По думите ѝ важно е да се разкрие и другата страна на композитора, а именно това, че освен музикално е оставил и богато архитектурно наследство. Изложбата ще даде възможност на широката публика да се запознае с някои от неговите много интересни реализирани проекти.
"В една своя автобиография той самият се определя като пианист, композитор, диригент, писател и архитект. Аз много се радвам, че тази книга на проф. д-р Юлиан Куюмджиев хвърля поглед именно върху този момент от неговия живот, когато едновременно съзрява и архитектът и композиторът в Дрезден в 20-те години. Това са седем години - от 1920 до 1927, през които той учи за архитект във Висшето техническо училище и същевременно посещава и консерваторията в Дрезден. Взема и частни уроци при именити композитори и пианисти. Това е един изключително богат и труден период в неговия живот. Той отива в Германия не случайно. Германия през 20-те години привлича страшно много български творци от всички области", каза проф. д-р Палиева.
Тя сподели, че Ненов е съчетавал много дейности през престоя си в Дрезден, но именно в тези години той се формира с първите си интересни музикални произведения. След завръщането му в България, неговата работа е не по-малко интензивна. Той е един от най-ярките пианисти и клавирни педагози, през чиито клас са минали много от нашите големи композитори и пианисти. Ненов става и първият музикален уредник в БНР.
"Той, както и други творци поемат и внасят в българското изкуство модерността. Той още в Германия е писал няколко атонални пиеси, които ги представя неизвестно защо не със своето име, а с обърнато - Вонен", сподели проф. д-р Палиева.
Според думите ѝ Ненов дълбоко цени българския фолклор и национални традиции, като съумява да ги вплете в своето творчество. Той създава клавирна школа, чиито традиции продължават и до днес.
По темата се включи и проф. д-р Юлиан Куюмджиев, като разказа подробности за книгата. По думите му той е намерил архива в Техническия университет на Дрезден, където Ненов е учил. Документите са дигитализирани и носят важна информация за дрезденските години на композитора и архитекта. Ненов е живял много трудно през тези години, в оскъдица и затова се налага да работи и като кино пианист, както и в балетна трупа.
"Те съдържат извор на информация, който в съчетание с редица документи във фонда на БАН изгражда представата за този ранен, но много важен период на Димитър Ненов", сподели проф. д-р Куюмджиев. Той отбеляза, че в изложбата са включени негови проекти и скици от студентските му години, както и реализирани проекти в България.
"Има няколко интересни проекта на жп гари - Зверино, Кресна, Горни Дъбник, но най-вече на Сточна гара в Русе. Жилищни сгради, а разбира се и много интересната спирка на трамваите - "Вишнева" край Борисовата градина. И други негови проекти, които е успял в рамките на тези няколко години да осъществи", каза проф. д-р Куюмджиев.
По думите му архитектът до голяма степен се усеща и в композитора Димитър Ненов.
"От тези документи разбрах, че той през всичките седем години се е раздвоявал между архитектурата, която записва по желание на своите родители и музиката. Той учи доста прилежно, но е много трудно в определени моменти да си плаща таксите и съответно е трябвало да прекъсне", каза проф. д-р Куюмджиев.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...