Гените и биологията в Космоса

"Интересът на биолозите, моите колеги молекулярни биолози, генетици и експерти по дълголетие и биология на стареенето е насочен към това, по какъв начин животът в микрогравитация на Международната космическа станция (МКС) за по-продължителен период от време влияе върху човешката физиология. От една страна това е важно за здравето и физиологията на астронавтите, които удължават своите мисии все повече и повече на МКС. Планират се и по-дълготрайни полети, което е още едно предизвикателство за човешкото тяло, което е приспособено за живот в гравитация, за живот на планетата Земя", каза тя.

По думите й това, което се случва от най-съвременна гледна точка е изследването на начина, по който човешкото тяло се адаптира в условия на микрогравитация, въздействието на силната радиация, на която са подложени астронавтите, начина, по който протичат физиологичните процеси, както и начина, по който се случва биологичното остаряване. Едно от най-известните проучвания на НАСА е било, когато са изпратили единия от двама близнаци в космоса за да се види как работят човешките гени там. Резултатите показват, че мутации в гените не се наблюдават, но са открити промени в начина, по който работят гените.

"Братът, който беше на МКС загуби мускулна маса, загуби костна плътност, което е един от страничните ефекти на микрогравитационното съществуване на човешкото тяло. Но пък над стотици гени, които са отговорни за поддържането на тялото във физиологично здраве, всъщност бяха промени и то в неблагоприятна насока. Тоест, беше забързано биологичното остаряване на този брат, който е на МКС", каза проф. д-р Георгиева.

Тя посочи, че ако говорим за човешката еволюция ще ни трябват стотици хиляди години за да променим някакъв физиологичен процес и той да бъде приспособен за космически условия. По думите й интересът към космическите експедиции ще ни даде повече знания за това например можем ли да се приспособим за живот на друга планета. В момента към Софийския университет започва магистърска програма на тема "астробиология", която до момента няма аналог в България.

"През 2021 година СЗО класифицира остаряването като заболяване, което беше прието като много положителен сигнал за това, че този процес се разпознава като процес, който може да бъде забавян, да бъде модулиран и контролиран. С колегите започнахме да дискутираме факта, дали всъщност един толкова естествен и еволюционно консервативен процес като остаряването трябва да бъде класифициран като болест. По-скоро не. И това, което в момента се вижда като тенденция в световната наука, е да се приемат болестите асоциирани с остаряването като много сериозни и социално значими заболявания", отбеляза проф. д-р Георгиева.

Събитието е безплатно, като е нужна единствено регистрация.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.