Фотоси от Широка лъка до Кения и Танзания събрани във фотоизложба

По думите на Панайотова проектът е бил разпознат от световната организация UNESCO за световен принос в популяризирането на култура сред младите хора.

"Кое е толкова интересно на фотографиите? Освен, че е една методология, в която се работи с минимум 100 деца в един проект с различни ателиета (кукли, танци, маски, театър на маските, музика), които тези деца в неравностойно положение се въвличат в един месец в такава творческа работа, винаги завършва с голям приказен фестивал", сподели Панайотова.  

Тя отбеляза, че изложбата цели да онагледи и да предизвика диалог за това, колко е важно изкуството.

"Фотографът е част от общността, той е в центъра на събитието. В Африка почти не забелязваха, че сме бели, аз бях приета като част от общността. Атанас Кънев, който също пътуваше с мен беше приет и това даваше възможност да се хванат кадри от места, в които никой турист не можеше да попадне. Това е най-мащабната фотография за работа с деца изобщо", каза артистката.

На 22 януари 2024 година ще бъде и премиерата на книгата й, която се нарича "Приложен театър. Теория и практика от България до Африка". В нея е обяснено как театърът хармонизира и решава проблемите в общностите. На 31 януари във финалния ден на изложбата ще има среща с учители и представители на образованието, както и театрални артисти. Целта й ще бъде как изкуството да може да навлезе в образованието.

По думите на фотографката мултикултурността е много важна, понеже живеем в свят, който се "отваря". Това има своите позитиви, защото разширява съзнанието и кара човек да разбере, че отвъд различията всички са еднакви.

"Най-важното според мен е да се развива въображението. Театърът осигурява това чрез преживяване", отбеляза Панайотова.

Тя добави, че театралното изкуство е част от преживяванията на децата, не като история, а като драма, като преживяване.

Повече подробности чуйте в звуковия файл.