В деня, когато стартира Международният панаир на книгата, се срещаме с писателя Ибрахим Карахасан Чънар, който е и историк, журналист, политически анализатор, но най-вече писател. Той е автор на книгата “Кратка история на Турция“, появила се съвсем скоро на българския книжен пазар.
"Заглавието го решиха моите издатели, но всъщност историята не е толкова кратка. Разглеждам всички периоди, започвайки от корените от Средна Азия, турците като етнос, през Империята на Великите селджуки, Селджукският Емират, Анадолският Емират, който се разпада на бейлици. Един от тях, османският бейлик, на практика създава Османската империя, следва разпадът й. През 1923 година се образува Република Турция, наблегнал съм добре и обхванал нещата във всички периоди, макар и не пространно, но опитах да бъде задълбочено и ясно на читателя", анализира писателят.
"В моите книги съм се старал като цяло да обхвана по-широк диапазон от читатели, за всекиго да има по нещо. Повече от 20 години съм автор и мисля, че съм успял да напипам същността на повествованието, радва ме това, че ми се обаждат и пишат много читатели, познати, които четат книгата и отзивите им са добри", допълни Чънар.
"Старая се да изкарам винаги нещо от същността, нещо ново за всеки човек, което не знае, но представлява интерес. Аз самият понякога се изненадвам. Мисля, че една книга трябва да буди интерес, да се пише със стил, увлекателно, книгата тръгна преди 2 месеца в печатниците и сега виждам, че съм пропуснал някои неща, могло е да бъде и по-добре, но човек когато навлезе дълбоко в една тема, винаги има нещо, което пропуска, или се разминава с него" споделя той.
Книгата е базирана на исторически източници, исторически факти, използвани са и различни карти – български, руски и западни, турски.
"Правя сравнения, за да бъде всичко автентично и самият читател да разбере, къде са поставени, къде се развиват точно събитията", твърди Ибрахим Чънар.
В този смисъл той открои два значими факта за близостта в историята на Турция и България.
"Не можем да отречем този период, в който близо 500 години българският народ е живял в рамките на Османската империя, съжителствал и в рамките на тази империя са живели различни народи. Другото което трябва да се каже, ако погледнем под ъгъла на съвременността – Турция и България са съседни държави – и те са винаги зависими една от друга и във войните и след Освобождението и сега, това много добро сътрудничество продължава и днес", подчерта писателят. Той допълни, че мостът в отношенията между двете съседски държави е много здрав, имайки предвид и българската общност в Турция, която никога не забравя своята родина България и турският етнос в България, чиито представител е самият той.
По думите му, тази "Кратка история на Турция" не е просто история, тя е една културна палитра на изброените периоди, до съвременността.
Интересен факт за произхода на името "Чънар", означаващ "Явор" на турски, което е един литературен маркер, псевдоним на писателя.
"Това е родов маркер, родът ми е известен така и когато започнах да пиша, вече имах готов литературен псевдоним", поясни писателят. Той уточни, че в Никопол, където е роденq е добре познат именно с това поетично име.
“Никопол е един исторически градq за който съм споделил в книгата. Там присъства голямата битка през 1396 година при Никопол, разглеждам Никопол като един център на мултиетническо съжителство, защото в района живеят българи, власи, татари и турци", каза още Ибрахим Карахасан Чънар.
Винаги соча за пример на съжителство моя роден град, защото хората се уважават взаимно, без разлика на вероизповедание и етнос, категоричен бе той.
Книгата ще бъде представена на Международния панаир на книгата, където ще има и лична среща с писателя.
Още от разговора с Ибрахим Карахасан Чънар и интересни аспекти за най-новата му книга чуйте в звуковия файл.
Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“. Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града. Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..
Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..