Безплатни консултации в Националната кардиологична болница

Около 500 бебета годишно у нас се раждат с вродени малформации на сърцето, като близо половината се нуждаят от хирургично лечение. Благодарение на напредъка в детската кардиология и кардиохирургия значителна част от тях достигат зрялост и могат да водят пълноценен живот. Данните са на асоциация "Детско сърце“, които съвместно с Националната кардиологична болница в София ще отбележат Седмицата на информираността по проблемите на тези пациенти. Част от инициативата са започващите днес безплатни консултации с кардиолози и психолог в лечебното заведение. 

Предизвикателствата за хората с вродени сърдечни заболявания и техните семейства започват още от поставянето на диагнозата в детска възраст. Там е нужна намесата на психолог. Като Мила Маркова, психолог в детската кардиологична клиника на Националната кардиологична болница и част от асоциация "Детско сърце“.

"Повечето родители не са подготвени за това да имат болно дете. Често се налага спешна интервенция още в първите дни и часове след раждането. Хората са в шок. Подкрепата започва още от там.

Нужно е някой, който да придружи семейството - да намалят тревожността, да приемат ситуацията.

Когато децата започнат да растат, те също имат нужда от подкрепа“. 

След навършване на пълнолетие тези пациенти са застрашени от изолация, тъй като се разделят с детския кардиолог и трябва да намерят специалист за възрастни, който да следи развитието на заболяването им. И тъй като вродените сърдечни малформации са широк спектър от заболявания, от асоциация "Детско сърце" предлагат създаване на паспорт на пълнолетния човек с такова заболяване. За него ни разказа проф. Анна Кънева, началник на детската кардиология в Националната кардиологична болница.

"Те израстват, отиват на лекар и когато ги попита какво е заболяването им, те казват, че имат вроден сърдечен дефект. Какъв е този вроден дефект? Ми не си спомням. Този поспорт, който искаме да създадем, е в полза на пациентите и на хората, при които ще отидат“. 

Идеята е тази информация да бъде достъпна по електронен път чрез специален баркод, а отделно всеки пациент да носи пластика, подобно за дебитната си карта, на която да са написани имената, диагнозата, приеманите лекарства. От асоциацията имат още едно предложение - на всяко бебе до 6 месечна възраст да се прави ехокардиография като част от профилактичните изследвания по Здравна каса.

"Правенето на ехокардиография на кърмачета до 6-месечна възраст ще разкрие част от вродените сърдечни малформации и ще бъде база за сравнение в бъдеще.

Ако сърцето е здраво, профилактика ще се провежда в следващите етапи от детството."

Профилактиката следва да продължи в младежка и в зряла възраст, тъй като никой не е застрахован срещу заболяване на сърдечно-съдовата система, споделя проф. Кънева.

"Пациентите със сърдечно-съдови заболявания най-често са със структурно здрави сърца. Просто лошият начин на живот и други рискови фактори са довели до увреждане. Важно е навреме да ги хванем и профилактираме." 

А за хората с вродени малформации е важно да имат постоянен достъп до психолог, който по думите на Мила Маркова към момента е ограничен.

"Вече във всички болници има назначен поне по един психолог. Здравната каса обаче не ни разпознава като отговорни за здравето на хората."