На същия този площад точно преди година сътворяват друго приключение с 3D елементи, което дава възможност за завръщане в миналото, съживявайки римските колони на антична Пауталия. Като добавим няколкото километра гайтани, изрисувани край река Банщица, дъждовникът, който“изкачва стълбите“ към Хисарлъка и мозайката на кръстовището в края на града в посока Гюешево, което представлява компас и пожелава „добър път“ или посреща с „добре дошъл“ всеки посетител на Кюстендил, ще добием картина за ритъма на живот на Евгени Серафимов. И това без да споменаваме големия проект с плаващите картини на Майстора, който беше един от гвоздеите на програмата на Пловдив като столица на културата – и той плод на мечтите на кюстендилския художник и учител по рисуване, който сега има идея за „street изкуство, съвременно, младежко, свързано с уличната култура, с бийтбокса, с рисуването на свободните underground артисти“.
Междувременно обаче Евгени Серафимов реставрира стенописи в черквата „Свети Димитър“, преподава в най-старото училище в Кюстендил (само преди дни в негов час гостува Теодор Ушев, също кюстендилец), рисува коктейли (да, съвсем сериозно) и открива нова изложба с Новите майстори. „Ние всъщност имаме три готови експозиции, които тази своенравна 2020 ревниво запази за друго време – казва той, - но дойде време за една от тях“. Става дума за голям проект на българка (кюстендилка, разбира се), която живее във Франция, но иска да върне славата на града като туристическа дестинация, а и меценатството й е присърце. По нейна поръчка Евгени и учениците му създават 15 големи експериментално-авангардни картини, „почти абстрактни, на които обаче изплуват едни бели очертания на съзвездия и рисуват античните образи, които стоят зад всяка история“.Според него, това си е бил един сериозен „action painting”,защото техниките, с които предават целия този космос, са ново предизвикателство за всички тях.
„Нарисувай ми Вселена“ се открива на 24 октомври в 16 часа заедно с един голям стенопис, дело на един вече пораснал "нов майстор", който вече има самостоятелни проекти.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно