Валерий Тодоров: "Репортажът е солта на журналистиката"

"В заглавието се съдържат много знаци. Медиите и времето са две пространства, които непрекъснато се пресичат. На нас винаги не ни стига времето, ние работим за времето, да изпреварим времето, след това го догонваме ако то ни изпревари, така, че времето в медиите е много важен фактор. Всичко да стане точно на време, мигът да се пресъздаде, за да може ние да сме в центъра, да сме очевидците на събитието, да сме първите", сподели Тодоров.

Той добави, че медиите са хрониката на времето, те създават тази история на времето и затова въпросът за действителността и медийната реалност са две свързани, но много различни понятия. Освен това подчерта, че в медиите има все повече развлечения и по-малко журналистика, особено в телевизиите. Често не всички в медиите са журналисти и не всичко е журналистика, като това е една подмяна на професията.

"Тази книга ще бъде интересна за много широка публика, за журналисти, за хора, които искат да се занимават с журналистика, за преподаватели, които по-слабо познават практиката на журналистиката... Изобщо тук ще срещнете термини и понятия, с които се измерват медийните стандарти. Също така неизкушената публика ще може да надникне в кухнята, да види как се прави една новина, как се обработва, какви са рисковете в линеен план и в координатен, когато се намесват различни фактори. Как те да се отсеят, как през различните гледни точки да се спазят изискванията за пропорционалност, за съпоставимост, за обективност, стремежът в журналистиката да се понижава субективният фактор, тоест достоверността да се приближава до истината. Успяваме ли, не успяваме ли, кои са капаните и кои са съзнателните манипулации", коментира той.

Тодоров посочи, че когато се загуби истината и доверието, когато съвестта на журналиста се пребори в името на някакъв интерес, тогава журналистиката умира и се превръща в обслужваща дейност.

"Ако политиката е изкуство на възможното, то бих казал, че журналистиката е изкуство на възможностите. Колкото повече лични възможности имате, личната компетентност и колкото повече възможности има самата медия да ви стимулира в това развитие, толкова по-силна ще е истината, или толкова по-близко ще сте до онова, което наричаме достоверност, обективност, плурализъм на гледните точки", каза Тодоров. По думите му интервюто е един от най-сложните жанрове, а репортажът е солта на журналистиката.

Относно цензурата той сподели, че пандемията е показала докъде може да достигне намесата на държавата. По този начин се стига до социална изолация, налагане на модели на поведение, на потискане на личността. И добави:

"Аз се безпокоя, че ние отново вървим към един такъв модел, в който трябва да знаем какво може и какво не може и някой ни диктува какво може и какво не може. Аз мисля, че всички гласове трябва да се чуват".

По думите му в радиото езикът е един, той трябва да е максимално описателен, докато в телевизията думите допълват картината.

"В уеб журналистиката стигаме до метареалността, в която можем да загубим изобщо представа за действителността. Това е един много силен рисков фактор, който също присъства като акцент, като зададен въпрос в монографията, за която говорим", сподели Тодоров.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.