Традиционното облекло на българката и влиянието на европейската мода

Българката винаги се е славила със своето трудолюбие, умения и усет за красивото. И всички тези качества най-добре личат в традиционната българска носия, най-вече в женското облекло. Жените сами тъчели платовете за ушиването на дрехите, украсявали ги с шевици с ръчно багрени конци, влагайки не само своето виждане, но и запазвайки и предавайки на поколенията древни мотиви. По носията е можело да се определи от коя етнографска област е жената, от кой род е и още много неща. Но след Освобождението на България през 1878 година в облеклото на българката настъпват значителни промени. За тях разказва етнологът Ели Гуцева:

До Освобождението българката запазва традиционния си костюм основно в селото. Той се състои от риза и връхна дреха, която или е разтворена отпред (нарича се сая), или представлява цял сукман. Ризата е богато извезана, забраждането съществува като важен елемент от облеклото на омъжената жена. Костюмът включва и аксесоари – чорапи, престилка, пояс, колан и съответните накити, които се носят от жената в зависимост от социалното и семейното й положение, дали е омъжена или не.

Основните разлики се забелязват в градската среда. Там още преди Освобождението от Истанбул към южната част на България и от Виена към северната й част и София навлизат нови елементи на дрехите, които променят структурата на женското облекло в страната. Не на последно място е и специфичното поклонничество на по-заможните градски българки – те пътуват до градове като Виена, Париж и други модни европейски столици по това време. Защото в по-богатите семейства е било въпрос на престиж да имаш облекло, което е свързано по някакъв начин с европейската мода. В селото промените стават доста по-бавно и се отнасят най-вече до декорацията на дрехите.

Везбата, която е трудоемка и която носи много символика през цялото Възраждане, малко по малко започва да отпада. На нейно място се появява дантелата, която опасва полите и ръкавите на ризата. Ризата се скъсява и става долна дреха, като съответно горната дреха преминава в малко по-опростен тип, подобен на роклята. В селото накитите продължават да съществуват и да носят своята символика, но това вече са не толкова богато украсени накити от скъпи метали – посочва най-съществените разлики Ели Гуцева.

Постепенно изчезва и забраждането (покриването на главата с кърпа), отличителен белег на омъжената жена, която скривала напълно косата си или оставяла видима само някаква част от нея.

Забраждането запазва най-вече обредна функция в някои традиции – лазаруването, обреда на венчавката и омъжването на жената – отбелязва Ели Гуцева. – В града започват да навлизат шапките, има един период, през който те са широко застъпени и са с изключително разнообразни и пищни форми. Но категорично през 20-те и 30-те години на ХХ век нещата са коренно променени.

И още една немаловажна промяна е свързана с тъканите и цветовете. Какво се променя в края на XIX век, преди и след Освобождението, и в началото на XX век?

Тенденцията при материите и при цветовете на дрехите винаги е вървяла от простото, от това, което е най-често срещано в природата, към неговото оцветяване. Българката е носила бяла памучна или конопена риза, а по-късно, в по-богатите райони – риза с копринени ръкави. Докато не идва моментът, в който дрехата вече изцяло се шие не от ръчно изтъкани, а от купувани платове. Боядисването също е било част от живота на българките, те са използвали много растителни бои – характерно е боядисването на червените дрехи с боя, добивана от насекомото кърмъз (cоссus, kermes, кошенил). В края на XIX и началото на XX век обаче се обособяват специализираните занаяти, които са свързани с приготвянето на част от облеклото на българката. Използват се все повече готовите материи, ръчното тъкане остава повече в селата. Всичко това върви паралелно с индустриализацията, въобще с ангажираността на жената, особено в града, където жените нямат това време да седнат и да тъкат платовете за собствените си дрехи.

Така стъпка по стъпка, но неизбежно се променя традиционното облекло на българката след Освобождението, като постепенно преминава в съвременно градско облекло от европейски тип.