Какво е икономическото бъдеще на Европа

"Европа имаше една траектория на развитие след Втората световна война, която беше обусловена от Студената война, която последва Втората световна война и по този начин тя разви своя социален модел. Но голяма част от причините да бъде успешна е, че тя си спести парите за отбрана, до голяма степен осигурена от САЩ. Когато Студената война вече не беше факт, или ситуация, на практика социалният модел заскърца и Европейският съюз беше алтернативата, по която да може да продължи този модел чрез наличните еврофондове, която трябваше да направи конвергенция между страните с различно икономическо развитие и което да осигури това благоденствие. Но това се промени след голямата рецесия и всъщност заявяването на Русия като страна, която иска ревизия на световния ред", каза той.

По думите му това от своя страна заедно с големите глобални тенденции свързани с миграцията на населението към Европа, климатичните промени, трансграничната престъпност и така нататък са поставили много големи предизвикателства към Стария континент. Развитието на технологиите и Зелената сделка също са сред факторите, които поставят Европа в неизгодно положение пред най-големите й конкуренти - САЩ и Китай, а по ниво на сигурност пред Русия.

Д-р Кънев посочи, че при иновациите най-голямо значение има фактът, че при Китай и САЩ, където правителствата отделят капитал за финансирането им, в Европа няма глобална екосистема за иновации и няма капитал. Най-големият проблем обаче е, че дори да има иновации, няма механизъм, по който те да станат комерсиални. Друг фактор е зелената енергия, която е била смятана за панацея срещу липсата на достатъчно суровини, където отново няма механизъм, по който тази политика да стане европейска, посочи той. И допълни, че енергията, която ползва Европа е в пъти по-скъпа от тази в САЩ и Китай и по тази причина стоките са неконкурентноспособни.

Според думите му ЕС е коалиция от страни членки и трудно може да им наложи обща политика, ако те самите не го желаят. По тази причина забавянето на общия план само утежнява положението, а от друга страна левите и десните течения трудно намират общ език, като десните искат по-малка власт от Брюксел. Това звучи примамливо, но всъщност е катастрофално, каза д-р Кънев.

"Макар, че никъде не го споменава в своя доклад, той ясно подчертава, че проблемите идват от това, трябва да се вземат общи европейски решения за сектори, които винаги са били досега приоритет на национални политики", добави той.  

Какви са основните предизвикателства пред България?

"България не е жертва, както се опитват да я представят някои политически сили, а е голям бенефициент, тоест печели от тази глобализация. Всъщност самото отваряне в ЕС е вход към глобализацията в България до голяма степен, отделно и членството ни в НАТО. За 20 години в тези членства България успя да утрои своя БВП и чисто математически сме една от богатите държави в света. Това, че не се чувства добре от най-бедните слоеве е проблем на вътрешната политика, а не на ЕС и това е големият проблем пред България", каза Кънев.

Той посочи, че за да расте българската икономика, тя трябва да търси други пазари извън Европа, защото проблемите на Европа се прехвърлят и у нас.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.