"Избраникът" е папа, роден след кръвосмешение

Романът "Избраникът" на нобеловия лауреат Томас Ман излезе за първи път в България. Публикуван в Германия още през 1951 г., но незаслужено подценяван и неиздаван у нас заради псевдоморализаторски опасения, сега той е в ръцете на читателите във великолепния превод на Любомир Илиев. Според него тази творба на великия писател е вероятно най-блестящата пародия не само в немската литература.

В основата на романа, издаден у нас с логото на "Лист", е средновековната легенда в стихове "Грегориус или Добрият грешник" на рицаря Хартман от Ауе. Преди да се включи в в Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса той обикаля замъците на Швабия и развлича с римите си техните властелини.

Централна фигура в "Избраникът" е възпетия в стиховете на кръстоносеца папа Григорий Пети, заченат от кръвосмешение между брат и сестра. Когато пораства той се оженва за майка си, но щом узнава за това, се подлага на дълбоко покаяние, прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа.

Макар действието да се разиграва през Средновековието и да става дума за грях и вина, за покаяние и милосърдие, "Избраникът" не е нито религиозен, нито исторически роман. "Не съветвам никого да се осланя на споменатите в "Избраника" имена на личности, държави или географски понятия, защото повечето от тях са плод на авторовото въображение. Романът обаче е създаден с превъзходно познаване на онази далечна епоха, което ни кара на места да забравим художествената измислица. И в същото време е остроумна насмешка над "нравоучителната" литература, характерна за онази епоха", обяснява Любомир Илиев в послеслова към книгата.

Самият Томас Ман, чиито колосални романи "Буденброкови" и "Вълшебната планина" българските читатели познават добре, заявява скоро след излизането на книгата си през 1951 г.: „Колкото и нескромно да звучи, ще си позволя да кажа, че с "Избраникът" създадох нещо ново в немската литература, нещо, което го е нямало преди, нещо уникално, възможно единствено само по себе си и поради това неповторимо."