Станимир Тодоров, за когото стана дума в деня на Пиацола тук, е сред най-добрите български челисти. В момента той работи в Буенос Айрес като преподавател и челист в оперния Оркестър на Театро Колон. Участва в първите спектакли след отварянето на театъра след карантината - в поредицата, посветена на 100-годишнината на Астор Пиацола. Говорим с него за това какво е да си класически музикант, който свири Пиацола и как пандемията се отразява на музикалния живот там.
Дали е случайност че творческият път на Станимир Тодоров и този на Астор Пиацола минават през Париж?
„Ние сме музиканти и гледаме колкото може повече да пътуваме и да се срещаме с много хора. По негово време Меката на музикалното образование е в Париж при Надя Буланже. Оттам тръгва и Менухин, моят учител.”
Ден след концерта в Буенос Айрес, Симфоничният оркестър на радио Франс също чества Пиацола с аржентински диригент и аржентинско сопрано. Според Станимир Тодоров това е нормално, тъй като в последните 10 години европейските класически оркестри от Гидон Кремер насам, обръщат достатъчно внимание на аржентинския автор. Шегувам се, че джазмените отдавна са ги изпреварили.
„ Да, в Европа е така, но в Аржентина винаги класическите музиканти са свирили танго” - уточнява Станимир и добавя: „Много от моите колеги в симфоничния оркестър, след концерт свирят в танго клубове, в милонги”. Дали и него подобна идея го привлича? „Да, ще се включа с огромен респект” - категоричен е Станимир - „особено когато вече съм свирил с големи бандеонисти като Нестор Маркони и виждам как те работят, ритъм, интонация, звук. Изискванията към всеки един от нас са едни и същи, много високи, само стилът е различен. Ние сме музиканти и трябва да взимаме от всяка музикална култура всичко което ни обогатява.”
Става дума и за мястото на опита, особено за класическия музикант, да навлиза и в други жанрове. „Това зависи от човека. Дали той се опитва да търси нещо друго. Ако не го прави, няма как да придобие опит” - отвръща Станимир. „Винаги има един първи път, въпросът е, като свириш с голям музикант, дали можеш да научиш нещо от него. Аз си спомням, когато учих при Менухин в Швейцария. Той беше невероятно отворен към всички жанрове. Както към импровизациите, така и към всички музиканти с техните фолклорни инструменти. Така се учихме да свирим четвърт тонове, а не само мажори и минори. По същия начин и джаз музикантите се обогатяват от нашата стриктност, от нашето обучение.”
Краде ли се музикантския занаят? „Ако това значи да видиш как да изкараш максимума от твоя инструмент. Или да се опиташ да репродуцираш на собствения си инструмент дадена фраза на друг инструмент или на глас” - съгласен е Станимир.
„Хубавото на глобализирането на културата е възможността за голям полет. Навремето нямаше кой да ни научи на такива неща.”
За какво мечтае в момента?
„Да мога да свиря, да дам един урок, да се видя с приятели, да видя хора без маски, децата да тръгнат отново на училище, да се върна към нормалния живот, както беше преди.” За което мечтае всеки от нас.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
На 30 юни 2024 г. (неделя) от 19:30 в "Нов театър“ – НДК, ще се изиграе последното представление за сезона на спектакъла "Архангел Михаил" по текстове на Георги Марков. Това е единствената българска пиеса, печелила първа награда за драматургия на театралния фестивал в Единбург (1974). Тя не е била представяна пред българска публика повече от 30..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Разкъсана облачност
Ясно