Трябва да погледнем към себе си, да бъдем благодарни към този човек, когото виждаме отстрани, за това, което той оставя след себе си. Да погледнем този човек като ценност и личност отвъд човека, който изпълнява ежедневните си задачи, да обичаме себе си.
Това бе един от съветите, които клиничният психолог Тодор Шопов даде в „Часът на здравето“. Той коментира проблемите на самотните (около празниците и не само).
Хора, които нямат семейства и роднини, са по-уязвими от самотата и последствията. Като цяло дългите празници повлияват негативно на равновесието в човека поради факта, че дневните рутинни дейности спират и е необходимо човек да има самодисциплина и способност да организира деня си по друг начин.
Пациентите идват при мен с различни оплаквания, спектърът е пъстър, най-вече с тревожни състояния, породени от динамичните времена, в които живеем. Страховете им са свързани с преодоляването на различни проблеми - сподели Тодор Шопов.
Паническото разстройство е състояние на тревожност, което е постоянно във времето и в интензитета на преживяванията. Обхваща както психични, така и физиологични усещания. Симптоматичната картина е в зависимост от човека: треперене, изпотяване, замаяност, чувство на деперсонализация и дереализация (все едно, че човек наблюдава себе си от страни като зрител в собствения си живот), виене на свят, прилошаване, стегнатост в гърдите, трудно и учестено дишане, хипервентилация, чувство, че губиш контрол или почва под краката си.
Често оплакване е притеснението, че получаваш инфаркт. Причините за паническото разстройство са изследвани от различни сфери. Счита се, че една такава причина е нарушението в обмяната на хормоните, най-вече адреналин, (епинефринът, който се отделя от надбъбречната жлеза).
Смята се, че паническото разстройство е свързано и с травми от детството, със злоупотреба с кофеин, алкохол, никотин, загуба на значим човек, значителна житейска промяна, смяна на работа или загуба на собственост. Причините не винаги могат да бъдат ясни. Диагнозата се поставя, когато имаме състояние с множество паник атаки, което продължава поне месец, като трябва да се изключат други медицински състояния. Трябва да присъстват поне четири симптома от 13-те, които са описани в МКБ, с които работи Европа. Прави се клинично интервю с оглед на всички оплаквания, които трябва да имат продължителност във времето.
Агорафобията тясно върви с паническото разстройство. Това може да бъде едно голямо инвалидизиращо положение на човека, той постоянно седи в къщи, има нарушения в социалните контакти, страхува се дори да отиде до магазина и да изхвърли боклука, страх го е, че нещо ще му се случи. Получава се затворен кръг – страхът от самия страх, продължава специалистът.
Съвременните методи и изследвания твърдят, че най-добрият начин за лечение на паническото разстройство, е комплекс от психотерапия и медикаменти. Най-подходящи са бензодиазепини и антидепресанти. По-важно е обаче провеждането на когнитивно-поведенческа терапия. Трябва да се разбере какво усеща човек на телесно ниво и как да го тълкува, за да може да си даде едно по-реално обяснение.
При жените паническото разстройство се наблюдава около два пъти по-често, отколкото при мъжете.
Заболяването е включено в МКБ през 1980 година. Много автори са се занимавали с него, сред които и психоаналитикът Зигмунд Фройд. Той го включва към групата на страховите неврози. Голям дял за изследването му има и бащата на съвременната психиатрия Емил Крапелин, който наблюдава различни форми на страхови преживявания и най-вече свързани с тях състояния след войните. Думата „паника“ идва от бог Пан от гръцката митология, бог на дивото и ловците, който е предизвиквал страхови преживявания.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..