Историкът проф. Пламен Павлов разказа пред БНР за своето предложение до Народното събрание датата 20 април да бъде включена като официален празник в българския национален календар:
“Писмото не е само от мен, то е от фондация “Васил Левски“, по идея на Галина Златарева. То е изпратено не само до НС, а до президента, до Бойко Борисов. Така че не е нещо неизвестно на обществеността“.
Една от целите им е Априлското въстание да се отбелязва на деня, в който е избухнало, деня, в който е гръмнала първата пушка в Копривщица.
“В последните години то се отбелязва най-често по нов стил – на 1 май, когато има засичане с друг празник, който е съвсем различен. В някои селища се отбелязва на други дати. Виждаме, че празнуваме на локално равнище най-често и на практика нямаме отбелязване на национално равнище в самата столица, което и задължително. Според нас е редно денят на Априлското въстание да бъде официален празник, а има и гласове да бъде и национален празник, което аз горещо подкрепям“, обясни проф. Пламен Павлов.
Според историка Априлското въстание заслужава да бъде в максимална степен преосмислено и оценено като “върховно усилие на нашето възрожденско общество за извоюването на свободата и независимостта на България“.
“Полемиките около 3 март също не стихват и едва ли скоро ще стихнат. Един от причините е това вечно натякване, че свободата ни е дадена даром то Русия, а това не е така“, каза още той и добави:
“На практика всички паметни дати за нас - 3 март, 6 септември, 22 септември - са следствие именно на 20 април. Така че според нас 20 април е възможно най-високият фокус на нашата национална енергия, която заслужава да бъде преоткрита, преосмислена и дадена като наша визия за бъдещето“.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..