По думите й, това е кръгла маса, която БЧК организира по проект съвместно с Държавната агенция за закрила на детето. Целта е да се даде яснота на въпроса какви са бежанците, какви са техните нагласи и съответно нашата нагласа като приемно общество, както и как те биха могли да бъдат полезни на себе си и на нас.
Според д-р Тодоровска все-още има големи празнини в публичното пространство по отношение на интеграцията на бежанците.
"Виждаме колко е трудно човек да напусне изведнъж своя дом, своя бит с най-необходимото, някой път само с една раничка на гърба и да бяга дни наред за да може да намери сигурна среда, където той или детето му да бъдат подслонени и да могат да получат една подкрепа за да оцелеят и да се опитат поетапно да нормализират своя начин на живот", сподели д-р Тодоровска.
Тя допълни, че това са процеси, които изискват участие на всички институции и хора в обществото, а много важна роля играят общините. Тодоровска отбеляза, че на кръглата маса председателят на Съвета на жените бежанки в България Линда Ауанис е споделила, че до 2013 г. бежанците у нас не са чувствали негативно отношение. По отношение на войната в Украйна, по думите на д-р Тодоровска, българският гражданин е показал съпричастност, а от БЧК са направили инициатива за събиране на средства.
"Сега предстои ново социологическо проучване, с което да видим как се е изменило съотношението на негативите спрямо тези, които са толерантни към хората идващи да търсят международна закрила в България", отбеляза д-р Тодоровска.
Тя сподели, че броят на бежанците у нас е около 40-50 хил. души и допълни:
"Промяната на нагласите на българското общество към бежанците може да стане само на базата на една добра информираност за това, какви са техните права, какви са и техните задължения, защото те също имат отговорности, на които трябва да откликнат за да бъдат законно пребиваващи и да бъдат част от българското общество".
Всеки, който желае може да се свърже с БЧК за да подпомогне кампанията.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Изнесеното ни мобилно студио днес предава от Южния парк, където е поредното издание на „Реките на София“, на което гостуват и "Граждански будилник". Първи с нас са Айлин Юмерова – организатор на "Граждански будилник" и Захари Янко в – водещ и организатор на „Кръгла маса без маса“: "Заедно с Краси Костов от "Седемте посоки" сме подготвили..
Тази седмица Горна Малина празнува. Тържествата започнаха на 27 август и продължават до края на месеца. Традицията е общината да празнува в последната събота и неделя на август, обясни пред БНР-Радио София Ганка Христова , експерт "Култура и образование" в Община Горна малина. Тя разказа, че досега жителите са гледали кино под звездите и..
Пълното обновяване на втория подлез на "Орлов мост", който свързва Княжеската градина с ул. "Сан Стефано", приключи тази седмица, съобщиха от Столичната община. Според кмета на София Васил Терзиев, мястото е напълно преобразено и от тъмен, изоставен и вандализиран тунел е превърнато в осветено, сигурно пространство, център за изява на..
С концерт на Соня Йончева и Виторио Григоло, озаглавен "Италианска вечер", започна снощи фестивалът "Гала в София" на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски". Той ще продължи тази вечер с концерт на Соня Йончева, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, озаглавен "Големият финал" . "Гала в София" започва с "Италианска вечер" Не..
Държавата започна поетапно прехвърляне на имотите от бившето жп трасе от "Изгрев" до район "Слатина", върху което има планове Столичната община да изгради линеен парк с велоалея и съпътстваща инфраструктура към нея от гара "Пионер" до ВТУ "Тодор Каблешков". Това потвърди в ефира на БНР-Радио София кметът на район "Изгрев" д-р Делян..
Уволнената директорка на общинското предприятие "Паркове и градини" Милена Васева била неинициативна, не е предложила преструктуриране на дружеството и затова работниците били с ниски заплати. Това обясни като мотиви за отстраняването ѝ зам.-кметът по екология на Столичната община Надежда Бобчева пред БНР . Другото обвинение към Васева, заради..
Този август беше месец на отпуск не само за институциите и политиците, а като че за пръв път в българската история – и за протестите. "Самите политици, които се оказаха в средата на тези протести, се опитаха да намерят основание и оправдания за това - защо те не са толкова масови или толкова гневни. Това сякаш стана тенденция в българската..