Лидерите от Европейския съюз (ЕС) ще преговарят тази вечер по споразумение, което може да реши изхода от предстоящия референдум за членството на Великобритания в Съюза.
Сделката по новите условия на британското членство трябва да бъде подкрепена единодушно от 28-те държавни ръководители, за да стане юридически обвързваща.
Пакетът от мерки включва забрана за определени социални помощи и детски надбавки за новопостъпилите на работа европейски граждани на британския трудов пазар. Освен това, когато имигрантите отглеждат децата си извън Великобритания, парите за детските помощи ще са намалени до размера в родните им страни.
Спорен остава срокът на този предпазен механизъм, но Лондон настоява за поне 4 години с две възможни продължения. България и други източноевропейски страни искат годините да са по-малко.
Споразумението ще има силата на международен договор с обещание за промени в европейските закони веднага щом референдумът във Обединеното кралство завърши с положителен резултат и правителството потвърди оставането като пълноправен член на ЕС.
Сделката за предоговаряне на условията на британското членство е нужна на премиера Дейвид Камерън, за да излезе от изключително сложната вътрешнополитическа ситуация в страната му. Подклаждано от евроскептични медии и политически демагози, голяма част от общественото мнение в страната е крайно негативно настроено към ЕС, често пъти оприличаван като "бюрокрацията в Брюксел", която налага решенията за живота на англичаните. За да се опита да спре мнозинството от тях да гласуват за напускането на Съюза на подготвяния референдум, министър-председателят поиска гаранции от останалите правителствени лидери, които да отговарят на очакванията и философията на британците, която Камерън описа в едно от последните си публични изказвания:
Не желаем страната ни да се обвързва с все по-тесен политически съюз в Европа. Ние сме горда нация с независими и демократични институции, които ни служат добре от векове насам. За нас Европа означава да работим заедно за повече споделен просперитет и сигурност. А не да бъдем въвлечени в някаква европейска супердържава. Нито сега, нито когато и да било.
През втория ден се очаква лидерите да обсъдят мерките по миграционната криза, които още не се прилагат изцяло. Част от заседанието е посветено на сътрудничеството с Турция и на войната в Сирия.Германският канцлер Ангела Меркел заяви в Бундестага, че на днешната среща трябва да бъде взето решение дали сделката с Турция от ноември за спиране на притока на мигранти трябва да бъде спазена или да бъде изоставена в полза на създаване на бариера по границите на Гърция с България с Македония. Въпреки договорените политически отстъпки и финансови стимули за Анкара, от началото на годината през Егейско море са преминали десетки хиляди нелегални мигранти. Гърция пък е изградила само два от петте центъра за регистрация, които трябваше да бъдат готови в края на 2015-а. Меркел се обяви за продължаване на сътрудничеството с Турция.
По-рано тази седмица обаче страните от Вишеградската четворка се обявиха за "План Б", който предвижда втори вал към Европа на българско-гръцката и македонско-гръцката граница.
Представители на българското правителство се обявиха за общоевропейско решение за засилване на външните граници на Съюза. Външният министър Даниел Митов заяви, че ще поиска включване на НАТО срещу миграционния поток през границата с Турция, а също и обща европейска политика за връщане на икономическите мигранти.
В звуковия файл може да чуете кореспонденция от Брюксел на Никола Миладинов.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,