Еднакви ли са щетите от разпадането на СССР със загубите от Втората световна война?

Снимка: БГНЕС, архив

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР проф. Иво Христов сравни последиците от Втората световна война с постсъветската действителност, като посочи, че щетите за страните от бившия Съветски съюз, след разпадането му, са съизмерими с тези по времето на най-кръвопролитната война в човешката история.

Твърдение: Преките и косвени физически, човешки щети, които страните от бившия Съветски съюз са понесли след разпадането му, са почти сравними вече с тези от Втората световна война

Повод за сравнението и коментара на проф. Христов стана кончината на последния лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов на 30 август тази година и оценката, която историята му отрежда за перестройката и разпадането на Съветския съюз:

"Колкото повече минава времето, натежават по-скоро негативните оценки. (…) Свободата, която, така или иначе, беше дадена, забележете израза дадена, а не извоювана, резултатът е в значителна степен туширан от огромните поражения, които бяха нанесени с рухването на социалистическата система и на Съветския съюз. Преките и косвени физически, човешки щети, които народите на Съветския съюз понесоха, вече се почти сравняват с тези от Втората световна война. Жертви от локалните конфликти – говоря хора, починали от глад, болести, разрушаването на системите на здравеопазване, на социална сигурност, разрушаване на хиляди бих казала милиони съдби на стотици човешки същества, деиндустриализацията на Източния блок (…)".

Историческите факти за Втората световна война, публикувани от руската страна

Втората световна война продължава шест години – от 1939 г. до 1945 г., и е определяна като най-тежката и кръвопролитна в историята на човечеството. Макар че данните остават противоречиви и в различните източници те варират, се смята, че 50 милиона души загиват по време на Втората световна война. Особено големи загуби понася Съветският съюз. Според руската историография около 27 милиона души са загинали. 32 милиона души са били мобилизирани в армията. В резултат на войната рязко намалява трудоспособното население. Бойните действия оставят милиони хора инвалиди, сираци и вдовици. Напълно унищожени са над 1700 града и около 70 хиляди села и хиляди километри инфраструктура. Съветският съюз е загубил около една трета от националното си богатство. Щетите, нанесени от войната на Съветския съюз, надвишават загубите по време на Втората световна война на всички други европейски страни, взети заедно.

Според историци твърдението на проф. Христов е невярно и сравнение между двата периода не може да се прави

"Това твърдение е абсолютно несъстоятелно и единствено е плод на вътрешните убеждения на човека, който го твърди, и е в дълбок разрез с фактите. Някак звучи, бих казал, дори цинично към наистина огромните жертви, които понася човечеството и специално Съветският съюз и ние, в някаква далеч по-малка степен, по време на Втората световна война". Това каза историкът доц. д-р Лъчезар Стоянов, преподавател в Нов български университет.

"Това твърдение, според мен, не може да бъде достатъчно документално аргументирано, защото, първо, трябва да кажем какви са самите щети, които бяха нанесени на тези народи от самото съществуване на Съветския съюз. Тук дори да изключим Втората световна война, като се проследят периодичните тежки гладни епидемии, които разтърсват през 20-те и 30-те години Съветския съюз и милионите умрели от глад, също така, гражданската война. Щетите, при всички случаи, се изчисляват в милиони и да се твърди, че щетите, нанесени след разпадането на Съветския съюз, са измерими с тези, които са по време на Втората световна война, това абсолютно не може да  бъде определено като научно твърдениe". Това посочи проф. д-р Даниел Вачков от Института за исторически изследвания към БАН.

Като аргумент за твърдението, че щетите за страните след разпадането на Съветския съюз са съизмерими със загубите за Съветския съюз по време на Втората световна война, проф. Христов посочва жертвите от локалните конфликти след 1991 г. В рамките на постсъветското пространство избухват немалко въоръжени конфликти с активното участие на Русия в тях. Сред най-значимите са тези в Приднестровието, Чечения, Грузия, Нагорни Карабах и Украйна. В тях много хора - военни и цивилни, губят живота си. Въпреки че числата варират в различните източници, а някои от конфликтите като този в Нагорни Карабах и особено войната в Украйна все още не са приключили, бройката е много далече от тази, спомената по-горе за жертвите на страните от Съветския съюз по време на втората световна война.

Приднестровската молдовска република, наричана още Приднестровие, е самопровъзгласила се държава в източната част на Молдова на границата с Украйна, която получава икономическа и военна помощ от Русия. През 1990-те години тя се обяви за независима след кратък конфликт с Молдова, отнел живота на стотици души.  

Броят на загиналите в двете войни между Руската федерация и Чечения, избухнали през 1994 г. и през 1999 г., са противоречиви. Според критично настроената към Кремъл правозащитна организация "Мемориал", която беше закрита в края на миналата година, в конфликтите са загинали 75 хиляди цивилни граждани и 14 хиляди войници.

През 2008 г. Абхазия и Южна Осетия успяват да се отделят от Грузия с помощта на руската армия, която за броени дни през 2008 година надвива грузинската. Данните са жертвите в различните източници варират. Съобщава се за стотици загинали и десетки хиляди разселени.

Данните за Нагорни Карабах също са оскъдни. Азербайджан и Армения са в конфликт от десетилетия заради областта, която е част от Азербайджан, но е под контрола на етнически арменски сили, подкрепяни от Армения, откакто сепаратистката война там приключи през 1994 година. По време на шестседмичната конфронтация през 2020 г. загиват повече от 6600 души, а от началото на конфликта те са около 30 хиляди, стотици хиляди бягат от домовете си.

Жертвите на конфликта в Украйна, който започна преди 8 години след анексирането от Русия на полуостров Крим и войната в Донбас до пълномащабното настъпление на 24 февруари 2022 г., възлизат на десетки хиляди. Според ООН, до февруари тази година, в източната част на Украйна смъртта си са намерили 13 000 души - войници и мирно население. Данните след началото на пълномащабната война са противоречиви и непълни. Съобщава се за близо 6000 цивилни жертви, като се очаква действителният им брой да е много по-голям. Нито една от двете държави не е предоставила изчерпателна информация за военните жертви във войната. По различни оценки западни оценки те са десетки хиляди. Вследствие на руската инвазията милиони мигранти напуснаха Украйна.

Грубата сметка показва, че жертвите при споменатите конфликти, възникнали в постсъветското пространство, към септември 2020 година, може да достигнат дори  200 000 души, ако ползваме по-песимистичните оценки. Въпреки това обаче тази бройка е несравнима с десетките милиони жертви от Втората световна война. Несъмнено миграцията, предизвикана от военните конфликти, както и обедняването на определени райони след 1991 г. засега не са измерени на глобално ниво и включени в статистика, подобна на тази от 1939-1945 година. Няма обобщени данни и за починали от глад вследствие от някакви сътресения след разпадането на Съветския съюз.

 "Не познавам такава статистика да е правена и едва ли може да се направи", посочи доц. Стоянов.

По отношение на миграцията трябва да се отбележи, че след падането на "желязната завеса" и отварянето на света, милиони напускат родината си в търсене на по-добро бъдеще в Западна Европа или в други краища на света. Движението от по-малки населени места към по-големи и от по-слабо развити страни към държави с по-силни икономики несъмнено води след себе си негативни последствия като застаряване на населението в някои райони и дори демографски срив. Не може обаче да се пропусне фактът, че мигрантите вливат значителни финансови средства в икономиката на страната, от която произхождат, като изпращат пари на своите близки.

Данните за населението на бившите съветски републики в периода след 1990 г. (виж таблицата по-долу) показват, че общо населението им през 2021 г. е по-многобройно, отколкото през 1990 г. - годината преди разпадането на СССР. Вярно е, че това увеличение се дължи основно на републиките в Азия с традиционно мюсюлманско население, докато в другите има спад, особено в Украйна, прибалтийските републики и Грузия. Той обаче в значителна степен се дължи на емиграцията от тях. Дори механично да се сумира този максимален спад, който за различните страни варира през годините и общо е около 18,9 млн., той е далеч по-нисък от 27-те милиона жертви - загуба за населението на СССР от Втората световна война. А като процент е двойно по-малък - 6,6%, в сравнение със загубата на население на СССР през Втората световна война - 13,6%, колкото са 27-те милиона жертви от 198-милионното население на СССР в началото на войната.

  Държава
  Население (в млн.)  
Година/Мин.(год.)/Разлика   1990            Минимум (год.)*           Разлика (в %)        2021     
  Русия148,0142,7 (2008)-5,3 (-3,6%)143,4
  Украйна51,9
43,8 (2021)-8,1 (-15,6%) 43,8
  Беларус10,29,3 (2021)-0,9 (-8,8%) 9,3
  Литва3,72,8 (2019)-0,9 (-24,3%) 2,8
  Латвия2,71,9 (2021)-0,8 (-29,6) 1,9
  Естония1,61,3 (2014)-0,3 (-23%) 1,3
  Молдова3,02,6 (2021)-0,4 (-13,3%)2,6
  Грузия4,83,7 (2021)-1,1 (-22,9%) 3,7
  Азербайджан7,27,2 (1991)+0,09 (+1,3%) 10,1
  Армения3,52,9 (2011)-0,6 (-17,1%) 3,0
  Казахстан16,314,9 (2001)-1,4 (-8,6%) 19,0
  Узбекистан20,520,9 (1991)+0,4 (+1,9%) 34,9
  Киргизстан4,44,5 (1991)+0,1 (+2,2%) 6,7
  Таджикистан5,35,4 (1991)+0,1 (+1,9%)9,7 
  Туркменистан3,73,8 (1991)+0,1 (+2,7%) 6,1
  Общо (СССР)286,8267,7 ↓ -18,9 (-6,6%) ↓  298,3 ↑ 

* Минимум на населението в периода 1990-2021 г. и годината, в която е регистриран този минимум
Източник: Международна програма за сравнение на Световната банка

Наистина по отношение на икономиката има значителен спад в брутния вътрешен продукт (БВП) на бившите съветски републики след разпада на СССР, като почти всяка една от тях преминава през икономическа криза в част от периода 1991-2000 г. Но това е характерно за почти всички страни от комунистическия лагер при прехода им към пазарна икономика, включително за България. Но това едва ли може да се сравни с недоимъка и трудностите, изпитвани от жителите на СССР през войната в резултат на орязване на потреблението с една трета за сметка на военните разходи.

Но след тези кризи, като цяло следва възход, който естествено е различен за всяка от страните, появили се на мястото на СССР. Единственото изключение е Украйна, където спадът започва с финансовата криза през 2008 г. и се задълбочава от 2014 г. с началото на конфликта в Донбас и анексията на Крим от Русия. Таблицата по-долу показва движението на БВП на 15-те републики, както и на България, включително максималният спад на БВП в периода 1990-2021 г.

  Държава
БВП (ППС, в милиарди международни 2017 $)
  Година/БВП  1990БВПмин (год., спад в % от 1990 г.)2021 (разлика в % от 1990 г.)
  Русия31801820 (1998, -43%)4080 (+28,3%)
  Украйна853349 (1998, -59%)536 (-37,2%)
  Беларус9159 (1995, -35%)185 (+103%)
  Литван.д39 (1995, н.д.)109 (н.д.)
  Латвиян.д.24 (1995, н.д.)60 (н.д.)
  Естониян.д.18 (1995, н.д.)51 (н.д.)
  Молдован.д.15 (1995, н.д)37 (н.д.)
  Грузия5415 (1994, -72%)57 (+5,6%)
  Азербайджан5523 (1995, -58%)146 (+165%)
  Армения189 (1993, -50%)40 (+122%)
  Казахстан220135 (1995, -39%)495 (+125%)
  Узбекистан7561 (1995, - 9%)270 (+260%)
  Киргизстан2312 (1995, -48%)32 (+39%)
  Таджикистан227 (1996, -68%)38 (+72%)
  Туркменистан2716 (1997, -40%)92* (+241%)
  Общо (СССР)н.д.(ХХХХ, н.д.)6228 (н.д.) ↑ 
 България109 82 (1999,  -25%)162 (+48,6%)

Източник: Международна програма за сравнение на Световната банка, като БВП в различните графи е преизчислен, като се използва паритет на покупателната способност ППС в международни долари - постоянни с нивото им от 2017 г.
* Данните за Туркменистан са от 2019 г., а не от 2021 г.

Заключение

Твърдението, че преките и косвени физически, човешки щети, които страните от бившия Съветски съюз са понесли след разпадането му, са почти сравними вече с тези от Втората световна война, е НЕВЯРНО. Според данните на Москва дадените 25-27 милиона човешки жертви значително превишават максималната загуба на население от 15-те бивши съветски републики, включително чрез емиграция, в годините след разпадането на СССР. Според историци няма точна статистика, която да показва какъв е размерът на щетите за страните от Съветския съюз след разпадането му и сравняването на периода след 1991 г. с този на войната е некоректно.  Жертвите при конфликтите, възникнали в постсъветското пространство, възлизат на стотици хиляди, което обаче е несравнимо с десетките милиони жертви от Втората световна война. Няма единни и обобщени данни и за починали от глад вследствие от някакви сътресения след разпадането на Съветския съюз.

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck

БНР подкасти:

ВИЖТЕ ОЩЕ

Има ли в испански учебник карта на Европа с нови граници на Русия?

В публикации във Facebook и Telegram се разпространява снимка на карта от учебник по география, за който се твърди, че е испански и от тази година. Според картата Норвегия, Швейцария, Македония и Украйна са част от Европейския съюз, а областите Крим, Херсон, Запорожие и т. нар. Луганска и Донецка народни републики (ЛДНР) принадлежат на Русия. Информация..

публикувано на 08.12.22 в 06:00

Не е вярно, че вдигат цената на всички билети в столичния градски транспорт

В медийни публикации от 28 ноември 2022 г. се твърди, че от 1 януари 2023 г. цената на еднократния билет в столичния градски транспорт се увеличава от 1,60 лева на 2,00 лева, както може да се види тук и тук . Внушава се, че поскъпват всички билети, което наша проверка показва, че не е вярно. Публикациите се позовават на официалния Фейсбук профил..

публикувано на 03.12.22 в 06:00

Жозеп Борел не е казвал, че "над 17 градуса в апартаментите е престъпление срещу ценностите на ЕС"

Разпространявани активно във Фейсбук публикации от български информационни сайтове цитират върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел да казва, че поддържането на "над 17 градуса в апартаментите е престъпление срещу европейските ценности". "Изправени сме пред избора между свободата и комфорта. Говорихме много..

публикувано на 24.11.22 в 09:00
Илюстрация: Алами/Ройтерс

Продаден ли е българският химн "Мила Родино"?

Едно твърдение отпреди години, че българското правителство е продало правата за излъчване на националния химн на Република България – "Мила Родино", за 25 години напред за 7 млн. долара и за всяко изпълнение се дължат авторски права на чужди компании, отново "възкръсна" във Фейсбук. Това твърдение се разпространяваше упорито през 2020 г. от..

публикувано на 19.11.22 в 06:00
Облигация от държавен заем в злато на Княжество България от 1907 г., предложена на онлайн търг през ноември 2022 г.

Не, България не е дала заем на Франция от 145 милиона златни лева през 1907 г.

През последните седмици все по-голяма популярност в социалните мрежи набира публикация, в която се твърди, че през 1907 г. България е дала заем на Франция в размер на 145 милиона златни лева за срок от 60 години. Всъщност текстът, който се тиражира наред със снимка на документа, който "доказва" предоставянето на заема, не е нов. Той има хиляди..

публикувано на 14.11.22 в 06:00

Путин не е коментирал решението на българския парламент за военна помощ за Украйна

Според споделян над 1000 пъти пост във Фейсбук (виж скрийншота по-долу) руският президент Владимир Путин е коментирал решението на Народното събрание в София  за оказване на военна помощ на Украйна. "Имам да казвам толкова много , но нямам толкова време за това накратко бих искал да коментирам тяхното решение относно това да предоставят оръжие на..

публикувано на 11.11.22 в 06:00

Спира ли Италия военната помощ за Украйна?

В дните, в които Народното събрание обсъждаше и одобри в парламентарните комисии и пленарната зала решението за предоставяне на военна помощ за Украйна, в най-малко пет сайта (виж примери  тук и тук ) беше публикувано твърдението, че новото правителство на Италия, оглавявано от Джорджа Мелони, замразява изпращането на поредния пакет военна помощ..

публикувано на 09.11.22 в 06:00

Не е вярно, че видео показва как батальонът "Азов" изтезава бесарабски българи

На 11 август 2022 г. на сайта faktibg.eu беше публикувана статия, в която се твърди, че бесарабски българи са били вързани и бити от членове на украинския батальон „Азов“. Твърдение: Украинският батальон "Азов" е изтезавал бесарабски българи В публикацията се посочва също, че инцидентът с насилие, който е заснет на видеото, е станал в..

публикувано на 06.10.22 в 07:05

"Секретен документ" за "истинските" жертви на украинската армия се оказва неистински

В мрежата се разпространява документ, подписан от върховния главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужний, за повече от 76 хил. загинали, повече от 42 хил. ранени и почти 3 хил. изчезнали украински военнослужещи от началото на пълномащабната руска инвазия. Според така наречения "сканиран секретен документ" от Министерството на..

публикувано на 01.10.22 в 07:00
Снимка: Крис Йънг/Прес асосиейшън

Снимка на кралица Елизабет II се разпространява с невярно описание

Новината за кончината на кралица Елизабет II предизвика в социалните мрежи вълна от публикуване на нейни снимки. Такъв е фотосът, на който кралицата се смее, докато минава покрай съпруга си принц Филип, облечен в униформа на Гренадирската гвардия.  Според различни български страници във Facebook поводът за широката усмивка на Кралица Елизабет II е..

публикувано на 22.09.22 в 07:00