През 1934 г. счетоводителят в Българските държавни железници Стефан Шиваров предприема поклонническо пътуване до светогорските манастири, разположени на Атонския полуостров . Така се ражда пътеписът „До Света гора и назад“, пазен доскоро в семеен..
Три граници, сложни идентичности, травми от войните, съвременни тенденции – тази смесица от чувства, памет и идеологии изследва д-р Мина Христова в своя етнографски труд – „Българи сме, но не съвсем“. Изследването е проведено сред българското малцинство в..
Като най-ясно очертана липса, която разкри пандемията у нас, доц. Румен Петров – психиатър и преподавател по социална работа в Нов български университет, вижда отказът от мислене за публичното здраве. „Като специалист по публични политики мисля,..
Дискусията „Независимата сцена – тук и сега“, която се проведе на Сцена „Дерида“ този уикенд, събра артисти, мениджъри, продуценти и експерти, за да обсъдят настоящите цели за постигане в бранша. „Пандемията показа, че една много голяма част от..
Платформата „Стража“ е проект на млади хора, който си поставя за цел да направи работата на Народното събрание по-разбираема, достъпна и позната. Екипът събира огромно количество данни от парламента – например поименни гласувания и дори поименни..
Росен Петков е колекционер на редки и ценни книги, изследовател на печатни артефакти, занимава се с дигитални изкуства и компютърна графика. Изданията в сбирката му наброяват 10 000, а една част от тях са стари автентични български готварски книги. „Те са..
„Записки между редовете“ представя професор Радостина Александрова в по-различна светлина. По време на пандемията тя събира в книга свои размисли, сънища, писма, спомени и малки разкази. “Пандемията явно ме провокира да се върна към личната си легенда“..
Многоезичното издание „Светът за българката“ събира текстове и илюстрации от книги, пощенски картички и списания, които по някаква причина споменават българската жена през различните епохи. Най-ранните данни журналистът Димитър Димитров намира във..
Аида Марковска е родов и холистичен терапевт, тя изследва съдбата на рода и влиянието ѝ върху всеки от нас. „Далеч преди да има психоанализа, приказките са били терапевтичният подход на всички народи за справяне с трудностите. С приказките, преданията и..
Театърът е първата любов на Васил Гендов, който остава в историята ни като автор на първия български филм „Българан е галант“. „Още съвсем малък – 12-13-годишен, той за първи път стъпва на професионална сцена като актьор в „Сълза и смях“. Заради..