„Отново за таралежчетата“ е документална радиопиеса от Майя Динева, създадена през 1992 година. Разказва за беззащитните и изоставени деца в България. Безспорно от тогава до сега ситуацията с децата, отхвърлени от родителите си с основателни или неоснователни причини, се е променила. Въпреки това темата остава в сила. В интерната, където авторката е записвала деца, възпитатели, както и хора, които осиновяват деца или пък се грижат за тях, без законово да се превръщат в техни майки и бащи, живеят деца без родители и деца с родители. Констатацията на хората около тях, разбира се, е в полза на децата с родители. Майя Динева разглежда проблема от няколко гледни точки: на децата (“Винаги ни гледат с пренебрежение, винаги сме били на второ място в обществото“), на възпитателите (“Познавате ли затворник, който не иска да излезе от затвора си?“), на закона (“Държавата е длъжна да осигури адекватна защита на дете, лишено от семейни грижи до разгръщането на пълния му потенциал“), и на една забележителна майка, която е родила две свои деца, но отглежда и деца от интерната, които никой не иска – болни, отписани. При нея те се възстановяват, растат и всеки ден й пожелават всичко най-хубаво, много щастие, а ако има нещо повече от щастие, и него й пожелават. „Отново за таралежчетата“ е трогателен разказ за сложните човешки съдби, но и за доброто, което винаги ги съпътства.
