Ще плаща ли България чужди дългове, ако влезе в еврозоната?

В пост, копиран и споделян стотици пъти в социалната мрежа Фейсбук от януари досега, се изброяват причини, според които България не трябва да приеме еврото. Същият текст е публикуван и на сайтовете "Вестник утро", The Sofia Times, Bulgarian Newspaper, списание "Зора". Като първа причина е посочено, че ако влезе в еврозоната, страната ни ще трябва да плаща дълговете на други държави, които са в нея, чрез Европейския механизъм за стабилност. Също така се твърди, че България става солидарен длъжник за дълговете на други държави, приели еврото.

Твърдение: България ще плаща чужди дългове, ако влезе в еврозоната

Да бъдеш солидарен длъжник означава, че ако дадено лице изтегли кредит и има солидарен длъжник, в случай че лицето не може да си плаща кредита, сумата ще бъде изискана от солидарния длъжник и то до изплащането ѝ в нейната цялост. Солидарните длъжници по смисъла на българското право, както и правната система в множество други държави, са отговорни за изплащането на цялата сума, взета като заем, при това независимо кой колко е ползвал от нея и дали въобще е ползвал. Ако вие вземете заем и най-добрият ви приятел се съгласи да ви стане солидарен длъжник, а по някаква причина вие спрете да изплащате вноските по заема, то институцията, дала ви заема, ще има право да иска от вашия приятел да поеме вашите вноски, така че да има пълно изплащане на сумата.

В случая с България това би означавало страната ни да има задължение да плаща държавния дълг, поет от други държави в еврозоната, а кредитори да могат да изискат от българските държавни власти да плащат националния дълг на други страни. Такива задължения не съществуват и никога не са съществували нито в Договора за Европейския съюз, нито в Договора за функциониране на Европейския съюз. В дял VIII от Договора за функциониране на Европейския съюз се съдържат разпоредбите за икономически и валутен съюз, както и за еврото. В тези текстове не се съдържа нищо за поемане на задължения на суверенен дълг на някоя държава членка на Европейския съюз или на еврозоната от други държави. Съответно такива задължения не възникват и никоя държава не е страна, нито солидарен длъжник по националния дълг на друга държава.

Следващ елемент от твърдението е плащането от България на дългове на други държави от еврозоната чрез Европейския механизъм за стабилност. Той е създаден с договор, подписан от правителствата на държавите от еврозоната през февруари 2012 г. Функцията му е да осигурява финансова помощ за държавите от еврозоната, които изпитват сериозни финансови проблеми или са застрашени от такива. Целта е по този начин той да помогне на страните от еврозоната да избягват и преодоляват финансови кризи и да поддържат финансова стабилност.

Как работи на практика Европейският механизъм за стабилност? Страните от еврозоната участват в него със записан капитал на обща стойност над 704 млрд. евро. От тях малко над 80 млрд. евро са внесен капитал, т.е. суми, които са били внесени от държавите. Вноските са различни за страните и зависят от населението и от размера на брутния вътрешен продукт на държавите. От тези 704 млрд. евро до 500 млрд. могат да бъдат използвани за предоставяне на финансова помощ на страни, които са изпаднали в затруднения. Останалите около 200 млрд. не се използват за даване на кредити, за да може финансовите инструменти (акции, полици и т.н.), издавани от Европейския механизъм за стабилност винаги да бъдат с най-високия възможен кредитен рейтинг ААА.

Когато държава от еврозоната има нужда от помощ от тази финансова институция, тя не получава пари на европейските данъкоплатци, които да харчи и никога да не върне. Напротив, тя кандидатства за предоставяне на помощ, която може да бъде под формата на различни кредитни инструменти, но винаги в замяна на изпълнение на мерки за финансово стабилизиране. Предимството на отпускането на кредит на нуждаеща се страна от Европейския механизъм за стабилност е, че това се случва при ниски лихви и падеж, който е с по-дълъг период. Така държавата има възможност да стабилизира икономиката си при по-благоприятни кредитни условия, но рано или късно трябва да изплати получения заем. Държавата не получава пари гратис като подарък от останалите членки на еврозоната.

Съответно, ако България влезе в еврозоната и участва в Европейския механизъм за стабилност, тя ще се включи във финансова институция, която може да ѝ помогне, ако има нужда и е съгласна да изпълни договорени фискални и икономически условия. В замяна на това тя може да получи кредит, който обаче ще трябва да върне. Никоя страна от еврозоната няма да покрие държавния дълг на България, нито страната ни ще плаща националния дълг на други държави.

Според доцент доктор Григорий Вазов твърдението, че България ще плаща дългове на други държави, ако влезе в еврозоната, е абсурдно. "Такава технология и такива финансови взаимоотношения, и то в състава на Евросъюза и на еврозоната, са абсурдни. Всички такива фондови задължения на чужди държави към други държави са в резултат на двустранни договори между тези държави", посочи Вазов, който е бивш ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и негов настоящ ректор Емеритус.

България няма да стане солидарен длъжник за държавния дълг на останалите държави от еврозоната, подчерта и професор доктор Валери Димитров, бивш председател на Сметната палата. "Как ще плаща чужди дългове? Не става дума за плащане на чужди дългове. Въпреки че има механизми за помощ в еврозоната, това не значи, че България става едва ли не солидарно отговорна със закъсалите длъжници. Няма такова нещо. Това са просто инсинуации", подчерта икономистът.

"Много некоректно е така да се каже", коментира твърдението, че България ще плаща чужди дългове доцент Виктор Йоцов, преподавател в катедра "Финанси" на УНСС. "Участваме в общ фонд, в който се набират ресурси, от който могат да се плащат за други страни, за други банки. Да, вярно е. Но не трябва да се тълкува, че ние едва ли не ще плащаме чужди дългове", каза той.

Заключение

България няма да стане солидарен длъжник на държавните дългове на други страни от еврозоната, ако влезе в нея. Страната ни няма да плаща чужд държавен дълг и чрез Европейския механизъм за стабилност. Той е финансова институция, която може да отпусне кредит на страна от еврозоната, но в замяна на реформи за стабилизиране на икономиката ѝ. Отпуснатият кредит се връща и това не са пари, които се дават безвъзмездно. Следователно твърдението, че България ще плаща чужди дългове, ако влезе в еврозоната, е НЕВЯРНО.

-------------------

Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck