Много можете да прочетете и да чуете за радиото, има обаче подробности, които можете да научите само и единствено от ефира на радиото.
На скритите образи е посветено предаването "Радиоприемница" по повод 85-ата годишнина на БНР.
Справочна редакция е структура, която смело може да се определи като конкурент на “Уикипедия” и неин предшественик. Тя е създадена 22 години след официалния старт на тогавашното държавно радио. Тогава редакторите са събирали изрезки от вестници, за да съхраняват информация за събития.
“Радиото е магия за тези, които го слушат и за тези, които го правят. Звукът, който стига до най-затънтеното кътче е магията за мен”, споделя Катерина Трайкова - ръководител отдел “Справочна редакция” в БНР. Тя работи в медията 30 години, все на едно и също място. Емилия Александрова - редактор в отдел “Справочна редакция” в БНР казва, че радиото е магия, защото от него се научава много. "Магия е да видиш как нашия труд се превръща в предаване или включване", казва тя.
Информацията, която се подготвя от Справочния отдел е актуална и официална, тя е конкурентна на тази от електронната енциклопедия, тъй като е проверена от няколко източника, които се селектират благодарение на редакторите. Те подготвят справочници със събития, годишнини, срокове, обществено значими процедури, преглед на печата, мониторинг на радиото, до които имат достъп всички журналисти.
Справочната редакция на БНР работи и с външни посетители, които имат достъп до архивните единици срещу абонамент или такса. Студенти, журналисти от други медии, автори на книги са най-честите потребители на "Справочна редакция", казва Емилия Александрова.
От 2007 година отделът работи с две електронни системи, въз основа на които съдържанието, което създават има дигитален вид. Между 50 и 100 справки е правило радиото на ден, преди навлизането на новите технологии. Към днешна дата справките се правят с парола през вътрешна система,.
Към редакцията за справки функционира и библиотеката на БНР, в която се съхраняват повече 25 000 единици, а над 350 книги са антикварни със специален статут. 28 са ценните книги на общественото радио, които са купувани или дарени през времето. Тези заглавия ги няма дори в Националната библиотека, коментира Катерина Трайкова.
Любопитните факти са разработени в структура през годините откакто е създадена редакцията. Там се пазят и интересни факти от историята на БНР. През целия януари, по повод 85-ата годишнина, колегите споделят във фейсбук страницата си интересни данни.
"Първото по рода си и най-модерно радиостудио на Балканите" - така са определяли преди 90-ина години сградата на радиото на „Драган Цанков“ 4. Строежът му завършва през 1941, но англо-американските бомбардировки през 1944 г. нанасят сериозни щети на красивата бяла сграда, построена според указания на германската фирма "Телефункен". От фронтона ѝ се откъсва първата буква на надписа и остава зловещото „..адио София”.
В основата на репертоара на младото Радио София са плочите, записани от дружество „Симонавия". Пионер на звукозаписната индустрия у нас и собственик на "Симонавия" е … първият български летец, летял над родна територия - Симеон Константинов Петров (1888-1950). Разгадано, наименованието на дружеството означава СИМеОН АВИАтора. Макар и с вносни материали, първата българска плоча е записана през 1934 година.
Петров е известен и с факта, че през Първата световна война конструира авиационните бомби тип „Чаталджа”. По-късно чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на конфликта. Той е първият началник на аеропланното училище, основател е и на Летище "Божурище".
Чуйте повече в звуковия файл.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно