Още пиано импровизации на Болани върху "Исус Христос Суперзвезда"

Великденският "Слънчев джаз+" предлага втората част от пиано импровизациите върху рок-операта "Исус Христос Суперзвезда".

Ето и обещаните от миналия път подробности:

Преди половин век един двайсетинагодишен композитор замисля рок-опера с библейски сюжет. Толкова е впечатлен от певеца на най-дългото парче от току-що излезлия албум “In Rock” на едни свои връстници, че го кани в ролята на Исус. Певецът е с фамилия Гилън, бандата му вече е свирила “Концерт за банда и оркестър“ в Роял Албъртс Хол, композиторът е с фамилия Уебър. Рок-операта му, малко след излизането на албума, е поставена на Бродуей, в Лондон и Будапеща и има противоречив прием. Критиците я възхваляват, част от вярващите я намират кощунствена, в Източна Европа чувствата също са смесени – хем е упадъчно, хем е по младежки бунтарско – Исус е суперзвезда! Когато постановката  се филмира, Гилън иска баснословен хонорар за себе си и за всички останали от „Дийп Пърпъл“, които трябва да започнат турнето си с “Fireball”. Получава отказ, а филмът – световна слава, както и групата, на която остава верен.

По това време в Милано се ражда едно момче, което на 6 години сяда на пианото, за да не стане от него до ден-днешен. Учи при съученици на Алдо Чиколини и Рикардо Мути, качва се на джаз-сцената, започвайки със сънародника си, тромпетистът Енико Рава и минавайки през съвместна работа с Чик Кърия, Пат Матини, Ришар Галиано, Паоло Фрезу, Каетано Велосо, Гато Барбиери, за да стигне до записи с Лайпцигския Геваундхаус оркестър и Ла Скала. Отделно са соло-пиано концертите му, повечето от които издание на независимите европейски лейбъли ЕСМ, АСТ, а в началото – френският Лабел бльо. Като тийнейджър, Стефано Болани – това е името на младежа – се влюбва в плочата на „Исус Христос Суперзвезда“, след като е гледал филма, разбира се. Носи тази своя тайна мечта – да я изсвири соло – докато се осмелява да иска официално разрешения от автора, Ендрю Лойд Уебър, който до този момент не само че не е давал подобни позволения, ами е свалял спектакли за най-малките отклонения от нотите му.

На пръв поглед изглежда почти невъзможно един джаз-импровизатор да бъде обуздан, за да бъде авторът доволен. Но точно това се случва с излезлия в разгара на пандемията с короновируса в Италия „Piano Variations on Jesus Christ Superstar“. Страстната седмица там тепърва започва – да напомним, че действието в рок-операта се развива точно тогава, само две хилядолетия по-рано. Структурата, последователността, мелодиите – всичко е следвано с прецизност, уважение и разбира се – с много инвенции. Пианото на Болани не случайно е настроено на 432 Hz - честота, придаваща по-голяма мекота на звука.

На моменти („Simon Zealotes“ и най-вече „King Herod's Song“), стрейт-пианото ни връща към зората на джаза (Фетс Уолър, Ърл Хайнс), в други полетът е а ла Кийт Джарет („Strange Thing, Mystifying“, „The Last Supper“). Баладичността в „Pilate's Dream“ е направо смущаваща, а отчетливостта в последващата „The Temple“ с всичките смени на ритъма и ефектите на остинатото я превръщат в една от изненадите на Болани – да си припомним, че това далеч не е сред най-запомнящите се мелодии в оригинала на рок-операта.

Когато в началото стана дума за Болани, нарочно оставих няколко от  призванията му за по-късно. Не трябва да се омаловажават дарбите му на разказвач и не на последно място – на певец. Въпреки привидната безметежност на „Тайната вечеря“ и „Гетсиманската градина“, сме свидетели на растящата динамика във финалната част от „Damned for All Time“ нататък. Болани, чийто вокал е във високия регистър прави една доста обрана интерпретация на „Суперстар“, която по-скоро загатва и внушава, отколкото утвърждава и възвисява в стилистиката на Гилън (всъщност това е сингълът, от който се развива по-късно албумът). В профила му може да се види домашното му представяне на албума. При всички случаи духовното преживяване е за предпочитане пред тълпите около храма в прослава на Възкресението.