Той беше много красив... с една дълга коса. И почнахме да си ходим на гости, да гледаме телевизия, да си искаме сол и захар. Две години дружахме. След като аз завърших втори курс, се оженихме на 13 юни 1981 година. Той трябваше да се върне в България и да изкара войнишката си служба, защото беше завършил и нямаше начин да остане, нищо че сме сключили брак. Аз останах още да уча. През 1983 година, когато той изкара войнишката служба и аз завърших института, той просто дойде да ме вземе.
Днес Олга и Павел имат двама синове и са щастливи баба и дядо на двама внуци.
Когато се прибрали в България, младите съпрузи висшисти били поканени да работят в стоманолеярния завод "23 септември" в Златарица. От завода им дали жилище, теглили заем и си изплатили апартамента. Оля усърдно учила български език с помощта на съпруга си. Още в института в Калинин Павел дал на младата си жена български буквар.
Като дойдох, знаех някои думи, но несвързано. Той беше страхотен учител. Поправяше ме, обясняваше ми, не се ядосваше, за което съм му много благодарна. Той просто е човекът, който ме научи на български език. Само когато се притеснявам започвам да говоря с акцент, иначе, който не ме познава, че съм рускиня, не може да каже. Научих се да пиша и официални писма, всичко пиша на български.
В стоманолеярния завод тя била счетоводител, а той - инженер конструктор. В завода Оля работила точно 9 месеца и излязла по майчинство. Родила първия и после втория си син. През 1989 година започнала като главен счетоводител в банка в Златарица, после се преместила в банката в Елена, където изкарала до декември 2006 година. От тогава е в Община Златарица като началник на отдел "Местни приходи", или както хората си го знаят, Общинското данъчно.
Киша/Снег
Киша
Суснежица