"Горите са едни сложни екосистеми, в които са преплетени много организми. Нерядко ние не знаем достатъчно детайли доколко те са преплетени и тепърва научаваме някои неща с подобряване на технологиите за изучаване на микросвета", каза доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че в нашия ритъм на живот горите са дълговечни и нещата при тях не се случват толкова бързо, колкото в земеделието, където мерките са лесно приложими. По думите му климатичните промени най-силно се усещат във високите планини, както и в най-северните и южни зони.
"Ние сме в умерен климат и тук нещата се случват малко по-забавено, по-умерено, малко по-трудно виждаме ефектите. Реално проблемите ги виждат хората, които наистина наблюдават внимателно някои определени екосистеми, или наблюдават климата. Например, за човек, който наблюдава непрекъснато температурните записи на България не е изненада, че в планините ние имаме една постоянна тенденция за повишаване на температурите", коментира доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че нямаме ясно изразени негативни ефекти върху горите освен в тези, които са изкуствено залесени, тъй като залесяването е станало в условия, които са били по-благоприятни за тяхното развитие. Доц. д-р Панайотов отбеляза, че нашата флора е много богата, включително и на редки видове, а ние сме в една от зоните в Европа, в които климатът е бил сравнително благоприятен тогава, когато на другите места е имало заледявания.
"От природните явления за нашата страна пожарите са най-сериозният проблем, който се очаква най-сериозно да нарасне в бъдеще. Пожарите са пряка функция от това, да се случва сух и горещ климат така, че можем да очакваме повече проблеми с тях. Но не са само те. Нещо, което специалистите добре знаят е, че има увеличаване на насекомните вредители. Идват определени насекоми тук, или си ги е имало, но намират по-добри условия и атакуват дадени растения, които в този момент са просто по-уязвими и с по-слаби защитни сили, като смъртността може да е изключително масова", каза специалистът.
По думите му мерките, които трябва да се вземат още не са закъснели, като в България има Национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Според нея мерките за възстановяване на горите са сравнително евтини, но ефектът може да е огромен.
"Може да се наложи и се налага понякога видовете, които според нас са по-добри за бъдещето да се разпространяват на повече места. Това става чрез залесяване", отбеляза доц. д-р Момчил Панайотов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Георги Господинов е избран от читателите на Столичната библиотека за писател на десетилетието. Сред останалите отличени писатели на десетилетието са Захари Карабашлиев, Стефан Цанев, Здравка Евтимова и проф. Цочо Бояджиев. Изборът на най-четените съвременни български автори вече десет години се прави от читателската аудитория на Столичната библиотека..
Броят на контейнерите за разделно събиране на отпадъци от опаковки зависи от регистрираните жители на постоянен адрес. Ако се окаже, че са малко – например в бързо развиващи се квартали или по Витошката яка, може причината да е, че там живеят повече хора, отколкото са регистрирани официално. Това разясни пред БНР-Радио София Георги..
Днес в повечето райони ще е предимно слънчево, но на места в котловините и в равнините ще се задържи мъгливо. След обяд временно видимостта ще се подобрява, но от югозапад облачността, средна и висока, ще се увеличава. Почти тихо време. Максималните температури ще бъдат между 6° и 11°, значително по-ниски в районите с трайна мъгла, в София - около..
С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо. Освен..
Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..
Ралица Мавродиева ни обяснява каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..
Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..