Актът на обявяване на независимостта на България във Велико Търново преди 114 години е едно от най-значимите събития от най-новата история на България. С него се зачеркват някои от последиците от Берлинския договор. Страната ни получава правото да сключва самостоятелно договори, без санкцията на Високата порта, самочувствието на българите укрепва. Държавата придобива международно-правен статут.
Това коментира пред Радио София доц. Михаил Груев, историк, председател на Държавна агенция "Архиви".
Той припомни, че съществуват два минифеста, свързани с днешния празник.
Единият е този, който Александър Малинов подписва във влака от Русе за Велико Търново. По-късно оформения манифест от Харалампи Тачев е на пергамент в капсула и се предполага се, че този тържествен вариант е показан година след обявяването на независимостта, през 1909 г.
Правителството на Малинов е успешно възползва се от шанса, който се е появил, имало и синхрон с монарха и в действията на дипломатическите ни представители към Великите сили.
По думите му, може би е назрял моментът за обществен дебат, с който да се преосмислят празничните дати на България, включително и да се уеднаквят по кой календар ги отбелязваме – но стар или по нов стил.
Независимостта на България не е дело само на следосвобожденското поколение. Днешните предизвикателства правят актуален този въпрос и в наше време, допълни историкът.
С него разговаря Лъчезар Христов.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно