Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ново проучване разкрива:

Защо дори кратките разходки сред природата са полезни?

Снимка: Pixabay

Връзката между човека и природата е неразривна. Още в своя най-ранен етап, историята на човечеството се е развивала предимно в дива среда.

Обширните савани и гористите речни долини са приютявали предците ни в продължение на милиони години. В сравнение с тях градовете представляват радикално нов вид местообитание, което въпреки многото си предимства често натоварва психическото ни здраве.

Изследователи свързват градската среда с повишен риск от тревожност, депресия и други психични проблеми, включително шизофрения.

За щастие предлагат и решение: посещението на дивата природа, дори и за кратко, се свързва с редица ползи за психическото и физическото здраве, между които понижаване на кръвното налягане, намаляване на тревожността и депресията, подобряване на настроението, по-голяма съсредоточеност, по-добър сън, по-добра памет и по-бързо оздравяване.

Може ли само едночасова разходката в гората наистина да предизвика всички тези полезни промени в мозъка? И ако е така, как? Отговорът на тези въпроси се посочва в изданието „Сайънс Алерт“:

„Едно от добрите места, където да потърсим улики, е амигдалата - малка структура в центъра на мозъка, която участва в обработката на стреса, емоционалното обучение и реакцията "борба или бягство". Изследванията показват, че амигдалата се активира по-слабо по време на стрес при жителите на селата в   сравнение с жителите на градовете“, пише „Сайънс Алерт, но това не означава непременно, че животът на село има антистресов ефект.

Изследователи от Института за човешко развитие "Макс Планк" са разработили ново проучване, с помощта на функционален магнитен резонанс (фМРТ). В него са участвали 63 здрави възрастни доброволци. Участниците са помолени да попълнят въпросници, да изпълнят задача за работната памет, след което да се подложат на   сканиране с ядрено-магнитен резонанс, както и да отговарят на въпроси, някои от които били предназначени да предизвикат социален стрес.

След това участниците са разпределени на случаен принцип да се разхождат един час в градска среда (оживен търговски район в Берлин) или в естествена среда (гората Грюневалд в Берлин с площ 3000 хектара). 

Изследователите ги помолили да изминат определен маршрут в двете места, без да се отклоняват от пътя или да използват мобилните си телефони по време на разходката. 

След разходката си всеки участник направил още едно сканиране с ядрено-магнитен резонанс с допълнителна задача, предизвикваща стрес и попълнил още един въпросник.

Изследователите съобщават, че ЯМР сканирането е показало намалена активност в амигдалата след разходка в гората, което подкрепя идеята, че природата може да предизвика благоприятни ефекти в мозъчните области, свързани със стреса. И очевидно това може да се случи само за 60 минути.

"Резултатите потвърждават предполагаемата досега положителна връзка между природата и здравето на мозъка, но това е първото проучване, което реално доказва причинно-следствената връзка", посочват от Института за човешко развитие "Макс Планк".

Източник: БГНЕС


По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Музей на българския спорт

Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..

публикувано на 27.04.24 в 16:00
Никола Фурнаджиев

Адресите на любовта - Никола Фурнаджиев

Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..

публикувано на 27.04.24 в 14:00
Надя Розева

Как изкуството може да гради мостове

Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..

публикувано на 27.04.24 в 13:00
Божана Славкова

Поезията е откровение

Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е  Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..

публикувано на 27.04.24 в 11:56

Изчезват ли врабците

Броим врабчетата на 27.04  – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..

публикувано на 27.04.24 в 10:30
Андрей Илиев

Какво търси поколение зет

Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..

публикувано на 27.04.24 в 09:48

Младите и ЕС

Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с  Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; ·   Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..

публикувано на 27.04.24 в 11:00