Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петко Цветков от сдружение "Балкани" и Иван Христов от WWF:

Проектът WaterLands ще работи за спасяване и възстановяване на Драгоманското блато

Снимка: WWFБългария

В предаването „Добър вечер, София“ разговорът е посветен изцяло на Драгоманското блато – място, което се нуждае от обновяване и от обособяването му отново като истинска естествено влажна зона.

Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.

„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков. 

Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.

През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.

„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.

Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?

„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.

По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.

Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.

Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.

Едно изследване гласи:

"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.

Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът  WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.

„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.

Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.

„Затова целта на WaterLands  е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.

В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България  попада в този списък не само с едно място,  в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.

Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата  в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.

Чуйте още подробности от разговора на Боян Бочев, за да разберете повече как може да се включите в конкретни доброволчески кампании.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Отново слънце преди обяд, следобед - дъжд

Днес преди обяд ще преобладава слънчево време. Около и след обяд отначало в западните райони, по-късно и на изток, ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. Ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици, на повече места в западната половина на страната, съобщиха от НИМХ. В Западна и Централна Северна България има условия за значителни..

публикувано на 03.06.24 в 07:35
Владимир Стоянов в розоварната си

В Буново по розобер

Гостуваме на Буново, където преди много години са засадени първите роза дамасцена, а първи пред микрофоните ни е Владимир Стоянов - Председател на УС на Сдружение „Българска розова долина“, от чиято розоварна излъчваме: "Тук е изключително красиво и спокойно, всички сме роднини, Петровския род е най-големият. Хората са дружелюбни. Всеки ще те спре и..

публикувано на 02.06.24 в 10:13

Историята оживява - Трактатът на Петър Богдан

Петър Богдан съставя първият исторически трактат в новата история на България. Той носи заглавието “За древността на бащината земя и за българските дела”. Годината е 1667. Говорим в детайли за изключителната личност на Петър Богдан и неговият основополагащ трактат с д оцент Василев, преподавател по класически езици към Софийския университет..

публикувано на 01.06.24 в 16:00

Софийски разкази - Биографията на Алеко Константинов

Разговорът е с изкуствоведа Иво Милев, автор на книгата “Алеко Константинов - Das Wunderkind”: "Алеко Константинов е част от една моя стратегия за биографии. Задачата ми е да изведа една друга линия. От 90-те се забелязва нарастваща тенденция на "херменевтика на подозрението". Има опити да се демистифицира Алеко Константинов. Той е един от..

публикувано на 01.06.24 в 15:00
Лобното място на Дилинджър

Адресите на любовта - Гангстерска афера - Анна Акълиева

Българска любовница предава гангстера Дилинджър на ФБР Добричлийката Анна Акълиева, известна в САЩ под името Анна Сейдж издава обявеният за национално издирване Джон Дилинджър и прибира наградата за главата му. Един от най-известните гангстери от 30-те години на ХХ век е извършил 66 обира на банки, а бягството му от непристъпен..

публикувано на 01.06.24 в 14:00

Шевицата говори

Фестивалът "Българите, кои сме ние"  в град Сливница, е с  деца и младежи на възраст от осем до 29 години, разделени в категории.  Фестивалът съдържа конкурсна програма, майсторски класове и работилница с лектори от страната и чужбина. Подробности от  организатора: Маргарита Божкова: "Това е труд на децата от сценария до реализирането му. Има..

публикувано на 01.06.24 в 12:00

Лято, кукли и приятели

На 1 юни в 10:30 предстои откриването на шестото издание на  Международния театрален фестивал „Лято, кукли и приятели“ в парк „Асеневци“ на откритата сцена „Арт лято“ до Художествена галерия „Борис Денев“. Събитието ще продължи през трите летни месеца до 31 август, когато ще се връчи и Наградата на публиката. Веднага след официалното откриване,..

публикувано на 01.06.24 в 11:35