ЕС отделя средства за иновации чрез програма „Хоризонт Европа“, но и по други програми – общо около 130 млрд. евро. Важното е обаче още сега всички потенциални потребители да се запознаят с новите правила, по които проекти ще печелят финансово подпомагане през следващия 7-годишен програмен период.
Това подчерта пред Радио София проф. Теодора Георгиева – главен експерт към фондация „Приложни изследвания и комуникации” по програмата Иновации и подкрепа за бизнеса.
България си беше поставила като национална цел до 2020 г. да достигне изразходване на средства за научно-изследователска и развойна дейност в размер на 1,5% от БВП, и то при 3% средно европейско ниво. Ние обаче стигаме до половината от националната цел. България трябва изпреварващо да се развива в тази насока, защото сме на разстояние от средното европейско ниво. За съжаление това не се случва.
„Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и за следващия програмен период запазва 4-те основни приоритета: Мехатроника и чисти технологии; Информационни и комуникационни технологии (ИКТ); Качество на живот (вкл. и здравеопазване); Креативни и рекреативни индустрии.
За поредна година констатираме, че у нас бизнесът е отличникът в правенето на иновации (0,54% от 0,75% БВП). Дори инициативата най-често идва от бизнеса, а не от другите звена – институти, университети.“
През изминалия период около 580 български проекта са били успешно финансирани с около 106 млн. евро. Една трета тези средства са привлечени от български изследователски организации (институти на БАН). Важно е да се отбележи, че над 30 млн. евро са били за иновативния бизнес в България.
Връзката между изследователската дейност с иновациите се проявява по отношение качеството на живот, производителност, конкурентоспособност на страната, допълни Теодора Георгиева.
„Става дума и за проекти, които добавят стойност на само на национално, но и на европейско ниво. Иначе не биха спечелили средства по програмата. Това, което може да допринесе до по-голямо българско участие, е по-широкото информиране за предстоящото, както и създаване на умения за писане на успешни проекти.“
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
По мнението на проф. Георгиева държавното финансиране остава недостатъчно. За да се повиши националната конкурентоспособност трябва да се помисли и за изравняване на инвестициите и иновативното развитие по области в България.
Дори когато става дума за националните иновационни еко системи най-добре се оценяват тези проекти, при които става бърз обмен на информация, знания и практики „между играчите“. Това означава, че технологията лесно намира приложения и в други области. В това отношение ярък пример са разработките в ИКТ сектора, където е силна и България. Освен това страната ни е известна и с участието си в глобалните технологични вериги, преди всичко в автомобилостроенето.
Причина за това се микс от благоприятни условия и фактори.
У нас хората като специалисти са качествени, но и тук вече се усеща недостиг.
Трите стълба на европейското финансиране за следващия програмен период са свързани със справяне с глобалните предизвикателства, отворената наука и отворените иновации.„Това означава, че хората, фирмите и институциите трябва все повече да си говорят и да са отворени един към друг, да изпълняват съвместни проекти.“
Резултатите ще се усетят след няколко години, но началото трябва да се постави.
В днешното издание на "Форум" седмичните коментатори се спряха на следните теми: 4 организации обявиха бойкот на търговските вериги в страната заради високите цени на хранителните стоки. В деня, когато трябваше да се проведе тази своеобразна протестна акция, една от големите търговски вериги обяви големи промоции. Само символичен ли е..
Липсата на жизненоважни медикаменти са сред основните проблеми на хората с епилепсия в България, обяви Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.(АРДЕ) . Организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". У нас регистър за..
Осем младежки екипа, съставени от 43 младежи от България, Сърбия, Северна Македония и Черна гора , ще представят в Международния младежки център в Перник своите предприемачески идеи за зелени иновации , насочени към устойчивото развитие на въглищните региони на Балканите. Събитието ще се проведе от 16 до 19 февруари в рамките на..
Соларните панели са на фокус в следващото издание на рубриката "Мисли в зелено", която се осъществява между Радио София и Сдружение "Соларна академия - България". Възобновяемите енергийни източници играят все по-голяма роля в домакинствата, осигурявайки устойчиви и енергийно ефективни решения за ежедневието. С нарастващата нужда от намаляване..
В международния Ден за безопасен интернет, който тази година бе отбелязан на 11 февруари, Националният център за безопасен интернет , с главен координатор Асоциация "Родители" , отбеляза 20 години от създаването си. Събитието се състоя под мотото “20 години защита на децата ни в Интернет" в присъствието на експерти от МОН, МВР, ДАЗД, общини..
Нощният транспорт в София остава. Предложението за спиране на част от линиите не събра необходимото мнозинство от 31 гласа в Столичния общински съвет (СОС). Общинските съветници в София прегласуваха днес спирането на две от нощните линии на градския транспорт. Решението беше взето с мнозинство на 16 януари - по предложение на общинските..
На 14 февруари се открива 18-тата Национална изложба "Българска археология 2024", която представя най-добрите постижения на българските археолози през изтеклата година. Изложбата и каталогът към нея проследява най-интересните събития през изминалия археологически сезон. “Това, което може да се види са многобройни находки от най-различни..