"Патриотизмът" - от общото благо до татуировките с Левски и хорото пред Народния театър

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Разговор с проф. Александър Кьосев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Страда ли Европа и в частност – България, от вълната патриотизъм или по-скоро от девиациите му? Какви са проявите на патриотарщината в съвремието ни и редки ли са примерите за здравословни, обединителни, осмислящи патриотични инициативи?

Това е основата на срещата и разговора, които се състояха в студиото на БНР-Радио София в присъствието и участието на проф. Александър Кьосев.

По думите му разликата между двете понятия е описана още от Ботев. Патриотизмът е нещо в общ интерес, а патриотарщината е в частен.

Патриотизмът е много по-стар от национализма. Той възниква в малки общности, в които хората обичат малките си отечества – село, град, към които да се таи топло човешко чувство. От 18. век насам модерните нации са в многомилионни колективи, опосредени от технологии и комуникации. Тогава националните държави взема „на въоръжение“ патриотизма и неговия интимен речник превръщат в идеологически.

Снимки: Георги Нейков

Нацията е съставена от много социални етноси, прослойки, от хора и класи с различни интереси. Като всяко модерно общество, нейният интерес трябва да е сложна резултанта на съставните интереси. Това е безкрайна дискусия, обясни ученият.
Едната гледна точка е, че националният интерес е свързана с общото благо. Според марксистите е трудно на се намери такова общо благо. Либералният възглед твърди, че то може да се формулира след възможни компромисни договаряния.

Друга гледна точка и теория обяснява реалността с абстракции и геополитически напрежения, породени от геополитически интереси.

"Аз обаче смятам, че Америка, България, Русия не са политически абстракции, а функция на своите общества. Интересът им, тяхното общо благо исторически се променя в зависимост от това как обществата предоговорят интереса си вътре в себе си. Връщането към „политиката на реалностите“, на циничното договаряне на интереси е нещо много опасно в съвременния свят... Трябва да направим всичко възможно това да не се случи", коментира Кьосев

Той даде пример и отвъд Атлантическия океан, където въпреки повдигнатите обвинения към Доналд Тръмп, хора по форумите казват: "Няма значение какво е правил, важното е, че го обичаме".

"В някои общества разобличенията въздействат силно на обществото, но някъде и понякога излиза, че любовта е по-силна и от истината", отбеляза ученият.

Наскоро по негова инициатива пред скулптурната фигура на Алеко Константинов бе отбелязана годишнината от рождението на писателя. В Културния център на СУ „Св. Климент Охридски“ предстои да бъде организирано събитие във връзка със сборник есета на българския философ Асен Игнатов, писана в Германия и друга на българин, който е писал под английски псевдоним в Париж през 30-те години на миналия век. И двамата са предвидили някои процеси, на които ставаме свидетели днес.

В дискусия на литературоведи са се обединили около критиката, че във „Времеубежище“ на Георги Господинов България е представена по твърде сатирично-деформиран начин. Това филтрира други явления, други персонажи и представители на българското, коментира още Александър Кьосев. Авторът на романа, отличен с наградата „Букър“ е отговорил, че е мислел книгата за сатира, а всъщност сме свидетели на описаното в нея.

По думите на професора интелектуалците у нас „имат грях“ - позволили са налагането на фейлетонна представа за България, за което са помогнали и водещи вестници, както и вулгарните романи на Христо Калчев през 90-те години на миналия век.

"България е много по-интересна, тя е по-сложен човешки свят, в него има дълбочини, култура, има изключителни хора и странни персонажи със свои проекти", изтъкна проф. Кьосев.

В разговора стана дума и за изследването на учения (100 страници) за татуирането на национални герои по различни части на тялото, защо децата, дошли у нас от чужбина, трябва да учат "Аз съм българче" (защото стихотворението е част от кодовете на нашата култура), както и че хорото пред Народния театър не е традиция, а – според проф. Кьосев – в днешно време то се играе с цел да се скандализира някого.

Чуйте разговора на Даниел Ненчев.