Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Теодора Георгиева: Бизнесът е отличникът в правенето на иновации у нас

Благодарение на наградите в конкурса за иновативно предприятие успешни компании получават медийно и обществено внимание

ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.

Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.

България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.

„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.

За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“

През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.

Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.

„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“

По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.

Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.

Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.

Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.

У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.

Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.

„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“

Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.


  • Фондацията „Приложни изследвания и комуникации” като неправителствена организация, работеща в сферата на иновационните политики и технологичния трансфер, е вече с близа 30-годишен опит (създадена през 1991 г.). През 2019-а беше отбелязана друга годишнина, свързана с инициативата Иновации.бг.Тя обединява 3 основни кимпинента. Сред тях е годишният доклад, която оценява иновационния потенциал на националната икономика и на фирмено равнище. Връчва и награди на победителите в конкурса за иновативно предприятие (някои от тях вече чухме в „Радиоприемница“). Благодарение на откриването на тези успешни компании, техните разработки получават и медийно и обществено внимание.
    Докладът прави своеобразен мост между изтичащия програмен период (до 2020 г.) и това което предстои в следващите 7 години, включително и оперативните програми, с които ще се подпомагат иновативни проекти на български предприятия и институти.Изводите за изтичащия период сочат добро българско представяне.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

През февруари 2026 г. ще бъде завършен новият корпус на 55-о СУ "Петко Каравелов"

През февруари следващата година ще бъде завършен корпусът на 55-о Средно училище "Петко Каравелов“ в столичния район "Студентски“. Новото крило, което се изгражда от миналата година, ще позволи на още 300 ученици да се обучават в образователната институция. Ще бъде изграден втори СТЕМ център с 4 зони - природни науки, зелени технологии,..

публикувано на 05.09.25 в 17:55

Доброволци могат да се погрижат за дръвчетата от "Новата гора нa София"

"Новата гора на София" е мащабна залесителска инициатива на Столичната община, в рамките на която вече са засадени над 180 000 нови дървета. Инициативата цели трансформация на пустеещи общински земи в гора и изграждане на зелен филтър в близост до София, който да подпомогне подобряването на качеството на атмосферния въздух. Проектът стартира..

публикувано на 05.09.25 в 17:25

Доц. д-р Невяна Велева: Свидетели сме на пандемия от късогледство

В края на лятната ваканция и на прага на новата учебна година, се сещаме и за профилактичния преглед при детския офталмолог. Как влияе екранната зависимост на децата, как да ги предпазим от късогледство и други проблеми с очите? Доц. д-р Невяна Велева – офталмолог в Детското очно отделение на Клиниката по очни болести на УМБАЛ "Александровска“,..

публикувано на 05.09.25 в 16:22
Център за спешна медицинска помощ в Силистра

Спешната помощ е в критично състояние, от Съюза на българските парамедици настояват за законодателна реформа

Фокус върху ситуацията в Спешната помощ в София и страната в разговор с Ива Пехливанска – председател на Съюза на парамедиците в България. Според подадена статистика от организацията, 60 процента е дефицита на лекари в столичната Спешна помощ. Данните показват, че над 100 лекари липсват в Спешната помощ в столицата, което означава, че..

публикувано на 05.09.25 в 15:51
Васил Терзиев

Новата управленска структура в Столичната община ще бъде представена най-късно до октомври

Новата управленска структура и заместниците на Васил Терзиев в Столичната община ще бъдат представени най-късно до началото на месец октомври. В това увери столичният кмет, който посочи, че заместник-кмет по финанси ще има още на 10 септември. Иван Василев беше зам. кмет по финанси до миналата седмица. Той изненадващо подаде оставка на 31-ви..

публикувано на 05.09.25 в 14:57

Кои са жените в документалното кино?

Доц. д-р Теодора Стоилова-Дончева работи в Института за изследване на изкуствата към БАН. "В института има сектор "Екранни изкуства". Там, заедно с други колеги, изследваме различни теми свързани с киното . Аз конкретно се занимавам с българско кино", споделя за областта на изследвания, с която се занимава Теодора Дончева и допълва, че предпочита..

публикувано на 05.09.25 в 14:03

Sofia Documental 2025 превръща София в игрално поле на документалното кино

От 25 септември до 5 октомври Sofia Documental 2025 превръща София в игрално поле на документалното кино.  Шестото издание тръгва по следите на онова, което ни прави хора, под мотото "Естественият интелект отвръща на удара“. Програмата на Sofia Documental 2025 насочва прожекторите към интуицията, емпатията и моралния компас, които единствено..

публикувано на 05.09.25 в 13:57