Не е вярно, че Европейският съюз ще се разпадне до пролетта

В началото на месец септември няколко български сайта публикуваха информация, свързана с разпадането на Европейския съюз, което според автора - историка Анастасия Гешева, ще се случи до пролетта. Ето и цитат от началните ѝ думи:

"ЕС ще се разпадне много бързо оттук нататък, според мен няма да изкара до пролетта. Процесите вътре в съюза, както в самите държави членки, така и между тях, са толкова болезнено натрупани с години и така необратимо изпуснати, че е невъзможно оцеляването му".

Гешева обяснява, че под напора на проблемите с Русия народите в ЕС ще се разбунтуват, "главно заради лъжите на своите политически управници за Русия". По думите ѝ вече отдавна трябва да сме започнали да мислим за живота без ЕС, защото той няма да оцелее и не става дума за години, а за месеци.

Публикациите можете да видите тук, тук и тук.

Статията е споделена и стотици пъти от потребители във Фейсбук.

Първоизточник на публикациите е пост на Анастасия Гешева в профила ѝ във Фейсбук на 4 септември. Написаното е харесано от над 1500 потребители и е споделено повече от 300 пъти само чрез нейния профил, който към датата на публикацията - 10 януари 2023 г. е недостъпен.

ТВЪРДЕНИЕ: Европейският съюз ще се разпадне до пролетта

Какво показват фактите?

През последните години често се говори за разпадне на Европейския съюз. Фактите сочат, че наративът се задълбочава в периоди на кризи. Когато на 31 януари 2020 г. Обединеното кралство напусна Европейския съюз се заговори за потенциално разпадане на съюза. Това не се случи, нямаше и разколебаване сред държавите кандидатки да се присъединят - Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Турция. Малко след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Украйна, Молдова и Грузия, Молдова и Украйна подадоха молби за членство, като Молдова и Украйна получиха статут на страни кандидатки през юни 2022 г., а Грузия получи препоръки, с чието изпълнение би получила такъв статут. През декември 2022 г. Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС, след като бе подала молба за присъединяваме през февруари 2016 г. Също през декември 2022 г. Косово подаде молба за членство в ЕС.

Свързахме с експерта по европейско право Владимир Иванов. Той е завършил Сорбоната във Франция със специализация в областта на европейското бизнес право и международното икономическо право.

Владимир Иванов обясни, че разпад на Европейския съюз означава всички държави-членки се откажат от членството си.

"В рамките на сегашното устройство и функциониране на Европейския съюз, такъв разпад е много, много малко вероятен и бих казал, че остава в сферата на теорията. В началото имаме 6 държави-членки, които са основателки – Германия, Франция, Италия и Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург). Трябва да предположим, че към днешна дата трябва да се втурнат всички държави, които са извън тези 6, да напускат Европейския съюз и да се стигне до самото ядро на създаването му, което да се разпадне. Само по този начин можем да говорим за разпад, т.е. от всички държави-членки, да няма нито една, която да иска да остане в този съюз. Като пример мога да дам разпадането на бившия Съветски съюз. Той се разпадна, когато лека-полека републиките, които го основаваха, започнаха да искат независимост, да напускат една по една, докато се озоваха три държави – Русия, Беларус и Украйна. Тези три държави можеха да останат и да представляват бившия Съветски съюз. По същия начин е и с Европейския съюз. Теоретично погледнато за един съюз е достатъчно да има двама, които да са съюзници. В момента, в който нямаме двама, той се разпада. Към днешна дата няма как да предполагаме, че в срок от 5, 10 години... 27 държави, ако щете и само 20, изведнъж ще решат да напуснат. Няма как да стане", обясни адвокат Владимир Иванов.

Той уточни, че дори и да има държава, която иска да напусне, това е предмет на широк вътрешен обществен дебат, последван от вътрешни процедури, които задължително трябва да се спазят – това е т.нар. Лисабонски договор. Той въвежда т.нар. чл. 50, който в името на зачитането на демокрацията дава ясна процедура за напускане на съюза, ако някоя държава желае да си тръгне. Първата стъпка, която трябва да предприеме, е да уреди напускането на Европейския съюз, съгласно нейното вътрешно законодателство, каза адвокат Иванов.

"Този Лисабонски договор затвърди възможността една държава по определен ред да може, ако желае, да напусне Европейския съюз. Този ред включва на първо място предприемане на вътрешноправни процедури, които са различни според отделните законодателства на държавите-членки. Но ще дам пример с България - чл. 85 от нашата Конституция казва, че международните договори от този тип, какъвто е договорът за присъединяване към ЕС, се ратифицират с мнозинство от две трети от всички народни представители. Има едно неписано правило, което е правен принцип – ако нямаме посочено мнозинство, за да се денонсира съответния договор, то се спазва процедурата по отношение на мнозинството, такава, каквато е била необходима, за да се ратифицира този договор. Т.е. ще ни трябват две трети мнозинство от българските депутати, които да се съгласят ние да напуснем. Това ще е доста трудно да бъде взето като решение, тъй като към днешна дата има една политическа формация, която има такива насоки – да се напусне Европейския съюз. След като тази процедура бъде осъществена, тогава следва уведомяването на съответните институции, сключването на най-различни споразумения. На Англия ѝ бяха необходими почти 2 години в преговори, за да излезе от ЕС. Времево погледнато, е много трудно да предположа, че една държава може от днес за утре, за няколко месеца, дори за година, да вземе такова решение", каза Владимир Иванов.

Екипът за проверка на факти потърси и експертното мнение на проф. д-р Ингрид Шикова, която е един от основателите на специалност "Европеистика" в Софийския университет. Проф. Шикова е експерт в областта на политиките на ЕС. По думите ѝ слуховете за края на Европейския съюз са силно преувеличени.

"Когато Обединеното кралство реши, че ще излиза от Европейския съюз, тогава имаше прогнози, че едва ли не ще се случи ефектът на доминото, че ще излезе Дания, дори за Франция се говореше. Напротив, случи се обратното. Евробарометър показа, че хората се консолидираха около Европейския съюз и изобщо нямаше такава тенденция. Дори във Франция Мари Льо Пен си промени мнението. Тя говореше за Фрекзит, за излизане от еврозоната, след това много смекчи риториката и започна да говори по-скоро за реформи в ЕС, за промени и т.н. Така че трябва да сме много внимателни какво предричаме", каза проф. Шикова.

Именно кризите сплотяват съюза, е мнението на експертите. Глобалната финансова криза от 2007-2008 г. изправи пред сериозни предизвикателства всички държави-членки на Европейския съюз. Една от най-силно засегнатите страни беше Гърция. Въпреки трудностите, тя не напусна Европейския съюз и еврозоната, а получи солидарност от останалите държави-членки. Гърция проведе успешни реформи и тази есен излезе от т.нар. рамка за засилено наблюдение. След финансовата криза правителствата на страните от ЕС започнаха още по-засилена координация на държавните си финанси със създаването на Европейски семестър.

Проф. Ингрид Шикова смята, че Европа ще продължи да работи в обозримо бъдеще в сложна среда.

"Мисля, че през тези кризи разбрахме, че се нуждаем от Европа повече от всякога и това европейско единство и мирът се нуждаят от ежедневна грижа. Предизвикателствата пред Европейския съюз са многобройни. Никога обаче след Втората световна война Европа не е била толкова важна. Ако, както казва авторката, "ЕС няма да изкара до пролетта", то защо тогава страните от Западните Балкани искат членство? Защо Молдова иска час по-скоро да е в Европейския съюз. За тях думата, която най-често се повтаря е Европейски съюз и сигурност. Защо Швеция и Финландия се присъединяват към НАТО? Без да смятам, че Европейският съюз е най-доброто решение, разбира се има много за какво да се критикува, но ще си позволя да се усъмня в тези мрачни пророчества, че до няколко месеца идва края на Европейския съюз. Не, краят на Европейският съюз не идва и аз категорично съм убедена в това. Да, има противоречия между държавите членки и винаги е имало, но те се решават в диалог, а не с бомби. Авторката предлага да се поклоним "до земи на Путин", защото още не е "избомбил" Европа. Европейският съюз и идеята да живеем заедно без война, която се роди от руините на Втората световна война, иска друго – да се решават всички въпроси с диалог, а не с бомби. Да, има проблеми и не случайно Жан Моне е казал, че Европа ще бъде изкована в кризи и ще представлява сумата от решенията във връзка с тези кризи. Сега сме изправени не срещу една единствена криза, а срещу множество кризи, които са тежки и сложни. Европейският съюз, преди това Европейската общност са минавали през многобройни кризи – политиката на „празния стол“, която се водеше от генерал дьо Гол през 60-те години, после проблемите с Великобритания, какви ли не премеждия е имало пред европейската интеграция. Да смесваме, както казва авторката "отровите на Бил Гейтс" с Европейския съюз, не звучи сериозно. Преждевременното разпадане се отлага отново“, каза проф. Шикова.

И все пак, за да се реши една държава да напусне Европейския съюз биха минали няколко години. Сроковете зависят от вътрешните процедури на съответната държава членка, казва адвокатът по Европейско право Владимир Иванов.

"За България, ако една такава процедура тръгнем да я разглеждаме като време, трябва първо да бъде внесено такова предложение, след което това предложение да бъде дебатирано в комисии, след което трябва да се гласува и да се приеме от две трети от депутатите. В днешни дни, не виждам две трети от народните представители, които да желаят напускането на България.

Но да приемем, че имаме няколко държави, които теоретично много бързо ще подготвят всичко, и с техните конституционни правила ще могат бързо да стигнат до такова решение. Ние обаче тук говорим за разпадането на Европейския съюз и това нещо може да стане, ако не останат дори две от държавите членки. Ако под разпадането на ЕС се има предвид разпадането му във вида такъв, какъвто ние го познаваме към днешна дата, това винаги може да се случи, но зависи от вътрешните процедури и не вярвам да има държава, която за 3-4 месеца да може да вземе това решение, най-малкото защото това винаги е предшествано от вътрешно-обществен дебат - дали обществото счита, че е добре. Дали ще мине през референдум, както в Англия, дали ще мине през гласуване от страната на народните представители със съответното квалифицирано мнозинство, е въпрос на законодателно решение за всяка от държавите, които към момента са членки на Европейския съюз. За мен разпадането му остава в сферата на теорията в близките 10 години и съм оптимист, като казвам такъв кратък срок. Винаги ще има държави, които ще имат интерес да бъдат част от този съюз и факт за това е самото възникване на ЕС от 6 държави. От 6 днес са 27", добави Владимир Иванов.

Наративът за разпадането на Европейския съюз се засили и когато войната в Сирия предизвика световна бежанска вълна. Все пак държавите членки, успяха да намерят път към единна миграционна политика.

През 2020 г., световната пандемия от коронавирус парализира света и европейската икономика. Кризата отново обедини страните от ЕС, които консолидираха общи действия за взаимопомощ в доставките на медицински консумативи и лекарски персонал в най-натоварените болници. Бяха инвестирани средства в изобретяването за рекордно кратък срок на ваксини, които след това бяха съвместно закупувани и разпределяни солидарно между държавите-членки.

Проучване на Евробарометър, направено сред гражданите на Европейския съюз в периода март-април 2021 г. сочи, че въпреки кризата вследствие на пандемията, гражданите продължават да са с положителни нагласи спрямо ЕС, но искат реформи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Твърдението, че Европейския съюз ще се разпадне до пролетта, е НЕВЯРНО. Няма никакви данни и постъпки това да се случи, няма и технологично време за този процес в такъв кратък срок. Според двамата независими експерти по европейски политики това не може да се случи за няколко месеца. Ако има държава, която иска да напусне съюза, това е предмет на широк вътрешнообществен дебат, последван от вътрешни и други процедури, които задължително трябва да се спазят съгласно Лисабонския договор. Данните на Евробарометър показват, че хората все повече се консолидират около Европейския съюз и няма никаква тенденция за разпадането му. Точно обратното – наблюдава се желание за присъединяване към него от редица държави като Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Турция, Косово, Украйна, Грузия и Молдова.

----------------------

Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck