България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната. Другите 75% се дават от река Дунав. Тези води имат транзитен характер и не са пълноценен ресурс, понеже трудно могат да се използват за питейни цели. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити.
Този извод правят проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов в свой анализ за състоянието на водните ресурси у нас.
В Средиземноморския район, в чиито граници попада и България, скорошното намаляване на почвената влага е безпрецедентно през последните 250 години и засушаването доближава екстремни за последното хилядолетие стойности. При сценарии със средни или високи емисии, вероятността от екстремни засушавания в района се увеличава с 200–300%.
Дори и при непроменени валежни количества, ще има намаляване на водния запас.
Наложително е да се мисли за по-рационално управление и използване на водните ресурси, както и за подходящи технологични решения в тази насока, смятат учените.
Според тях част от основните решения са свързани с: Намаляване на загубите на вода по водопреносната инфраструктура; Използване на вода за промишлени нужди, въвеждане на производства със затворени цикли на водоползване и повторно използване на отпадъчна вода; Ефективно използване на вода в земеделието, в бита; Поддържане на дренажните съоръжения; Опазване, възстановяване и поддържане на горите.
Чуйте разговора на Елисавета Белеганска.

Снимка: Виктор Джаков, Климатека
Авторите на анализа са:
Цветелина Заркин, общински съветник в София и част от българската делегация в Европейския комитет на регионите ни представя два ключови европейски форума, които ще обединят представители на институции и местни власти от цяла Европа: " Комитетът на регионите представя позициите на местните власти, които сме най-близко до гражданите. Трябва да имаме..
Lampa Inc е група от Шумен, която вече е в студиото и се представят един по един с инструментите си. В края на 90-те се запознават в едно заведение, което се казва "Лампа": "В Шумен всичко сами си правим - студио, албуми. Имаме много активни групи за такъв град. За нас бе ясно какво искаме - да правим авторска музика в България. Има разлика в..
Идеята за проекта „Глас: Симфонична интерпретация на българска музика“ е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като „Ах, къде е мойто либе“, „Лудо младо“, „Македонско девойче“, „Лиляно моме“, „Море сокол пие“, „Брала..
Радиоразходката днес е посветена на последните месеци на Яворов - малко след смъртта на Лора Каравелова и вторият успешен опит за самоубийство. Началото на края е в дома на сем.Тихови в края на 1913 г. Сградата сега не съществува. Освен спомените на Яворов, цитираме в-к "Утро" и в-к "Мир". Убийство или самоубийство? Всеки вестник споделя история -..
В Деня на будителите, но и на журналистиката, обръщаме внимание на списание "Любословие" и неговия издател - Константин Фотинов. Славейко Докузов от Историческия музей в Самоков е наш събеседник и един от съставителите на изложбата, посветена на 240-та годишнина от рождението на Константин Фотинов: На откриването, директорът на музея казва, че "не е..
Името на първата българска дипломирана лекарка и една от най-големите дарителки от началото на ХХ век тъне в незаслужено забвение. Освен в родното ѝ Габрово, където окръжната болница носи нейното име. А д-р Тота Венкова Чехларова се посвещава на бедните и на страдащите, за да потисне травмата от трагично завършила любов. За споделените ѝ..
Бояна Гяурова и Марта Москова в аванс ни представят Международният форум за графичен дизайн "Мелба дизайн" - очаквайте ни на 8 на живо от там: "Всяка година фестивалът расте. Основният фокус е лекционният симпозиум със 7 дизайнера от Европа. Винаги да има от всичко за всеки. Куратори, организатори на подобни събития. На 6 откриваме изложбата..