Връчиха наградите на на младите автори в конкурса за есе на Радио Варна „Морето в мен”. В него се включиха над 30 младежи на възраст от 9 до 18 години от различни населени места - Благоевград, Варна, Годеч, Димитровград, Карнобат, Мездра, Монтана, Перник, Шабла и Шумен. Всеки е погледнал към темата от различен ъгъл. При всеки провокацията е дошла от различни преживявания. Различни емоции са отключили въображението на участниците. Оказа се, че морето е вдъхновение, както за живеещите в близост до него, така и за тези, които рядко присядат на морския бряг или пък никога не са го виждали, но мечтаят за безбрежното му синьо. Енергията и магията, която то носи са мотивирали младите хора да разпънат платната на своето въображение, да се отдадат на емоциите си и да напишат прекрасни неща. Людмил Станев, писател и председател на журито сподели мотивите за избора на призьорите:
Първата награда отиде в ръцете на шестокласничката Теодора Славова от гр. Карнобат за есето - „За пикселите и морето”. В него тя пише: „Пикселите са много важна част от ежедневието ни – те са в компютрите, телефоните, таблетите, мониторите на телевизорите. Няма начин поне веднъж да не сте се питали колко пиксела имат очите.”... „Забранявам си да мисля за високите технологии и се отдавам за пореден път на удоволствието да почувствам морето с всичките си простички човешки сетива...
Момичето от Благоевград Виктория Апостолова получи втора награда за есето „Морето в мен”, каквото е и мотото на конкурса. То започва с думите: „Мило, Дневниче, това, което ще ти разкажа днес ще бъде по-различно от обикновеното. Ще ти разкажа историята на ранното си детство! За времето, в което морето беше моят дом.” После продължава: ...” Ще ти разкажа историята на ранното си детство! За времето, в което морето беше моят дом.” После продължава: ...” Бяхме толкова невинни. Деца, познаващи единствено селото, морето и старата Атина. Помня смеха и глъчката от щастие. Изградих най-красивите си мигове, за които някога съм могла да мечтая. Бяхме по-безгрижни от всякога. Не познавахме болката, омразата, предателството или разочарованието – все присъщи чувства на градските хора.”...
„Морето в мен” е заглавието и на есето на Маламир Пресиян Кръстев от Варна. За него той беше отличен с трета награда. „ Възприемам морето по много различни начини, / все пак съм варненец/, но от много скоро когато чуя думата „море”, изпитвам едно много странно чувство.”, пише той. „Това чувство няма точно наименование, ще се опитам да го опиша с едно изречение. Изпитвам страхопочитание към морето, даже страх, но някакъв позитивен страх, колкото и странно да звучи.” Защо?
