На 3 април 1879 година София е избрана за столица на Княжество България от Учредителното събрание.
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.
През 1891 г. по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.
След Освобождението Временното руско управление начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се установява в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 г. Подписването на Берлинския договор налага преместването на управлението и княз Дондуков през месец октомври същата година се установява в София.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския договор в Търново предстои свикването на събрание на българските първенци, за да изработят „Органически правилник на Княжеството”. Учредителното събрание трябва да реши и въпроса за столичния град на България.
Идеята София да стане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Този голям български учен, професор в Харковския университет, автор на крупни исторически трудове, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към Дринов и се вслушва в съветите му.
Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.
Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.
На 1 юли в едно от местата за културни събития в столицата, любителите на съвременна българска поезия, имаха възможност да се съберат и да слушат нови и вдъхновяващи стихове. Поезията не е нишово изкуство, но е по-бутикова и публиката на поезията не е съизмерима с тази на прозата, но снощи хората опровергаха това. “На сцената излязохме 21 поета от..
Статистиката за пътната безопасност у нас е повече от тревожна. Според данни на ИПБ, от началото на годината са загинали 10 деца вследствие ПТП, което е пет пъти повече отколкото за същия период на миналата година. Ранените деца също са повече (553 срещу 514). Повечето загинали деца (7 от 10) са били пътници в превозни средства, а..
“Продължаваме промяната” понесоха поредица от удари на общинско ниво и оставката на Кирил Петков е само продължение на тези събития. “Общинската политика също е политика, особено когато става въпрос за политиката на столичния град”. “Очевидно тече кампания на властта срещу тях, както те самите определиха”, казва политологът. В същото време, според него,..
Столичната община започна обновяване на пътната маркировка в града, с акцент върху пешеходните пътеки, улиците и булевардите. Дейностите са стартирали от основните булеварди и най-натоварените пешеходни пътеки, уточниха от Столичната община. Вече има положена маркировка на булевардите "Цар Освободител", "Христо Ботев", "Скобелев", част от..
Георги Арнаудов е безспорно един от най-изпълняваните съвременни български композитори и у нас, и по света. Един от най-интригуващите и търсещите. От тези, който проглеждат отвъд видимото, под повърхността. Логично, той е и композитор във фокус на тазгодишното издание на Международния музикален фестивал "Софийски музикални седмици“. И тази вечер от..
Картите за пътуване на над 400 000 клиенти столичния градски транспорт са безплатно и автоматично удължени, спрямо периода на валидност на техния превозен документ по време на синдикалния протест, възпрепятствал възможността им за пътуване с наземния градски транспорт в интервала 14-19 май 2025 г., съобщават от Центъра за градска мобилност(ЦГМ)...
Среща на тема "Потенциална опасност от свлачищни процеси в котлована на рудника" ще се проведе днес, 2 юли от 17:30 ч. в районната администрация на район "Кремиковци". Във връзка с важността на темата е предвидена и втора среща на 7 юли (понеделник) от 18:00 ч. в заседателната зала на НЧ “Светлина 1906“, кв. „Кремиковци“. От районната..