"Горите са едни сложни екосистеми, в които са преплетени много организми. Нерядко ние не знаем достатъчно детайли доколко те са преплетени и тепърва научаваме някои неща с подобряване на технологиите за изучаване на микросвета", каза доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че в нашия ритъм на живот горите са дълговечни и нещата при тях не се случват толкова бързо, колкото в земеделието, където мерките са лесно приложими. По думите му климатичните промени най-силно се усещат във високите планини, както и в най-северните и южни зони.
"Ние сме в умерен климат и тук нещата се случват малко по-забавено, по-умерено, малко по-трудно виждаме ефектите. Реално проблемите ги виждат хората, които наистина наблюдават внимателно някои определени екосистеми, или наблюдават климата. Например, за човек, който наблюдава непрекъснато температурните записи на България не е изненада, че в планините ние имаме една постоянна тенденция за повишаване на температурите", коментира доц. д-р Панайотов.
Той отбеляза, че нямаме ясно изразени негативни ефекти върху горите освен в тези, които са изкуствено залесени, тъй като залесяването е станало в условия, които са били по-благоприятни за тяхното развитие. Доц. д-р Панайотов отбеляза, че нашата флора е много богата, включително и на редки видове, а ние сме в една от зоните в Европа, в които климатът е бил сравнително благоприятен тогава, когато на другите места е имало заледявания.
"От природните явления за нашата страна пожарите са най-сериозният проблем, който се очаква най-сериозно да нарасне в бъдеще. Пожарите са пряка функция от това, да се случва сух и горещ климат така, че можем да очакваме повече проблеми с тях. Но не са само те. Нещо, което специалистите добре знаят е, че има увеличаване на насекомните вредители. Идват определени насекоми тук, или си ги е имало, но намират по-добри условия и атакуват дадени растения, които в този момент са просто по-уязвими и с по-слаби защитни сили, като смъртността може да е изключително масова", каза специалистът.
По думите му мерките, които трябва да се вземат още не са закъснели, като в България има Национална стратегия за адаптация към климатичните промени. Според нея мерките за възстановяване на горите са сравнително евтини, но ефектът може да е огромен.
"Може да се наложи и се налага понякога видовете, които според нас са по-добри за бъдещето да се разпространяват на повече места. Това става чрез залесяване", отбеляза доц. д-р Момчил Панайотов.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ева Перчемлиева - Тъканова, позната и от "Цинга Манга Фънк", и като преподавател по оперно пеене, записва поредица песни от български композитори: "Винаги съм имала интерес към авангарда. Иван Спасов е не просто композитор и диригент, той е един от тях, с особен поглед над света. Много съжалявам, че не съм го познавала лично. На 7 ноември ще..
Христо Йоцов за "Зодиак" - албум, който тази вечер, 3 ноември ще бъде представен на живо в София лайв клуб: "Генезисът на проекта се крие в документалиста Марио Кръстев. По време на КОВИД той е прочел всички книги на Харуки Мураками и му е благодарен, че го е върнал във времето. В края на миналата година ми се обади и ми каза, че иска да правя музика,..
Владимир Пасев, президент на Интеракт-клуб към Немската гимназия и Добромир Добринов - ротарианец за благотворителна проява , организирана от учениците: "Организацията е на 3 етажа - до 18 г., интеракт, до 35 г. - ротаракт и след 35 г. - ротарианци. Най-голямата ни кауза е полиомиелитът - почти сме го убили, само в две страни по света има останало."..
Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..
Александър Шпатов, председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..
Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..
Емблематичното чудовище „Франкенщайн“ на Мери Шели оживява в ново издание. Представя ни го Емил Минчев – писател и преводач: „Беше огромно предизвикателство, езикът преди 200 години е доста различен. Франкенщайн въвежда два нови жанра – научната фантастика и хоръра. Да не забравяме, че Мери Шели като го е писала, е била само на 19! За да..
Облачно