Проучване на екипа за проверка на факти на БНР*

Covid тестовете за ученици - държат ли децата гладни, доколко са достоверни

| обновено на 12.11.21 в 15:40

Започна тестването на ученици от 1-ви до 4-ти клас за Covid-19 за връщането им в клас. Темата предизвика редица спекулации, някои от тях се използват и като аргумент при организиране на протести. Екипът за проверка на факти на БНР проучи основанията за подобни твърдения. Две от спорните твърдения са:

1. Децата трябва да са гладни и жадни за тестовете;

2. Предлаганите Covid тестове за ученици са с ниска достоверност.

Твърдение 1 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации в интернет, в които се твърди, че децата трябва да са гладни и жадни за тестовете (в сайтовете на БНР, БНТ, бТВ, OFFNews, Блиц„Труд“„Стандарт“ и други).

Всички те се позовават на отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията, в което пише „Нека имаме предвид, че тестването в училище ще означава да бъдат нарушени всички изграждани в годините хигиенни навици, което със сигурност е още един отрицателен аспект. Това е във връзка с изискването тестовете да се направят на гладно, без прием на вода, за да е достоверен теста…“

Част от отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията.

Публикациите предизвикаха редица негативни реакции в социални медии. Като например:


Какви са фактите

Пред БНР Мария Гайдарова, заместник-министър на образованието, нарече дезинформация твърдението, че децата трябва да бъдат тествани гладни и да не са пили вода.

„Изискването е 30 минути преди провеждането на теста те да не са се хранили и да не са пили вода. Нормално е децата сутринта да са закусили вкъщи преди училище.“.

В разяснения на Министерството на образованието и науката за Covid тестовете под формата на въпроси и отговори се посочва:

„Детето не бива да е яло и пило САМО 30 мин. преди тестването. Т.е. то може да се храни и да пие по всяко време ДО 30 мин. преди процедурата и веднага след нея“.

В декларацията за съгласие на родителите за Covid тестовете се казва:

„Запознат/а съм с изискването 30 минути преди правенето на теста детето ми да не е консумирало храна и да не е поемало течности“.


Заключение

Твърдението, че учениците от 1-ви до 4-ти клас трябва да са гладни и жадни за Covid тестовете e ПОДВЕЖДАЩО, защото то е вярно, само ако за 30 минути детето може да огладнее или ожаднее, което е малко вероятно.


Твърдение 2 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации за протест на 1 ноември срещу тестовете, в които се твърди, че са с ниска достоверност, като в повечето се твърди, че имат „57% достоверност“ (БНР, бТВ, Инвестор, Стандарт и много други.

Има източник от 26 октомври, представен в „Труд“ като лабораторния лекар Георги Тодоров, който е цитиран да казва: „Максималната достоверност на слюнчените тестове е около 57%...”.

Какви са фактите

Когато се говори за достоверност на тестовете за Covid-19, независимо дали са PCR или антигенни, се използват термини за тяхната полезност – „чувствителност“ и „специфичност“.

  • чувствителност е процентът от пациентите, които правилно са посочени като позитивни за Covid-19;

  • специфичност e процентът на пациентите без инфекция, за които тестът правилно е посочил негативен резултат.

На практика тази чувствителност и специфичност се измерва като се сравняват резултатите от антигенните тестове с резултатите от PCR тестове, които се смятат за „златен стандарт“ в тази област, тъй като са с много висока чувствителност и много висока специфичност.

В разяснителен текст за Covid тестовете на списание „Хърайзън“ на ЕС за изследвания и иновации се отбелязва още, че по принцип тестовете с висока чувствителност дават нисък процент грешни негативни резултати, но има риск за грешни позитивни, ако специфичността не е на ниво. От друга страна високата специфичност носи риск от грешни негативни резултати, ако чувствителността на теста е ниска, но като цяло ще има нисък процент грешни позитивни резултати.

В Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19 на Комисията за здравна сигурност на ЕС тестовете като цяло имат чувствителност над 90% и специфичност над 95%, по данни на производителя.

В поканата на българското здравно министерство за доставчици на тестове за ученици са поставени изисквания за чувствителност на теста ≥ 90% и специфичност ≥ 98%.

Първите избрани два теста в България са от производители в Общия списък и те се виждат в декларацията за съгласите. Това са SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05; RapidForRapidForTM или COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene®.


Тестът SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05, RapidForTM, на производителя „Витросенс“ (Vitrosens Biyoteknoloji LTD), регистриран в Истанбул, Турция, има следните параметри по данни на компанията:

  • чувствителност - 95,3%;
  • специфичност  - 99,1%.

Тестът COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene, на производителя Hangzhou Clongene Biotech Co., Ltd, регистриран в Ханчжоу, Китай, има следните параметри по данни на компанията:

  • чувствителност - 96,8%;
  • специфичност  - 99,6%.

Вярно е, че тестовете със слюнка, каквито се използват за тестване на учениците в България, не са включени в Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19. Но ако бяха включени, това щеше да е равнозначно на изискване за зелен сертификат, признат от ЕС, защото именно това е целта на този списък от 83 бързи антигенни теста към 20 октомври. В него не са включени и никакви тестове за самотестване, а единствено такива, извършвани от обучен здравен персонал или обучени оператори. **

В доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) от началото на май 2021 г. обаче пише, че бързите антигенни тестове със слюнка са приемливи при често прилагане и могат да бъдат извършвани от неспециалисти или чрез самотестване при спазване на инструкциите. Следователно могат да бъдат използвани като начин за предотвратяване на разпространението на Covid-19, каквато изглежда е целта на тестването на учениците в България.  

На практика параметрите за точност на антигенните тестовете са по-ниски от дадените от производителите. Точността се влияе от много фактори, включително каква е пробата, от начина на вземане, дали пациентът е има симптоми или няма, а ако е със симптоми, на кой етап е заболяването. Пилотно проучване, публикувано в „Бритиш медикъл джърнъл“ на 17 ноември 2020 г., и цитирано в сп. „Хърайзън“стига до извода, че при население, в което значителен брой хора показва симптоми, чувствителността на теста пада до 58%, когато се прави от самообучил се персонал, докато при тестване от обучени медици е 73% и 79 на сто от лабораторни учени. А в проучване от декември 2020 г., което взема предвид хора без симптоми, чувствителността пада дори до 49%.

По-ново изследване на учени от Лондонския университетски колеж и публикувано на 14 октомври 2021 г. твърди, че бързите антигенни тестове са по-точни от смятаното досега, посочва Би Би Си.

Учените използвали нова формула, с която рекалибрирали точността на антигенните тестове и установили, че имат абсолютна чувствителност над 80% при откриване на каквато и да е степен на зараза с Covid-19 и над 90% при хората в дните, когато са най-заразни. Техният извод е, че тези тестове са „много полезен инструмент за общественото здраве“ и за предотвратяване на разпространението на заразата.

Факт е обаче, че около една трета от заразените с Covid-19 не показват симптоми.

Заключение

Твърдението, че точността на антигенните Covid тестове е ниска, или за „57% достоверност“, също е ПОДВЕЖДАЩО, защото това би било вярно за специфични тестове, начин на правене на теста и условия, а и като цяло е базирано на по-стари данни.

** Уточнението е направено след забележка на читател.

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Не е вярно, че преди 70 г. в България е произведен първият антибиотик в света

В скорошна публикация, предизвикала стотици реакции във Фейсбук, се твърди, че преди 70 години в България е произведен първият антибиотик в света.  Твърдението вероятно идва от статия , споделяна хиляди пъти в социалната мрежа, която извежда следното заглавие: " Пеницилинът, първият антибиотик в света, за пръв път е произведен в България на..

публикувано на 28.03.24 в 06:00
Американска бойна машина на пехотата

Превозват ли се танкове през наша територия до Украйна?

От началото на войната в Украйна придвижването на военна техника на територията на България често поражда притеснени коментари и твърдения в онлайн пространството, свързани с опасенията от въвличането на България във военни действия. Преди година например присъствието на американски военни в София предизвика притеснения, че се разполагат сили на САЩ в..

публикувано на 25.03.24 в 06:00

Наистина ли в учебника по история за VI клас пише, че не е имало османско робство?

В споделена над 1500 пъти публикация в социалната мрежа Фейсбук от 1 февруари т.г. внушава, че в учебниците по история за VI клас се учи за "съжителство между християни и мюсюлмани", вместо за османско владичество или робство. "Според проект за нова програма по история за VI клас, публикувана от Министерството на образованието и науката, не може да се..

публикувано на 21.03.24 в 06:00

Текзит: Наистина ли Тексас е на ръба на отцепване от САЩ?

Тексас - размирното дете на САЩ, е отново в устата на желаещите разпада на "Империята на злото". През социалните мрежи преминаха множество публикации, които убеждават читателя, че моментът е настъпил - Щатът на самотната звезда да възвърне статута си на независима република и с това ще катурне къщата от карти на Съединените щати. Повод за..

публикувано на 18.03.24 в 06:00

Япония не е въвеждала нова образователна система само с 5 предмета

Според споделена над 1300 пъти публикация във Фейсбук в Япония стартира нова образователна система, която ще обучава децата като "граждани на света", а не само като японци. "Учениците ще разберат и приемат различните култури и хоризонтът им ще бъде глобален, а не национален...ще изучават само 5 предмета", се казва още в публикацията (виж..

публикувано на 07.03.24 в 06:00
Урсула фон дер Лайен

Има ли Урсула фон дер Лайен прадядо нацистки генерал?

Споделяна стотици пъти публикация във Фейсбук "уличава" председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в "нацистко минало". Постът твърди, че "прадядото на Фон дер Лайен по бащина линия е Карл Албрехт Оберг, есесовец от висшите ешелони".  Постът представлява колаж на снимка с текст и в част от случаите се разпространява като се копира..

публикувано на 04.03.24 в 06:00

Снимка от Унгария показва "изобилието" в магазините в НРБ

Споделяна над 1000 пъти снимка във Фейсбук, която уж показва хранителен магазин у нас през 80-те години на миналия век, отново се радва на интерес   в социалната мрежа (виж и  скрийншотa по-долу). "Хранителен магазин от времето на соца . 80-те . Когато според някои е било голямото нямане", гласи обяснението към фотографията...

публикувано на 29.02.24 в 06:00

Готви ли се НАТО да нападне Русия?

Темата за евентуално нападение на НАТО над Русия стана все по-коментирана през последния месец. Повод се превърна започналото в края на януари учение "Непоколебим защитник 2024" (Steadfast Defender 2024), което ще продължи до края на май.  Българският сайт  lupa.bg тълкува учението като подготовка за нападение над Русия и съобщава в заглавие от..

публикувано на 26.02.24 в 06:00

Не е вярно, че президентът Радев рекламира криптоплатформа

Сайт, имитиращ интернет страницата на телевизия бТВ, е публикувал текст с фалшиво интервю от предаването "Лице в лице" с водещ Цветанка Ризова. Неин гост уж е президентът Румен Радев, представен и като предприемач и филантроп, който "натрупал богатство от нова програма за автоматична търговия с криптовалута", се твърди в публикацията (виж..

публикувано на 22.02.24 в 06:00

Вярно ли е, че 3 март липсва от учебник за 2-ри клас?

В публикация, споделена над 1600 пъти във Фейсбук, се твърди, че в учебника по „Околен свят“ за 2-ри клас, по който учат българчета в чужбина, в урока за българските празници липсва датата 3 март. "Появиха се кадри на "учебник" за 2 клас за българските училища в чужбина, в който са изброени всички национални празници, дори незнайно защо има и..

публикувано на 19.02.24 в 06:00