Брегозащитни ли са буните на залива Болата и ще бъдат ли разрушени заради противоречия между институциите?

Снимка: Мая Щърбанова

С решение на Народното събрание и по предложение на Министерския съвет от месец юли 2022 г. заливът Болата край с. Българево, община Каварна, беше изваден от обхвата на резерват „Калиакра“ и включен към защитена местност „Степите“. Борбата на местната власт и неправителствени организации това да се случи беше дългогодишна, а причината – спешната необходимост от ремонт на пътя, водещ до залива, както и на изградените през 80-те години на миналия век от военните брегоукрепителни съоръжения там.

Опасенията на хората бяха, че, ако се допусне буните да бъдат разрушени от влиянието на морето, това ще окаже неблагоприятно въздействие на залива. Съвсем естествено след преодоляването на тази административна пречка, стартира и втората част от борбата, а именно намирането на средства за ремонта на буните. След като вече почти една година МРРБ не е предприело никакви стъпки по този въпрос, оттам изпращат на 2 май тази година писмо до кметовете на село Българево и община Каварна, че ремонт няма да бъде предприет, тъй като не става въпрос за брегоукрепителни съоръжения, а за хидротехнически такива. 

Твърдение: Съоръженията на плаж Болата не са брегоукрепителни, а хидротехнически

В писмото се твърди следното: Следва да се отбележи, че посочените съоръжения не са брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите по смисъла на чл.6, ал.4, т.2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, тъй като в посочения район свлачищни и абразионни процеси не са проявени, а са хидротехнически съоръжения. След което от строителното министерство препоръчват да бъде започната процедура по промяна на статута на съоръженията, с оглед на променената им функция.

Същите твърдения откриваме и в писмо на областния управител на Добрич Здравко Здравков от 1 септември миналата година. СНИМКА ОУ


В него се твърди, че съгласно „становище на „Геозащита“ ЕООД гр. Варна са необходими ремонтно-възстановителни работи на двете съоръжения, но не с цел „запазване на плажната ивица и опазването на биологичното разнообразие в резервата“, а предвид тяхното състояние, което не отговаря на действащите в Република България строителни норми за морски хидротехнически съоръжения.

Това обстоятелство, пише още областният управител, се подкрепя и в доста писма на зам.-министъра на околната среда и водите, в които е посочено, че независимо от обстоятелството, че морският плаж и двете съоръжения попадат в границите на резерват „Калиакра“, а към момента в защитена местност „Степите“, същите нямат отношение към целите на резервата и съответно укрепването на съоръженията не е от значение за съхраняването на защитената територия и опазването на биологичното разнообразие в нея.

Дали твърдението отговаря на действителните обстоятелства и разрушаването на брегоукрепителните съоръжения, без значение от вида им, ще се отрази ли на залива Болата?

Според бившия екоминистър Борислав Сандов именно опазването на залива в настоящия му вид и нуждата от ремонт на буните са били повод той да бъде изваден от обхвата на резервата:

"Те са в много окаяно състояние и рискуват да бъдат разрушени от вълнолома и следователно този плаж да изчезне, защото именно тези две брегоукрепителни съоръжения са създали условия за този плаж като изключение от целия район, който иначе е каменист бряг. Именно за да може да бъдат съхранени тези плажна коса и дюни, трябва да бъдат възстановени тези брегоукрепителни съоръжения. Изненадан съм от това писмо на областния управител и от позоваването към „Геозащита“, опасявам се, че това е начин да се измъкнат от разходи, свързани с ремонта на тези съоръжения.  Ако тези съоръжения се разрушат и това би означавало отнемане от морето на цялата плажна ивица и дюните там това със сигурност би имало негативно отношение върху биоразнообразието. Единствено бих се съгласил, че няма да има отражение върху биоразнообразието в морската част, в акваторията".

За брегоукрепителните функции на двете буни свидетелства и поводът за тяхното построяване. През осемдесетте години на миналия век на Болата е имало Военен специален съобщителен обект, а кабел е свързвал българския бряг при Болата с тогавашния Съветски съюз. Спомените за това време разказва бившият началник там Продан Георгиев, телекомуникационен инженер:

"С течение на годините, между 70-те и 80-те морето създаде много проблеми на кабела ни. Зимно време, знаете че Черно море е много бурно, заливаше залива и създаваше опасност за кабела. Това наложи да се вземат мерки, за да не се получи авария. Десет години го наблюдавахме този процес. Нещата ставаха все по-сложни и се пристъпи към изграждане на тези съоръжения, за да се спре това движение на пясъка. И както виждате, там се получи много пясък, преди това нямаше плаж. Може би сте забелязали, че по Северното Черноморие почти няма плажни ивици, защото морето е доста бурно".


Заливът какъвто го познаваме от десетилетия, е запазен във времето именно благодарение и на буните, изградени там, посочва и доц. Галин Петров, преподавател в Катедра „География“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В статията си „Еволюция на карстовата долина Болата – Добруджа“ той твърди, че пясъкът от плажа на залива не е бил отмит от морето с времето заради двете буни, които защитават от прибоя малкия залив и плажа. За целите на тази проверка доц. Петров дори е разгледал картите от преди построяването на брегоукрепителните съоръжения, на които всъщност залив липсва.

"До преди 30-40 години на практика не е съществувала тази пясъчна ивица, тоест тя не е формирана по естествен начин, а по-скоро е резултат от антропогенната намеса. Ако буните бъдат оставени да бъдат разрушени, най-вероятно плажът ще бъде размит. И оттам това ще рефлектира и върху възможностите за развитие на туризма. Честно казано това остава един от малкото плажове по добруджанското крайбрежие, който е незастроен, незасегнат. Тези буни и дамби - има десетки публикации, в които се описват именно като брегозащитни съоръжения, а не като хидротехнически. Реално погледнато за село Българево това е единствената възможност все пак някакъв туризъм да бъде развит".

За компрометираното състояние на буните на залива „Болата“ свидетелства и доклад на Басейнова дирекция, изготвен още през октомври 2020 г. В него се посочва, че бурите през зимата, особено на 2014 година, са нанесли сериозни поражения върху брегоукрепителните съоръжения в залива „Болата“, като вълните са отнесли голяма част от укрепителните бетонни тетраподи и скална маса. 

Заключение

Изградените съоръжения на залива Болата категорично имат брегоукрепителна функция, заявиха експерти по темата пред БНР. Твърденията, че буните са хидротехнически съоръжения, но не са брегоукрепителни, са НЕВЕРНИ.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое почти унищожи и оскъпи нашенските череши?

С тотици споделяния, коментари и публикации в социалните мрежи, както и десетки в медиите, продължава да предизвиква цената на черешите тази година . Стойността на сладкия червен плод – символ на лятото, е подложена на постоянен обзор от онлайн потребителите, включително и на сравнения каква е тя у нас и в чужбина, ден за ден...

публикувано на 02.06.25 в 06:30

Има ли геноцид над белите фермери в Южна Африка?

По време на посещение на президента на Република Южна Африка Сирил Рамапоса в Белия дом на 21.05.2025 г. американският държавен глава Доналд Тръмп излезе с обвинения , че белите фермери в африканската държава са подложени на преследване. В Овалния кабинет Тръмп помоли своите служители да пуснат видео , публикувано след това в социалната мрежа..

публикувано на 27.05.25 в 06:30

Зелената енергия ли остави без ток Испания и Португалия?

На 28 април 2025 г. в 12:33 ч. местно време енергийните системи на Испания и Португалия преживяха пълен срив. Малък район на Франция, близо до границата с Испания, също беше засегнат от инцидента, но за много кратък период от време. Останалата част от европейската енергийна система не беше засегната от енергийния колапс. Малко след полунощ на..

публикувано на 19.05.25 в 06:30

Наистина ли Путин е поздравил българите за Великден?

В публикации, споделени във Фейсбук, се твърди, че Владимир Путин е поздравил българите по повод Великден. В тях е цитиран руския президент, който приветства българите с думите (без редакторска намеса): "Христос воскресе, братя! Живот и здраве, мир и любов, щастие и благополучие в семействата и домовете. Помнете, че никой не може да ни раздели“...

публикувано на 12.05.25 в 06:30

Погребението на папата: Кучето Естебан, тв пророчество и "спящият" Тръмп

Папа Франциск почина на 21 април, а на 26 април се състоя погребението му в базиликата "Санта Мария Маджоре". Конклавът за избор на нов папа ще започне на 7 май, когато приключва деветдневния траур за покойния духовен водач на католиците по света.  "Папата на народа", както бе наричан преживе 266-ият глава на Римокатолическата църква, остава в сърцата..

публикувано на 05.05.25 в 06:30

Няма нищо мистериозно в мистериозните светлини в небето

Стотици споделяния и десетки коментари в социалните мрежи и у нас, а и в чужбина, продължават месец след месец да предизвикват кадри на небесни явления, заснети от различни точки на света.   Впечатление прави, че за няколко такива случая се появиха дори снимки, които не съответстваха на едно и също описано в публикации събитие, което подведе..

публикувано на 28.04.25 в 06:30

Върна ли се тракийското ни златно съкровище от Лос Анджелис?

Някой знае ли къде са ни съкровищата? Този въпрос отекна в социалните мрежи по повод липсата на информация за завръщането на тракийското златно съкровище на България от Лос Анджелис. Припомняме, че музеят "Гети" представи тематична експозиция , озаглавена "Древна Тракия и класическият свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция" в..

публикувано на 16.04.25 в 06:30

Ще ни открадне ли ЕС заплатата и спестяванията?

На 3-ти април 2025 г. евродепутатът Рада Лайкова заяви , че в Европейската комисия и Европейския парламент се обсъжда как заплатата на гражданите на Европейския съюз да им бъде вземана, ако не бъде изхарчена до 6 месеца , както и да им бъдат отнемани спестяванията в пенсионни и инвестиционни фондове , за да бъдат използвани за отбранителната..

публикувано на 14.04.25 в 06:30

Германска карта показва българските земи от 19 век?

В публикация, споделена над 1500 пъти във Фейсбук, се твърди, че представена снимка е на "германска карта от 19 век на българските земи".  Споделеното твърдение има над 9200 реакции, а голяма част от коментиращите се възмущават "как не сме успели да запазим територията си“. На представената карта се виждат граници на българските земи, които..

публикувано на 07.04.25 в 06:30
Имунизация срещу морбили в град Лубок, Тексас на 1.03.2025 г.

Заразяването с дребна шарка не е полезно за имунната система и не предпазва от рак

На фона на нарастващ брой случаи на дребна шарка в Съединените щати американският министър на здравеопазването Робърт Кенеди-младши заяви, че заразяването с вируса може да има дългосрочни ползи за организма. В интервю за предаването "Фокс нейшън" ( Fox Nation ) по телевизия "Фокс" (Fox) на 4 март 2025 г. Кенеди-младши заяви: "Имах..

публикувано на 31.03.25 в 06:00