Съвременната история на фамилия „Балкански“ започва да се пише през 1980 година, когато Александър Балкански-баща основава едноименната трупа. 10 години след промените, заедно със своите синове Александър и Николай, той основава Цирк „Балкански“.
До днес те имат многобройни спектакли у нас и по света и множество престижни награди. С днешна дата „Балкански“ е цирк с най-високото европейско признание, еквивалент на „Мишлен“. Как се предава това изкуство на следващите поколения, разказва гостът в предаването „Радиокафе“ - Александър Балкански-младши.
2020 година е белязана от 5 творчески годишнини за фамилията, а именно: 200 години световна циркова дейност, 100 години дейност в България, 20 години цирк „Балкански“, 50-годишен юбилей, 40 години творческа кариера на Николай Балкански и 80 години академик „Балкански“. През 2021 година пък е основана първата Професионална циркова школа.
„За да се създаде професионална циркова школа не трябва само умение, трябват и много средства“, посочи Балкански-младши допълвайки, че първата крачка към това начинание е направена в условията на Ковид пандемията. Тогава затварянето на абсолютно всичко се случва десет дни преди откриването на сезона и премиерата. Въпреки лошо стеклите се обстоятелства, екипът не се отказва.
„Тогава всички се прибрахме и се скрихме в зимната квартира на цирк “Балкански“ и решихме да създадем една творческа програма, насочена изцяло към артистите, за да може психологичният ефект на действителността да не е толкова тежък и да няма големи поражения, а и на нас ни беше нужно да пренасочим грижите в друга посока“, разказва той. Със средства от НФ „Култура“ те насочват този проект към артистите, заради тежките финансови проблеми.
В разговора той разказа за всички предизвикателства, които преживява целият екип в трудните пандемични условия, но с пренасочените средства от НФ „Култура“, единствената подкрепа, която получават тогава, създават школа.
“Тогава баща ни, като единствен специалист и педагог, се зае с обучението на абсолютно всички“, разкри Александър Балкански-младши.
Решават първите стъпки от работата на Академията да бъдат насочени към вече утвърдени артисти - професионалисти, поради краткото време и ограничените средства, както и стремежът да се докаже, „не само пред този, който дава средствата за осъществяването на проектите, но и пред публиката и зрителите, че средствата отиват за нещо полезно и ние правим нещо с тях“, посочи още той.
По думите му, като завършен продукт, осъществяват 8 професионални циркови номера.
„На всички тях ние дадохме първи сезон работа, който ни беше най-трудният и най-критичен момент. Ние гарантираме първия сезон и той е при нас, при създателите. Ние го дооформяме, помагаме при промяна на костюми, промяна на реквизити, понякога се налага да променяме структурата на целия номер", допълва Александър Балкански-младши.
В това време академик Александър Балкански се заема с преквалификацията и на български, и на чуждестранни артисти.
„Нашата Академия направи една уникална програма, възпитателна, за първостъпващите, дебютантите в цирковия свят“, каза Александър Балкански–младши и подчерта, че тази програма е насочена към първопрохождащите - най-младите артисти и тя е единствена в света.
„Ние ги въвличаме във всичко тези млади хора и те опитват от всичко“, каза още той, описвайки с вълнение задачите и предизвикателствата, през които преминават.
На интернет страницата на цирк „Балкански“ е отправена покана към всеки артист, желаещ да работи в тяхната трупа.
“Когато видим, че един човек има 90% желание и 10% талант, ние го взимаме. Трудните времена изграждат качествени хора“, категоричен е Александър Балкански –младши.
„Ние хората, доминираме на тази планета благодарение на 3 неща – на изкуството, духовността и любовта", каза в заключение той.
Повече за подбора и селекцията на новите артисти в трупата, за предстоящите спектакли и как се ражда идеята за обединяване на 2 големи изкуства в един спектакъл, чуйте от разговора в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..