Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петко Цветков от сдружение "Балкани" и Иван Христов от WWF:

Проектът WaterLands ще работи за спасяване и възстановяване на Драгоманското блато

Снимка: WWFБългария

В предаването „Добър вечер, София“ разговорът е посветен изцяло на Драгоманското блато – място, което се нуждае от обновяване и от обособяването му отново като истинска естествено влажна зона.

Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.

„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков. 

Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.

През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.

„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.

Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?

„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.

По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.

Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.

Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.

Едно изследване гласи:

"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.

Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът  WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.

„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.

Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.

„Затова целта на WaterLands  е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.

В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България  попада в този списък не само с едно място,  в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.

Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата  в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.

Чуйте още подробности от разговора на Боян Бочев, за да разберете повече как може да се включите в конкретни доброволчески кампании.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата ”Да запазим Корал" - художествен акт на съпротива

На 16 юли от 19.00 часа в Галерия “Арт 159” ще бъде открита изложбата „Да запазим Корал: „Безполезни изкопаеми НБУ 2025“.Куратори на изложбата са: проф. Борис Сергинов, Методи Методиев, Олга Галчинска, Ева Гебрева и Биляна Калоянова. В експозицията ще се включат над 30 автори – художници, активисти, изследователи и доброволци от НБУ и..

публикувано на 15.07.25 в 17:52
Конструкторът е игра от отворен тип и развива детското въображение

За ползата от детската скука и "активното бездействие" на родителя наблюдател

Във възпитанието родителите често трябва да балансират между помощта, улеснението за детето и здравословната строгост. За приучаването към самостоятелност понякога е достатъчно да изчакате, да потвърдите затруднението в дадена ситуация, а когато детето анализира или вследствие дори само на промяна в подхода успее да се справи, то остава не..

публикувано на 15.07.25 в 16:59

За седма поредна година Самоков ще бъде домакин на Lago Fest 2025

За седма поредна година ще се проведе Lago Fest 2025 - Фестивалът на Самоков от 25 до 27 юли. Мултидисциплинарният фестивал отново ще се проведе на добре познатата локация – Туристическата градина в парк “Лаго”. “Когато самоковци са се опитвали да правят комплименти на млади дами, са казвали “Я, каква си лаговица”. Лаговицата е едно много тънко..

публикувано на 15.07.25 в 16:22

Около 500 населени места в България въобще не са включени във ВиК мрежата

В момента 60 от 256 общини в страната са с воден режим. Ако не бъдат взети комплексни мерки, те ще нарастват всяка следваща година и проблемите с безводието ще се задълбочават. Това откроиха експерти от информационната платформа "Климатека" на медиен форум, в който се включиха експертите по води и климат. Те отбелязаха, че по-съществен е..

публикувано на 15.07.25 в 16:10
Тихомир Тошев

Тихомир Тошев: Еврозоната ще донесе плюсове и на кредитния пазар

България е на прага на влизане в еврозоната - стъпка, която се очаква да донесе значителни промени в икономиката. Малко след като получихме окончателното "Да", няколко международни рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на страната ни на БББ+. А за пръв път в историята ни получихме и оценка A- от агенция "Скоуп Рейтинг". " Очаквам..

публикувано на 15.07.25 в 15:25

Дан Колар: И в София, и в Братислава споделените градски пространства са окупирани от автомобили

Конференцията Velo-city 2025 тази година се провежда в полския град Гданск.  “Това е шестата или седмата конференция Velo-city, на която присъствам. В този смисъл имам база за сравнение с предишни издания. Разбира се, тази година не съм толкова въодушевен, колкото когато участвах за първи път. Това беше през 2017 г., а домакини бяха градовете..

публикувано на 15.07.25 в 12:35

Живеещи в района на ул. "Опълченска“ настояха за "град на хората, не на колите"

Живеещи в района на ул. "Опълченска“ излязоха на протест снощи с искане за преобразуване на едната новоизградена лента за движение във велоалея, а на другата – в разширение на тротоарите, които към момента на места са само по два метра. Протестиращите обясниха, че две нови автомобилни ленти удвояват трафика, а тротоарите остават тесни. Многократно..

публикувано на 15.07.25 в 11:44