В предаването „Добър вечер, София“ разговорът е посветен изцяло на Драгоманското блато – място, което се нуждае от обновяване и от обособяването му отново като истинска естествено влажна зона.
Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.
„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков.
Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.
През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.
„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.
Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?
„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.
По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.
Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.
Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.
Едно изследване гласи:
"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.
Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.
„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.
Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.
„Затова целта на WaterLands е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.
В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България попада в този списък не само с едно място, в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.
Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.
Чуйте още подробности от разговора на Боян Бочев, за да разберете повече как може да се включите в конкретни доброволчески кампании.
В края на седмицата адв. Николай Хаджигенов и Светлин Желев, за съжаление, трябваше да започнат коментарите с тема, която беше актуална в понеделник: Пореден жалък и неуспешен опит за избор на председател на българския парламент. Но техните разсъждения обхванаха още: В Пътна полиция се правят "реформи" – защо и за кого; "МВР се управлява..
Поезия на европейски поети ще звучи във вагоните и станциите на Столичното метро. Инициатива за поредна година е на Полския културен институт в София. Повече за инициативата разказа Яна Генова – зам.-кмет на Столичната община по културните въпроси. Тя посочи, че смисълът на кампанията е да привнесе литературата в нашия живот на градски..
Световнопризнатият български учен в областта на изкуствения интелект проф. д-р Преслав Наков беше основен лектор на форума "Up to GATE. Technology, Big Data & Beyond. 5 Years of Innovation” . Международното събитие събра в София учени и лидери в индустрията от цял свят, които дискутираха горещите теми, свързани с интелигентни решения чрез..
На 29-ата сесия на Конференцията на страните по рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (COP 29) , която се провежда от 11 до днес, 22 ноември, в столицата ва Азербайджан, България се включи с делегация на високо ниво. Основният фокус на тазгодишния форум, наричан "Финансовият COP" , беше преразглеждането на глобалната..
Тази вечер от 18:30 часа, в пространството пред НДК се открива чаканият цяла година Christmas Fest , съобщи Алекси Калчев в предаването „Добър вечер, София“. Поканени са всички софиянци и гости на столицата. Събитието ще започне с концерт на изпълнителите от Сезон 11 на "Гласът на България". Гвоздеят на вечерта е участието на Гвардейския..
Инициативата "Посланици на културата" на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието творчество прекрачва географските граници на страната..
Избраният за втори мандат за президент на САЩ Доналд Тръмп обяви новата си номинация за поста министър правосъдието. Изборът е Пам Бонди – бивш главен прокурор на щата Флорида. Тя е била част от защитата в процеса по импийчмънт срещу Тръмп по време на първия му мандат. През 2010-та тя е станала първата жена, избрана за главен прокурор на..