Дейността на Иван Вазов като съдия

публикувано на 30.09.20 в 14:09

Снимка: Издателство Ciela

Малко се знае за този период на Вазов като съдия

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

По книжарниците вече се разпространява книгата „Иван Вазов като съдия“, чийто автор е проф. Никола Саранов, който е бил титуляр на дисциплината Наказателно съдопроизводство в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ до края на 40-те години на XX век.

Снимката на корицата на изданието е много интересна - тя показва Иван Вазов като много млад, докато е бил съдия в Берковица. Той е назначен като съдия през 1879 г., тогава е бил на 29 години.

"Вазов престоява на този пост може би не толкова славно и успешно, както творчеството му. На снимката е с униформа на руски статски съветник. Тогава България е под руско управление и самият Вазов, непосредствено след Освобождението, е бил писар към войските на руския император Александър II в Свищов и Русе, заедно с младия Алеко Константинов“, разказва проф. Веселин Вучков, който преподава "Наказателно право" в Нов български университет и в Югозападния университет в Благоевград и в Академията на МВР.

Малко се знае за този период на Вазов като съдия, затова и почти няма запазени негови снимки от този период. “Малцина знаят, че по това време за съдии и за прокурори са назначавали хора, които не са били юристи. Те са назначавани от министъра на правосъдието преди всичко заради техния авторитет и вътрешно чувство за свобода, справедливост и безпристрастност, дори и да не са познавали много добре действащите закони, които сами по себе си също са били доста аморфни, защото още не е било отменено окончателно Османското законодателство, а новите български закони не са написани”, обяснява проф. Вучков.

В началото, след Освобождение в България, е имало малцина юристи, които са завършили право в западни университети. Завършили право са Стоян Михайловски, Марко Балабанов, Димитър Греков, но тъй като са много малко, младата българска държава назначава на такива постове (както и в други чиновнически учреждения) по грамотни и популярни българи.

Работата на Вазов като съдия се оказва много плодотворна за него като писател, защото през това време той натрупва много впечатления от герои, характери, събития, които след това се появяват в творчеството му. Това се вижда в романа “Нова земя”, в повестта “Митрофан и Дормидолски”. Докато е в Берковица Вазов пише и поемата “Грамада”.

Иван Вазов напуска поста на съдия в Берковица през есента на 1880 г., след недоволство от страните по водени дела. Допуснал е една съдебна грешка - осъдил е едно куче на смърт, защото е изяло агнетата на селянин и това не му е спестено в критиките към съдиите в Берковица, които са излезли в столичен вестник.

"Тази малка кампания, която се подема в София е по-скоро заради завист. Той започва да набира литературна популярност. Наистина, след това става всепризнат писател. Подозирам, че всичко това е заради завист, преди всичко литературна", коментира проф. Вучков.

“Тази книга може да се чете и като популярна лекция по история на българската държава и право до края на XIX век., защото проф. Никола Саранов е посветил половината книга на гения на българската литература, но другата половина е разгледал подробно как се устройва новата, млада българска държава и не е подминал и недостатъците в съдоустройството”, допълва проф. Вучков.

Чуйте цялото интервю на Лили Големинова в звуковия файл.