За пръв път българските граждани избират свои народни представители през зимата на 1878-1879 година. Според регламента на Берлинския договор тези първи депутати са били призвани да съставят основния закон на страната, припомни в ефира на БНР-Радио София проф. д.и.н. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Макар и със зърна боб и царевица българите са се опитали да влязат в традицията на историческото гласуване.
От този момент насам, независимо от формата на управление – автократично, демократично или тоталитарно, никой не смее да управлява България без изборен процес и легитимиране на властта с гласуване.
По думите на историка, навремето в ден на избори много хора са били готови на всичко в името на по-добър изборен резултат. Почти винаги има някакъв локален или национален скандал. Прилагало се е и насилие. Армията се е смятала за гарант за демократичен избор, дори се е злоупотребявало с това.
"В началото на ХХ век изборите от 1901 г. завършват с девет трупа, но всички вестници пишат, че това са най-демократичните избори в българската история – коментира проф. Палангурски. – Колкото до това какво се прави и как се говори в парламента – тук вече сравнението не е в полза на съвременните ни политици. Имало е политическо противодействие, но тогава лидерите са действали с такт и познаване на фактите, подготвяли са се добре и са държали дълги и обосновани речи. За съжаление дебатите по законопроектите през последните 20 години са трагични. Някога политиците ни имаха известен срам. Повече от два парламентарни избора в рамките на една календарна година не сме допускали в нашата история."
Проф. Палангурски припомни какви фигури за работили и са били председатели на българския парламент в началото на миналия век – Петко Славейков, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Драган Цанков и други.
Историкът подчерта, че не може в политиката да се влезе с взлом, трябва да се израства бавно и полека. Човек трябва да е обществено познат и ако човек е с качества, бързо ще напредне.
"Кризи е дал бог на България всякакви. И тогава е имало популизъм. Но е имало и политически лидери, които са поемали отговорност, намирали са решаващата формула", допълни още историкът.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
С частична политическа подкрепа, изразена от парламентарно представени партии и ангажимент да продължат усилията в осигуряване на достъпна и качествена храна, премина дискусия по темата, която се проведе по-рано днес. Макар сериозен фокус да бе поставен върху ценообразуването на продуктите, участници в събитието коментираха и нужда от..
София възстановява своя 43% дял в националната икономика, сочат последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво. От тях става ясно, че е налице нормализиране след различните аномалии в енергетиката, селското стопанство и туризма през предходните години. Регионалните неравенства обаче остават големи. Най-голямата регионална икономика..
Националната галерия отново отваря вратите на лабораторията по консервация и реставрация за ценителите на изкуството. Те ще имат възможността да надникнат "зад кулисите" на музея, да видят как се подготвят за експониране произведения на изкуството. Реставратор ще ги запознае с принципите и етиката на съвременната реставрация, както и с..
Успешно приключи проектът "Градска памет: Традиция и Графити", реализиран по Програма "Активни читалища" на Столичната община. Това е поредната инициатива, в която си партнират 2 софийски читалища – НЧ "Иван Вазов – 2014", което е в кв. кв. "Левски В" и НЧ "Васил Левски 1928", което е в "Сухата река". "Това - на фасадата на..
Документалният филм „Скрити белези” на режисьора Георги Тошев и оператора Борис Пинтев е сред селектираните филми за участие във фестивала Master of Art. Лентата разказва за най-успешното българско участие на Биеналето на изкуствата във Венеция. Комисарят на българското участие д-р Надежда Джакова е своеобразен гид на режисьора Георги Тошев..
Платформата за четящи и знаещи деца "Книговище" започна междуучилищното състезание по медийна грамотност "Всезнайко" на тема "Четеш ли между редовете". Това е второто издание на междуучилищната надпревара след успешното състезание на тема "Европейски съюз" през 2024-та в София. За да може повече деца да се включат, състезанието тази..
Състоянието на асансьорите в София провокира столичани да изпращат десетки сигнали месечно до контролния орган. Това каза в ефира на Радио София Григор Къшов - главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към Държавната агенция по метрологичен и технически надзор. “Асансьорите са опасни, затова са наречени съоръжения..