Когнитивно-поведенческата терапия е особено важна при паническо разстройство

Трябва да погледнем към себе си, да бъдем благодарни към този човек, когото виждаме отстрани, за това, което той оставя след себе си. Да погледнем този човек като ценност и личност отвъд човека, който изпълнява ежедневните си задачи, да обичаме себе си.

Това бе един от съветите, които клиничният психолог Тодор Шопов даде в „Часът на здравето“. Той коментира проблемите на самотните (около празниците и не само).

Хора, които нямат семейства и роднини, са по-уязвими от самотата и последствията. Като цяло дългите празници повлияват негативно на равновесието в човека поради факта, че дневните рутинни дейности спират и е необходимо човек да има самодисциплина и способност да организира деня си по друг начин.

Пациентите идват при мен с различни оплаквания, спектърът е пъстър, най-вече с тревожни състояния, породени от динамичните времена, в които живеем. Страховете им са свързани с преодоляването на различни проблеми - сподели Тодор Шопов.

Паническото разстройство е състояние на тревожност, което е постоянно във времето и в интензитета на преживяванията. Обхваща както психични, така и физиологични усещания. Симптоматичната картина е в зависимост от човека: треперене, изпотяване, замаяност, чувство на деперсонализация и дереализация (все едно, че човек наблюдава себе си от страни като зрител в собствения си живот), виене на свят, прилошаване, стегнатост в гърдите, трудно и учестено дишане, хипервентилация, чувство, че губиш контрол или почва под краката си.

Често оплакване е притеснението, че получаваш инфаркт. Причините за паническото разстройство са изследвани от различни сфери. Счита се, че една такава причина е нарушението в обмяната на хормоните, най-вече адреналин, (епинефринът, който се отделя от надбъбречната жлеза).

Смята се, че паническото разстройство е свързано и с травми от детството, със злоупотреба с кофеин, алкохол, никотин, загуба на значим човек, значителна житейска промяна, смяна на работа или загуба на собственост. Причините не винаги могат да бъдат ясни. Диагнозата се поставя, когато имаме състояние с множество паник атаки, което продължава поне месец, като трябва да се изключат други медицински състояния. Трябва да присъстват поне четири симптома от 13-те, които са описани в МКБ, с които работи Европа. Прави се клинично интервю с оглед на всички оплаквания, които трябва да имат продължителност във времето.

Агорафобията тясно върви с паническото разстройство. Това може да бъде едно голямо инвалидизиращо положение на човека, той постоянно седи в къщи, има нарушения в социалните контакти, страхува се дори да отиде до магазина и да изхвърли боклука, страх го е, че нещо ще му се случи. Получава се затворен кръг – страхът от самия страх, продължава специалистът.

Съвременните методи и изследвания твърдят, че най-добрият начин за лечение на паническото разстройство, е комплекс от психотерапия и медикаменти. Най-подходящи са бензодиазепини и антидепресанти. По-важно е обаче провеждането на когнитивно-поведенческа терапия. Трябва да се разбере какво усеща човек на телесно ниво и как да го тълкува, за да може да си даде едно по-реално обяснение.

При жените паническото разстройство се наблюдава около два пъти по-често, отколкото при мъжете.

Заболяването е включено в МКБ през 1980 година. Много автори са се занимавали с него, сред които и психоаналитикът Зигмунд Фройд. Той го включва към групата на страховите неврози. Голям дял за изследването му има и бащата на съвременната психиатрия Емил Крапелин, който наблюдава различни форми на страхови преживявания и най-вече свързани с тях състояния след войните. Думата „паника“ идва от бог Пан от гръцката митология, бог на дивото и ловците, който е предизвиквал страхови преживявания.