Българските археолози с находки на хиляди години, но в дългогодишна битка с институциите

Експонатите ще бъдат представени в изложбата „Българска археология“, която се организира традиционно от НАИМ-БАН по повод Деня на археолога - 14 февруари и представя най-доброто от предходния археологически сезон. Експозицията ще съдържа и предмети от още 19 български исторически и археологически музеи в страната.

За първи път находките от предстоящата изложба се показват предварително, каза пред Радио София доц. д-р Христо Попов - директор на Националния археологически институт с музей при БАН.

Посетителите на изложбата могат да видят реставрираната глава на втората мраморна статуя от II в., открита от проф. д-р Людмил Вагалински миналия септември в античния канал на Хераклея Синтика и златен масивен начелник от конска сбруя с изображение на змия от гроба на тракийски владетел, открит от Даниела Агре край тополовградското село Капитан Петко Войвода, през август миналата година.

"18-а поред е тази "Българска археология“. Два са аргументите, заради които се спряхме на тези два обекта. Това са едни от най-знаковите и най-разпознаваемите находки от предходния сезон. Откритието на проф. Вагалински в Хераклея Синтика с двете статуи, едната от които се реставрира в момента при нас, другата, пак от наши специалисти, се реставрира на място. Откритието на Даниела Агре – тя и нейният екип продължават да проучват в района на Тунджа, Странджа, Сакар, по Южното Черноморие откриват много интересни обекти и поредният обект беше през миналата година, в землището село Капитан Петко Войвода – гробен комплекс от началото на II век пр.Хр.“, каза доц. Попов.

Изложбата ще бъде отворена за посетители от 15 февруари в централната зала на НАИМ.

Доц. д-р Христо Попов посочи, че в момента в музея работят 9 реставратори и изтъкна ролята на Националния археологически институт да помага по места на малките музеи.

Той постави и въпроса за промяна в модела на финансиране на теренните археологически проучвания.

"Не е като да не сме предупреждавали многократно през годините, нищо не се случва. Нашата добронамереност през миналата година, за съжаление, не срещна добри резултати. Годината беше много богата на сензационни открития, но уви, беше богата и на проблеми, които ескалираха. Това, което от години опитваме да обясним на представители на Министерството на културата е, че има сгрешеност в модела на финансиране. Той не трябва да е на парче за максимум месец, месец и половина в годината да имате възможност да работите по проектите, които се осигуряват и да е толкова усложнена системата, че да трябва да се отделят 7-8 месеца в годината, за да кандидатствате", обясни доц. д-р Христо Попов.

По думите му, все още не е отчетена дейността за 2023 г. Той изтъкна и проблема със системата на финансиране в бюджета на археологическите проучвания, на консервацията и реставрацията. Доц. д-р Христо Попов добави, че в бюджета за 2024 г. средствата за археологическите проучвания са вкарани в капиталовите разходи.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: НАИМ-БАН и Радио София