В събота пред 80-хилядна публика полският град Вроцлав, който е Европейска столица на културата, представи необикновен музикален спектакъл - кантатата, посветена на този уникален град.
Във Вроцлав след Втората световна война се извършва едно от големите следвоенни премествания на населения. Германците от дотогавашния Бреслау се преместват в Гемрания, а в техните полуразрушени къщи се преместват поляците от Лвов, който тогава остава в рамките на Съветска Украйна. Една от кулминациите на програмата на Европейската столица на културата Вроцлав 2016 беше кантатата, посветена на Вроцлав, чийто четири части са написани от четирима млади световни композитори - Udi Perlman - Israel, Amir Shpilman - Germany, Jiri Kabat - Czech Republic и Adan Porębski – Poland, и обединени в единна музикална рамка от Павел Романчук. В музикалното изпълнение участваха близо 300 музиканти. Спектакълът се случва пред очите на 80-хилядна публика, разположена по единия бряг на река Одра, която образува и Полско-германската граница.
Вроцлав/Бреслау е една необикновено точна метафора за Европа, това каза в специално интервю за българските журналисти Крис Болдуин - режисьор на мултимедийния спектакъл, който с 3 А прожекция върху един от 11-те острови в река Одър, която пресича центъра на Вроцлав, превърна катедралата и историческите сгради на града в необикновена сцена, напомняща от картините на Шагал до документалните ленти от Втората световна война и днешното време.
Това е третият спектакъл от общо четири, към който имам ангажимент, във Вроцлав като Европейска стоица на кулутрата и като останалите има за цел да дадат шанс на Вроцлав да разкаже своята уникална история през ХХ век, споделя Крис Болдуин.
През 1945 година градът е един епицентър на злото. Унищожени са евреите, градът е унищожават едновременно от армията, която е присътвала в него, а по-късно и от инвацията на противниковата армия. На практика почти нищо не е останало от него и е трябвало да бъде вдигнат възстановен от основи. А когато строите нещо отново от основи, вие имате шанса да започнете от ценностите, а ен от сградите. И точно това е една необикновена трансформация от тогава до днес
Според Крис Болдуин тази трансформация е имала и своите затлачвания. Протокът и процесът не е бил безпроблемен. Такова забавяне е бил прериодът на комунизма, когато идеологията удавя ентусиазма, и чисто физическото наводнение в края на 90-те когато същият този град е бил потомен от надигналите се води на река Одра.
Един от най-опасните въпроси с който се сблъсках тук и един от най-трудните въпроси, който можеш да зададеш на жителите на Вроцлав е въпросът – от къде съм? Защото никой не е от тук! А когато задавате този въпрос на практика влизате в трамвата на цяла поствоенна Европа, която започва наново да изгражда етнически държави и забравя вече и без това поразената от войната мултикултурна Европа.
Личните истории, който разказва Вроцлав са тези, които на практика опитомяват цялата травма и болка на Европа през ХХ век казва Крис Болдуин. Опасното е, че те могат да се повторят по странен и ужасен начин и през ХХI век, ако не размишляваме върху това което е стананало, допълва той. Питам го дали темата за човешкото преместване, за движенията на населението от едно място на друго, обединени в понятието за Потока.... не се повтарят и днес в ситуацията в която е изправена Европа – пред лицето на миграционната криза.
... Вие не може да разкажете историята на Вроцлав без гласовете на диаспорите. И точно това правим във Flow II – в Поток – в тази сборна композиция която съставлява кантатата ние включваме страните където са отишли някогашните жители на Вроцлав/Бреслау. Музикалната академия на Йерусалим, на Дрезден. Много важен символ е това точно във Вроцлав да докараме израелски и германски музиканти които да работят заедно. Това е същността на проекта.
Дали обаче той търси аналогия с днешната миграция към Европа, не от Европа към Израел, към Канада заради Втората световна война?
Не директно. Въпреки че, по самата си същност, някои от ценностите и идеите, които изследваме са свързани с въпроса от какво се нуждаем, за да можем да посрещнем по един позитивен начин различния, Другия? Този град пред ХХ век е колабирал, разпаднал се е, заради опита си да изхвърли различния, да изпъди Другия. Това се е случило и това се случва в психологически план често – ние се опитваме да прогоним различния и от самите нас... това става днес навсякъде в Европа, включително и в Испания където живея вече много години. Случвало се е и … простете ми, но и в България, когато гоните българските турци във втората половина на ХХ век. Изгонването на Другия от нашите нации е нещо, което е присъствало в историята на Европа.
Ако изследваме какво толкова ни плаши в Другия, в различния вероятно ще се научим по-лесно да разбираме себе си и да се справим със страха. Да се научим да живеем с нас самите и може би това е шансът ни за бъдещето.
Казва Крис Болдуин.
Мащабът на представлението е уникален: гигантска сцена на открито, прожекцията върху сгради, уникалният звук и осветление . Дали често технически са намерили всичко ноебходимо в Полша, питам режисьора.
Да, обещахме си и то много силно, да използваме само полски ресурс. Да не наемаме чужди фирми. Полша има опит с големи събития, но не и точно с такова събитие за което всички истории и целият опит идва на практика от общностите, които живеят тук. Като цифри – говорим за 176 певци плюс 100 музиканта на една сцена, 12 музикални състава от 4 държави, огромни колони за звук седем на брой които да покрият сериозна територия със звук и светлина, така че създадохме една огромна арена театрална сцена от самия град.
Казва Крис Болдуин. Тук не броим 55-те лодки, които са включени по време на спектакъла разгръщащ се и над единия от ръкавите на Одра. Тези лодки са на доброволци от Вроцлав които напърно безвъзмездно участват и репетират заедно с музикантите в продължение на месеци конкретно за този спектакъл и години – три на брой за цялата подготовка и за предишното представление Мостове през 2015 когато Вроцлав се подготвя за Европейска столица на културата.
В звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Ирина Недева.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,