Балет в София и в Пловдив за 60 години от революцията в Унгария

Националният  празник на Унгария на 23 октомври,  у нас се отбелязва  с две балетни постановки в София и Пловдив на Сегедския модерен балет - в София на 23 октомври в Софийската опера и балет, и в Пловдив на 25 октомври в Дома на културата. Разказва Дьорди Димитров съветник в посолството на Унгария в България и директор на Унгарския културен институт.

Националният празник на Унгария тази година отбелязва   60 години от едно от най-важните събития в  историята на страната. През 1956 година се случват може би най-значимите 20 дни в историята на Унгария .

Един малък, но решителен народ надига глава и казва „не“ на чуждото подтисничеството, на диктатурата и се възправя срещу най-голямата тогава империя в света, казва Дьорди Димитров.

23 октомври става национален празник на Унгария след смяната на системата, но винаги този ден е асоцииран от всеки унгарец с жаждата за свобода, отхвърлянето на подтисничеството и героичната борба за демокрация. На този ден през 1956 г. нацията се обединява, а революцията е пример за унгарското национално самоуважение и преоткриване, тъй като се надига целият унгарски народ. 

На 23 октомври 1956 г. е масовата демонстрация, организирана от Съюза на унгарските студенти от университетите и висшите институти, с които  започва революцията,  провокирана  от диктатурата на  най-голямата тогава съветската империя.

Тази борба цитира Албер Камю в своята прословута фраза от 1976-а:

Потъпканата и окована във вериги Унгария направи повече за свободата и справедливостта, от който и да е друг народ по света през последните 20 години.

Унгарските събития от 1956-а оставят своя отпечатък и върху България. Българският поет Йордан Русков е осъден на седем години затвор в България заради своето стихотворение „Зов за свобода“, написано по повод на революцията от 1956-а. В негова памет Посолството на Унгария постави възпоменателна плоча в София.

Двете балетни постановки са посветени на празника. Сегедският модерен балет гостува от 19.00 ч. с „ТАНЦОВА СЮИТА” и „РИТУАЛ”.  

„ТАНЦОВА СЮИТА“ е  произведение, подготвено за 60-годишнината от революцията от 1956 година, цели да пресъздаде моментите, поривите на борбата за свобода и да отдаде почит на героите. В прожектираните документални фотографии оживява радостта от всеобщото въодушевление, жаждата за свобода, заедно със спомена за уличните боеве, тъжните картини на опустошението на заден план.Танцовата сюита на Барток черпи от чистотата, динамиката и дълбочината на унгарската народна музика, и така е адекватна на искрения акт на празничното възпоменание.

„РИТУАЛ“– Истинският, пълен със сурова сила и вяра живот, винаги си пробива път. Ако трябва, изтривайки по-изтънчените, „свръхцивилизовани” култури. След това върху техните останки, руини си изгражда нови ритуали.

Докато сам не стане подобен на стъпкания от него свят. Кръговратът е неспирен. Винаги идва нова генерация, нова орда.

А ритуалите им помагат на членовете на дадената общност да влязат в контакт с представляващия същността на вярата им и предмет на култа им трансцендентен свят. Борбата на човешкото и божественото ни „аз” е безкрайна и неразрешима.

На 23 октомври 1956 г. с масова демонстрация, организирана от Съюза на унгарските студенти от университетите и висшите институти, и редица вълнения в провинцията започва революцията, чийто пламък скоро ще обхване цялата страна, като основната причина за нейното избухване е всеобщото недоволство на унгарското общество, провокирано от сталинистката диктатура.

Тази борба цитира Албер Камю в своята прословута фраза от 1976-а:

Потъпканата и окована във вериги Унгария направи повече за свободата и справедливостта, от който и да е друг народ по света през последните 20 години.

Унгарските събития от 1956-а оставят своя отпечатък и върху България. Българският поет Йордан Русков е осъден на седем години затвор в България заради своето стихотворение „Зов за свобода“, написано по повод на революцията от 1956-а. В негова памет Посолството на Унгария постави възпоменателна плоча в София.

Интервюто с Дьорди Димитров е в звуковия файл.