Актьорът и директор на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин празнува днес своя 70-годишен юбилей с моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана”. Представлението е от 19.00 часа на голямата сцена на първата ни трупа. Това е и поводът за гостуването в България на френския драматург Ерик-Еманюел Шмит. Той ще участва и като актьор в спектакъла довечера.
Моноспектакълът „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ се играе 16 години на камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов“, а билетите за него свършват с месеци напред. За първи път обаче тази вечер, навръх 70-годишния си юбилей, Мариус Донкин ще излезе едновременно пред 800 зрители на голямата сцена на първата ни трупа, заедно с автора на пиесата Ерик Еманюел Шмит.
„Има актьори, които играят моите текстове, само защото носят успех, докато Мариус Донкин е избрал тази пиеса, заради вътрешната си убеденост и ценностите, за които става дума в „Господин Ибрахим и цветята на Корана“. Тоест ние споделяме едни и същи ценности като толерантност и добро отношение към другите. Ето така се срещнахме ние, а има един френски поет, който казва, че приятелството е в това да сключиш брак не пред Бог, а пред важното. Това, което е основното за френската драматургия, е че тя вярва в действието, в силата на думите и дълбочината. За френската драматургия е характерно това, че се опитва да разбере света, да изучава загадките на човешката природа”, казва Ерик Еманюел Шмит.
Авторът е убеден, че има битки, които никога не се печелят, такава е битката между глупостта и интелигентността, толерантността и агресивността. ”Но трябва да се продължат тези битки. Красотата им не е в победата, а в причината и мотивацията те да продължат. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото то води до агресивност и нетолерантност”. В книгата му „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ се срещат едно еврейско дете с един арабски бакалин.
“Аз разбрах какво съм написал в този текст, когато миналата година го играх в продължение на седмица в Ливан. Това, което виждаше публиката беше един християнин на сцената, който играе любовта и срещата между един евреин и един мюсюлманин. И хората плачеха. Плачеха, защото виждаха една тяхна мечта - страната им такава, каквато е била и преди. И всъщност идеята, която ние трябва да прокарваме като творци е, че никой не трябва да бъде сведен до една единствена идентичност. И когато господин Ибрахим среща Момо - еврейското дете, той няма да види в него само еврейското дете. Момо също няма да види в Ибрахим един старец- арабин. Те ще се срещнат в хуманното извън външните белези, извън идентичността.
Точно това е и мисията на творците, според него - да отстояват идеята, че никоя идентичност не трябва да пречи на близостта и разбирателството между хората. Това е един поетичен начин да се каже нещо философско. В Корана на Господин Ибрахим има онова, което той е сложил в него - начинът, по който той го прочита и разбира.
Начинът, по който той е прочел Корана му е помогнал да стане един много духовно извисен човек. И не самата книга прави четенето, а четенето прави книгата, казва Ерик-Еманюел Шмит.
По отношение на това, което го определя най-добре, смята, че това е неговата любознателност. “Аз съм любопитен да открия всичко. Наистина правя всичко това - пиша пиеси, романи, новели, снимам филми, коментирал съм и Олимпийските игри. Пиша и музикални текстове и либрета на френски. Правя всичко това, защото се страхувам. Това е много важно за мен и аз продължавам да се страхувам. Страхувам се и тази вечер, защото в един момент ще бъда заедно с Мариус на сцената. Да много ме е страх, но пък заедно с това съм и щастлив, че ме е страх. Когато престана да се страхувам ще спра всичко. Смятам, че страхът е създаден, за да може човек да мобилизира всичките си сили и да върви напред.“
На 14 февруари между 9.30 и 12.30 часа във фоайето на Първи балкон на Народния театър “Иван Вазов” Ерик-Еманюел Шмит ще има специална среща с българските си почитатели.
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
„О(б)твързан“ – премиера в Театър Възраждане – Тери Фишър, режисьор на спектакъла и част от трупата на театъра: "Изключително умна комедия с много прости средства. За героя не е лесно, той е над нещата, колебанията му го спират. Предизвикателство е да не се плузгаш по повърхността. Опитали сме се да уцелим театралния език, съчетание на танц и текст,..
Покана за София дръм фест от Боян „Бонзи“ Георгиев – барабанист и организатор на фестивала: "Това е единственото ежегодно барабанно събитие. Барабанния ни уъркшоп се казва клиника - пет различни за един ден. Пръв ще е един 16-годишен бъдещ Дейв Уекъл. Всеки, който е бил на барабанна клиника знае, че се води разговор между свирещия и публиката,..
Развитие на креативността при децата и важността на безопасните играчки - говорим по темата с Жени Илиева, предприемач и създател на безопасни детски играчки: "Безопасна е играчка от безопасен материал, да е рециклируем и да не замърсява средата. Пластмасовите играчки са сред първите замърсители на околната среда. Играчката не е просто забавление,..
Цвета Балийска ни представя Фестивала на авторския театър: "Проведохме три дискусии с творци от полето - всеки творец го прави по свой начин и нямаме нужда от дефиниции що е това фестивал на авторски театър. Има разграничение между драматургичен и авторски театър. Разликата е в процеса на създаване - при авторския, процесът на създаване е по време на..
Разкъсана облачност