Covid тестовете за ученици - държат ли децата гладни, доколко са достоверни

Започна тестването на ученици от 1-ви до 4-ти клас за Covid-19 за връщането им в клас. Темата предизвика редица спекулации, някои от тях се използват и като аргумент при организиране на протести. Екипът за проверка на факти на БНР проучи основанията за подобни твърдения. Две от спорните твърдения са:

1. Децата трябва да са гладни и жадни за тестовете;

2. Предлаганите Covid тестове за ученици са с ниска достоверност.

Твърдение 1 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации в интернет, в които се твърди, че децата трябва да са гладни и жадни за тестовете (в сайтовете на БНР, БНТ, бТВ, OFFNews, Блиц, „Труд“, „Стандарт“ и други).

Всички те се позовават на отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията, в което пише „Нека имаме предвид, че тестването в училище ще означава да бъдат нарушени всички изграждани в годините хигиенни навици, което със сигурност е още един отрицателен аспект. Това е във връзка с изискването тестовете да се направят на гладно, без прием на вода, за да е достоверен теста…“

Част от отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията.

Публикациите предизвикаха редица негативни реакции в социални медии. Като например:

Какви са фактите

Пред БНР Мария Гайдарова, заместник-министър на образованието, нарече дезинформация твърдението, че децата трябва да бъдат тествани гладни и да не са пили вода.

„Изискването е 30 минути преди провеждането на теста те да не са се хранили и да не са пили вода. Нормално е децата сутринта да са закусили вкъщи преди училище.“.

Мария Гайдарова в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“, 7 ноември

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В разяснения на Министерството на образованието и науката за Covid тестовете под формата на въпроси и отговори се посочва:

„Детето не бива да е яло и пило САМО 30 мин. преди тестването. Т.е. то може да се храни и да пие по всяко време ДО 30 мин. преди процедурата и веднага след нея“.

В декларацията за съгласие на родителите за Covid тестовете се казва:

„Запознат/а съм с изискването 30 минути преди правенето на теста детето ми да не е консумирало храна и да не е поемало течности“.

Заключение

Твърдението, че учениците от 1-ви до 4-ти клас трябва да са гладни и жадни за Covid тестовете e ПОДВЕЖДАЩО, защото то е вярно, само ако за 30 минути детето може да огладнее или ожаднее, което е малко вероятно.

Твърдение 2 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации за протест на 1 ноември срещу тестовете, в които се твърди, че са с ниска достоверност, като в повечето се твърди, че имат „57% достоверност“ (БНР, бТВ, Инвестор, Стандарт и много други.

Има източник от 26 октомври, представен в „Труд“ като лабораторния лекар Георги Тодоров, който е цитиран да казва: „Максималната достоверност на слюнчените тестове е около 57%...”.

Какви са фактите

Когато се говори за достоверност на тестовете за Covid-19, независимо дали са PCR или антигенни, се използват термини за тяхната полезност – „чувствителност“ и „специфичност“.

чувствителност е процентът от пациентите, които правилно са посочени като позитивни за Covid-19;
специфичност e процентът на пациентите без инфекция, за които тестът правилно е посочил негативен резултат.

На практика тази чувствителност и специфичност се измерва като се сравняват резултатите от антигенните тестове с резултатите от PCR тестове, които се смятат за „златен стандарт“ в тази област, тъй като са с много висока чувствителност и много висока специфичност.

В разяснителен текст за Covid тестовете на списание „Хърайзън“ на ЕС за изследвания и иновации се отбелязва още, че по принцип тестовете с висока чувствителност дават нисък процент грешни негативни резултати, но има риск за грешни позитивни, ако специфичността не е на ниво. От друга страна високата специфичност носи риск от грешни негативни резултати, ако чувствителността на теста е ниска, но като цяло ще има нисък процент грешни позитивни резултати.

В Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19 на Комисията за здравна сигурност на ЕС тестовете като цяло имат чувствителност над 90% и специфичност над 95%, по данни на производителя.

В поканата на българското здравно министерство за доставчици на тестове за ученици са поставени изисквания за чувствителност на теста ≥ 90% и специфичност ≥ 98%.

Първите избрани два теста в България са от производители в Общия списък и те се виждат в декларацията за съгласите. Това са SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05; RapidForRapidFor^TM или COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene®.

Тестът SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05, RapidForTM, на производителя „Витросенс“ (Vitrosens Biyoteknoloji LTD), регистриран в Истанбул, Турция, има следните параметри по данни на компанията:

чувствителност - 95,3%;
специфичност - 99,1%.

Тестът COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene, на производителя Hangzhou Clongene Biotech Co., Ltd, регистриран в Ханчжоу, Китай, има следните параметри по данни на компанията:

чувствителност - 96,8%;
специфичност - 99,6%.

Вярно е, че тестовете със слюнка, каквито се използват за тестване на учениците в България, не са включени в Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19. Но ако бяха включени, това щеше да е равнозначно на изискване за зелен сертификат, признат от ЕС, защото именно това е целта на този списък от 83 бързи антигенни теста към 20 октомври. В него не са включени и никакви тестове за самотестване, а единствено такива, извършвани от обучен здравен персонал или обучени оператори. **

В доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) от началото на май 2021 г. обаче пише, че бързите антигенни тестове със слюнка са приемливи при често прилагане и могат да бъдат извършвани от неспециалисти или чрез самотестване при спазване на инструкциите. Следователно могат да бъдат използвани като начин за предотвратяване на разпространението на Covid-19, каквато изглежда е целта на тестването на учениците в България.

На практика параметрите за точност на антигенните тестовете са по-ниски от дадените от производителите. Точността се влияе от много фактори, включително каква е пробата, от начина на вземане, дали пациентът е има симптоми или няма, а ако е със симптоми, на кой етап е заболяването. Пилотно проучване, публикувано в „Бритиш медикъл джърнъл“ на 17 ноември 2020 г., и цитирано в сп. „Хърайзън“, стига до извода, че при население, в което значителен брой хора показва симптоми, чувствителността на теста пада до 58%, когато се прави от самообучил се персонал, докато при тестване от обучени медици е 73% и 79 на сто от лабораторни учени. А в проучване от декември 2020 г., което взема предвид хора без симптоми, чувствителността пада дори до 49%.

По-ново изследване на учени от Лондонския университетски колеж и публикувано на 14 октомври 2021 г. твърди, че бързите антигенни тестове са по-точни от смятаното досега, посочва Би Би Си.

Учените използвали нова формула, с която рекалибрирали точността на антигенните тестове и установили, че имат абсолютна чувствителност над 80% при откриване на каквато и да е степен на зараза с Covid-19 и над 90% при хората в дните, когато са най-заразни. Техният извод е, че тези тестове са „много полезен инструмент за общественото здраве“ и за предотвратяване на разпространението на заразата.

Факт е обаче, че около една трета от заразените с Covid-19 не показват симптоми.

Заключение

Твърдението, че точността на антигенните Covid тестове е ниска, или за „57% достоверност“, също е ПОДВЕЖДАЩО, защото това би било вярно за специфични тестове, начин на правене на теста и условия, а и като цяло е базирано на по-стари данни.

** Уточнението е направено след забележка на читател.

------------------

* Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg