Може ли "Възраждане" да изгони "Лидл" от България?

С наближаването на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври политици се изкушават да правят обещания, които не биха могли да реализират дори при победа. 

Един такъв пример изглежда идва от лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. В публикация във Фейсбук, харесана над 2500 пъти и споделена над 630 пъти, той обещава, че ако партията му спечели изборите, ще разчисти пътя за българските производители, като се погрижи чуждестранните търговски вериги като "Лидл България“ да напуснат българския пазар.

Твърдение: Политическа партия, спечелила парламентарните избори, може да изгони европейска търговска верига от България

Откъде тръгва всичко

Поводът за заканата на Костадинов срещу търговски вериги като "Лидл" е акция на лидера на "Възраждане" и негови съмишленици във Варна срещу въведената на 1 август временна мярка за задължителното носене на предпазни маски на закрити обществени места в морския град.

В нарушение на противоепидемичните мерки и на заповедта на РЗИ-Варна, представителите на "Възраждане" влезли в магазин от германската веригата "Лидл" без маски, заради което получили отказ да бъдат обслужени. На място е повикана полиция и един от членовете на партията е бил задържан, става ясно от публикацията във Фейсбук.

В текста полицаите са сравнени с "престъпници". В поста, в седем, точки Костадинов обяснява какво ще стане, ако партията му спечели изборите. Сред тях са популярните вече тези за Covid ограниченията, НАТО, Русия, премахване на плана за въвеждане на еврото и предоговаряне на членството в Европейския съюз.

Сред заканите обаче се появява нова, насочена към чуждестранните търговски вериги, опериращи в страната, и конкретно към една - "Лидл България". Постът е препубликуван в редица сайтове, които поставят акцент върху заплахата (можете да видите тук, тук и тук).

Може ли партия, дори управляваща, да прекрати дейността в България на европейска търговска верига, ако тя спазва законите на страната?

Това не изглежда възможно, докато България е членка на Европейския съюз при сегашната договорно-правна рамка. Защото всяка страна членка, включително България трябва да спазва Договора за функционирането на Европейския съюз. А свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е фундаментът на вътрешния пазар на Общността, както е записано и в чл. 26 от Договора. 

Това обясни и адвокат Станислав Костов, който е доцент по право на Европейския съюз и председател на УС на Фондация "Български адвокати за правата на човека".

"Създаването на дъщерни дружества и клонове на вече съществуващи дружества, които са установени в други държави членки, е гарантирано от Договора за функциониране на Европейския съюз. Ако видите член 49, той казва, че всякакви ограничения върху свободата на установяване на граждани на държави членки на територията на други държави членки се забраняват и тази забрана се прилага и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове и дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, които се установени на територията на друга държава членка.

Докато Република България е в Европейския съюз, по отношение на нея се прилагат разпоредбите относно вътрешния пазар и всякакви подобни ограничения, които биха се изразявали в изгонване, забрана за изпълняване на дейност на дружества, които са установени в други държави членки, са забранени от Договора за функциониране на Европейския съюз."

За да напусне България Европейския съюз, е необходимо национално съгласие, отбеляза адв. Костов. Той припомни прецедента Великобритания и задействането на член 50 от Договора за Европейския съюз.

"Всяка държава доброволно може да напусне Европейския съюз като подаде уведомление, нотификация до Европейския съвет. В рамките на две години трябва да се сключи договор, ако този срок не бъде продължен, както беше продължен с Обединеното кралство, и ако в рамките на този срок не се сключи договор, който по същество е огледален на договора, с който държавата се присъединява. Като изтекат тези две години членството на държавата в Съюза автоматично се прекратява.

Има формална процедура, която да се спази по силата на Договора за Европейския съюз. Това не става от днес за утре и защото на някого така му харесва. Тук трябва да има формирана национална позиция и от страна на националния парламент".

Евентуално предоговаряне на членството в ЕС, с което България да получи права да налага ограничения за представителство на европейски компании, е опция, чиято реализация е много далеч от реалистичните възможности. Защото досега нито една държава членка не е предоговорила членството си в Европейския съюз. В Общността подобни разговори са водени между Великобритания и Европейската комисия преди референдума в Обединеното кралство за излизане от Съюза през 2016 година.

За всички хипотетични промени, свързани с европейското развитие на България, е необходимо стабилно парламентарно мнозинство. Последните социологически проучвания показват, че нито една партия или коалиция няма да имат самостоятелно такова мнозинство, включително и "Възраждане". А и сред партиите и коалициите, които се очаква да влязат в следващото Народно събрание, няма формация, която да споделя тезите на "Възраждане" по отношение на Европейския съюз.

Заключение

Твърдението, че политическа партия, спечелила парламентарните избори, може да изгони европейска търговска верига от България, е НЕВЯРНО за периода от време, докато:

• България е членка на Европейския съюз; 
• България не предоговори членството си в ЕС и не получи такива права; 
• Европейски съюз не промени вътрешните си правила, с които да позволи ограничаване на свободното движение на капитали;
• Съюзът не се разпадне, което автоматично освобождава България от спазване на поетите ангажименти. 

Тъй като всяко едно от изброените по-горе условия не изглежда реалистично в обозримо бъдеще, то и твърдението е НЕВЯРНО за обозримото бъдеще.

Ако след време някои от посочените по-горе четири обстоятелства се промени, то тогава е възможно българска партия на власт да изгони европейска търговска верига.

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck