Разкажи се: Хосе Луис Монтон

При Хосе Луис Монтон нещата се случват като с магическа пръчка. Китарист и в случая аранжор на Бах, Бетовен, Брамс... Когато се срещнахме за пръв път в Мадрид, вече бях програмирал доста от неговата музика: фламенко - с любими музиканти, с арабски аромати, за деца. “Семейството на майка ми искаха да свиря на фламенко китара, тя самата свиреше и пееше, дядо – също. Така постепенно научих фламенко-езика. После дойдоха нещата, които исках да кажа“ – започна тогава да се разказва Хосе Луис.

После дойде соловия му албум за ЕСМ. Тогава ми направи впечатление неговата отдаденост към Бах. „Класиката ни дава познанията, фламенкото - новите цветове” - казва по този повод Хосе Луис. Сега разговорът ни като че ли продължава от онзи момент преди пет години и изненадата ми, че не е учил музика:

- Мога само да чета ноти. Музиката я научих интуитивно, не мога да я обясня теоретично и подредено.Всичко, което научих от големите музиканти, с които работих, ми помогна да направя този албум с музиката на Бах и Бетовен.И преди съм правил аранжименти на Бах,на испански барок, свирил съм много "Концерта за Аранхуе" на Хоакин Родриго, също и „Чаконата“ - извадих ѝ партитурата с много търпение и много бавно. "Токата и фуга" също съм свирил с Ара Маликян като „булерия“. Всичко, което уча интуитивно, го прилагам. За мен правенето на диска без забавление. Имах много свободно време по време на карантината. Един мой ученик ме помоли да му аранжирам „Аве Мария“ на Шуберт - казах му, че нямам време, но после си дадох сметка, че мога да го направя. Така малко по малко, албумът стана.

На стрийминг представянето му накрая изсвирихте „Токата и фуга“ различно от диска, доколко сте импровизирали при правенето му?

- Много е късметлийско да имаш флейтист като Хуан Карлос Арасил. Той ме придружава във всичките ми проекти. Хубаво е гении да са ти приятели! Самият той е музика - като че ли композира импровизациите си. На  секундата ги композира, всичко прави в движение - страхотен е! Фламенкото е също като джаза с много импровизации - много ритмични, както и бързината на свирене. Винаги във фламенкото е имало място за импровизации - в някои от жанровете му, това е силата, с която докосваш струните. Всичко зависи от деня, от твоето душевно състояние…

- Ти като музикант, слушаш ли колегите си, преди да направиш нещо ново? Например, слушал ли си "Арията" на Бах на Ришар Галиано на неговия акордеон?

- Да, аз съм записвал няколко версии на "Арията", но сега ѝ написах и текста и направих също аранжимент за струнни. "Арията" си е "Ария". Много ми е харесвало това, което сме правили с Ара Маликян, но въпроса беше да имаме и ритмично продължение, нещата трябва да са добре в ритмично отношение.

- Разликата между това,  което свирихте с Ара като “Tocate y fuga”, където също пееш, и сега, когато сте само с флейта и кахон?

- Да, мина време. Аз много съм помъдрял, идеите ми са отлежали. Разбира се, всеки може да му хареса или да не му хареса това което правим. Много от идеите ми са различни за този диск - това е опит, години, спокойствие и естествено отношение към нещата. Не ме интересува, дали ми казват нещо може ли да се направи, или не. Аз сложих своята песъчинка за това, тези два музикални стила да бъдат близки, почти заедно. Всичките музики се раждат от човешката душа и те са за хората.

- Ти създаде не само музика, а и текстове. Наистина ли за един ден си написал текста към „Унгарски танц номер 5“ на Брамс?

- Ако трябва да съм честен, написах го за час и половина, но винаги казвам, че когато си в студио, на теб не ти плащат за часа в студиото, а ти се плащат за целия дотогавашен опит, който ти позволява да направиш нещата за час и половина. През целия си живот съм писал други текстове. Много китаристи са, както казва Пако де Лусия за себе си, фрустрирани певци. Аз също, като човек от Средиземноморието съм един фрустриран cantautor, автор на текстове като Серат и Сабина. Не ми е достатъчна само музиката - има послания, които трябва да се кажат с глас. 

Цялото интервю и голяма част от албума в специалното издание на "Слънчев джаз+" в края на Разпети петък, 30 април.