Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лечението с антибиотик след ухапване от кърлеж не е задължително

Снимка: Диана Тенчева

В този епизод водещ специалист по клинична лаборатория пояснява трябва ли да пием с антибиотик веднага след ухапване от кърлеж, дори след като сме установили с лабораторно изследване, че кърлежът е заразен?

Ще научите още как да разчитаме правилно резултатите от различни лабораторни изследвания и как се формират референтните стойности? Защо не бива да се плашим, когато резултатът ни показва гранична стойност? Какво да правим, ако имаме два различни резултата от едно и също изследване?

Темата е продължение на епизода за лабораторните изследвания и инфекциозните заболявания през пролетния сезон.

Слушайте епизода тук.

Гост по темата е:

⭕ Д-р Благовеста Пенчева – водещ специалист по клинична лаборатория в страната

Д-р Благовеста Пенчева – специалист по клинична лаборатория в страната

От разговора ще научим:

⭕ Как да предпазваме децата от ухапване от кърлежи

⭕ Трябва ли да се приема антибиотик след ухапването от кърлеж като превенция

⭕ В кои случаи е наложително да се приема антибиотик

⭕ По кои външни белези  при ухапването и при положителен тест за заразен кърлеж трябва да се започне терапия

⭕ За кои болести се изследват кърлежите

⭕ Колко вида е лаймската болест

⭕ Как е правилно да се премахва кърлежът

⭕ Къде се съхранява кърлежът

⭕ Как се определят референтните стойности, за да бъдат чувствителни

⭕ Как са се променили референтните граници по линия на СЗО през последните години

⭕ Защо референтната стойност за холестерола при българите е различна

⭕ Защо няма нужда от изследвания като такива за клетъчен имунитет, особено ако няма вродени имунни дефицити


"Хората трябва да знаят, че ако кърлежът бъде отстранен в първите 12 до 24 часа, вероятността да се зарази ухапаният е минимална, посочи за БНР д-р Благовеста Пенчева – водещ специалист по клинична лаборатория.

"Не съм привърженик на това ухапаният от кърлеж да пие антибиотик превантивно. Дори да е изследван кърлежът и дори да е положителен, ако пациентът няма изразена клинична картина и е отстранен кърлежът в рамките на първите 24 часа, според мен не е редно пациентът да взема антибиотик

Ако на мястото на ухапването се появи зачервяване подобно на "биволско око" - има централна червена част, след това по-бледа и много изразен червен ръб, или човекът има по-изразена реакция в мястото на убождане и кърлежът е положителен след изследване в лаборатория, тогава има показания за терапия, уточни д-р Пенчева.

Тя обясни, че кърлежите се изследват за лаймска болест, която има ранна и късна фаза. След консултация със специалист се предприема антибиотично лечение по схема, ако има наличие на лаймска болест. "Аз съм категорична, че за да има лечение, трябва да има клиника. Смятам, че лабораторни изследвания не се лекуват. Лекува се, когато има изразена типична клинична картина, допълни специалистът.

Д-р Пенчева препоръча ваденето на кърлежа да става от медицинско лице, за да се вземе достатъчно материал за изследване и да бъде по-правилния начин изваден. Един ден е достатъчен, за да се получи резултатът.

Имайки предвид, че пациентите трябва за бъдат на първо място самите те отговорни за здравето си, да не разчитат само на лабораторните изследвания, а да се предпазват, д-р Пенчева допълни, че е много лесно да посегнем към най-новия антибиотик, за да се оправим за три дни, но ако в бъдеще ни се наложи антибиотично лечение за нещо по-сериозно, ще ни трябва повече време и повече антибиотици, за да се излекуваме.

Д-р Пенчева разказа как се формират от СЗО критериите за референтните стойности за различните изследвания и защо е нормално 5% от клинично здравите хора за излизат от референтните стойности. И това не означава, че те имат проблем, когато резултатът е на границата.

Д-р Пенчева посочи, че може да се получат два различни резултата за кратък период при изследване за цитонамазка, ако материалът не е взет правилно. Тогава патологът не може да види променените клетки.

По отношение на референтите стойности, като пример може да се даде и референтните граници за холестерол за българите.

"Преди 10 години НЦЗПБ прави проучване по темата и се установяват относително високи референтни стойности за холестерола. При клинично здрави българи горната референта граница за холестерол се оказва над 6, което е много.

В България имаме по-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Затова в България не се приема 6,25 за горна референта граница за холестерол, а се приема 4 - 5 за общ холестерол. СЗО непрекъснато сваля критериите надолу за холестерола, като рисков фактор.

Това обаче има възможности за много широка интерпретация, защото има хора с 11 холестерол и никога не са имали сърдечно-съдови инциденти, той е рисков фактор, но е болест, изтъкна д-р Пенчева.


Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите:

Apple Podcasts през iTunes

Viber

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кирил Николов - Дизела ще бяга от Връшка чука до Ком

Познатият на мнозина Ком–Емине има своето естествено продължение – маршрутът Връшка чука – Ком.  Около 130 км дива, сурова и непокътната Стара планина, която свързва най-западната българска граница с емблематичния връх Ком. Маршрутът е с 6600м денивелация. Стартът на Дизела ще бъде на 27 август в 19:30. През тъмната част от денонощието..

публикувано на 24.08.25 в 18:13
Снимката е илюстративна

Сухи треви и храсти горят в софийския кв. "Кръстова вада"

Пожар гори в квартал "Кръстова вада" в София-съобщиха за Хоризонт от столичната пожарна Сигналът е подаден в 15:06 часа.  Изпратени са шест екипа от Столичната пожарна с 20 пожарникари.  Горят сухи треви и храсти в района на  улица "Мичман Тодор Саев".  Причините за пожара все още не са изяснени.  Няма данни за опасност за сгради и хора.

публикувано на 24.08.25 в 17:05

Габрово отново е джаз

Павлина Хинкова ни представя Международната седмица на джаза в Габрово: "За първа година решаваме да пресъздадем традиция - част от ДНК-то на Габрово. От най-първите стилове тя е най-жизнерадостната музика. Превръщаме нашия град в малко подобие на улиците на Ню Орлийнс. Започваме с лектория за 100-годишнината на Оскар Питърсън, "Махараджата на..

публикувано на 24.08.25 в 10:52
Проект на НБКМ от 1941 г.

Софийски разкази - ул. "Шипка"

Днешната ни радиоразходка е по ул. "Шипка": Една от интересните и артистични улици. Коя е обаче градинката, от която започва разходката и защо? Кога е прокарана и променяло ли се е името ѝ? Впускаме се в историята на Държавното рисувално училище - НХА. Народната библиотека също има интересна съдба и защо не е реализиран цялостния ѝ проект (вижте..

публикувано на 23.08.25 в 16:00
професор Рафаил Попов

Историята оживява - професор Рафаил Попов

Кой е професор Рафаил Попов и защо е част от рубриката ни "Историята оживява"? Той е един от първите археолози, палеонтолози и спелеолози. Разговорът ни е с Евгени Коев - спелеолог и изследовател: "Професор Рафаил Попов е помнен като един от бащите и на археологията, и на спелеологията, нищо че последната не е във фокуса на обществения интерес...

публикувано на 23.08.25 в 15:00
С Матидла като годеници

Адресите на любовта - инж. Иван Иванов

В последните години паметта за най-добрия и най-дълго управлявалия столичен кмет инж. Иван Иванов се възражда, но много малко се знае за личния му живот. Докато учи в Политехниката в Мюнхен той среща двете си големи любови за цял живот - хидроинженерството и Матилда Хинце. Двамата се запознават на концерт с класическа музика в театър..

публикувано на 23.08.25 в 14:00
С Емил Спахийски

Тези, които си тръгват преди да са ни напуснали

Българският филм " Денят, в който тя ще се роди " е включен в официалната селекция на Международния фестивал на късометражното кино в Корча, Албания. Сценарият е на журналиста Емил Спахийски и румънския режисьор Богдан Мурешану, чийто последен филм "Новата година, която така и не дойде" е селектиран в състезателната секция "Хоризонти" на..

публикувано на 23.08.25 в 11:49