Село Момчиловци е богато на музикални традиции, извор на самобитни изпълнители в Централните Родопи. Момчиловските музиканти са признати майстори певци и свирачи не само в региона, но и по съборите за народно творчество, в медиите, на концертни участия. За познавачите на народната музика и изследователите на музикалния фолклор са познати изявите на Лазар и Костадин Каневски от първия събор-надпяване на Рожен (1961), кларинетистът Тодор Пичуров, талантливите певици Ангелина Никова и Мария Маринска, достигнали професионално развитие в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Ангелина Никова, родена през 1933 г., е първата родопска певица на ансамбъл „Филип Кутев”, която пренася момчиловските песни в сценичното изкуство. Скоро тя навърши 85 години – повод да ни разкаже за семейството, репертоара и успехите с ансамбъла:
Помня неделните хорà в моето родно село Момчиловци, Смолянско. Съпровождаше ги гайдарят Лазар Каневски. На седенките пеех с жените, където отпусках гласа си да ме чуят надалече. Една от основните причини да заобичам народната песен и в последствие да стана певица е средата, в която съм израстнала. В моето семейство и в рода ни всички пеят. Най-много песни съм научила от стринка ми Иванка Андреева, от баща ми също. Той свиреше на тамбура и пееше. Цялата махала се събираше в нашата къща по празници, бяхме много гостоприемни хора. Запях пред публика още в първи клас. Имахме училищен хор и цялото село идваше да ни слуша. Родопчани са музикални, знаят много песни, пеят навсякъде.
Както всеки човек и Ангелина Никова има щастлива случайност в живота си. През 1952 г. започва работа като сервитьорка в курорта Пампорово. Сред почиващите е композиторът Димитър Петков, който информира певицата за новосъздадения ансамбъл в София, а диригентът му Филип Кутев търси певици от цяла България.
Явих се на конкурсен изпит и бях приета в състава на Държавния ансамбъл, където изживях най-хубавите си години, споделя Ангелина Никова. – Цялото село се събра да ме изпрати за София. Никога няма да забравя този момент. Дойде и Пичура (Тодор Пичуров – М.В.), той беше известен музикант не само в Смолянския край, но и в Пловдивския. С него съм пяла и по сватби. От 360 певици на конкурса приеха само три, сред тях беше и Тоска Райчева – тракийска певица, аз бях алтистка в трети глас.
„Заборила Яна” е първата родопска песен, която Филип Кутев обработва от репертоара на Ангелина Никова. Нейният алтов глас успешно се вплита в камерни вокални формации с певици от Държавния ансамбъл – триото на „Лале ли си, зюмбюл ли си” с Верка Сидерова и Янка Танева, квартета на „Моме, малка моме”, където пее с Бойка Присадова, Мария Маринска и Добринка Шангова, „Момиченце мало” в дует с Файка Сиракулева и др. В Българското национално радио записва самостоятелно шест песни, обработени от Иван Кирев и Коста Колев в края на 1950-те години.
В радиото искаха да запиша още песни, но как да ви кажа, аз не бях от тези певици, които да се изявяват и да правят записи. С ансамбъла съм обиколила 28 страни по света. Първото ни турне зад граница беше във Франция от 12 до 15 март 1955 г. Имахме големи успехи, всички се уважавахме – не само певиците, но и с оркестъра, и танцовия състав, подчертава певицата. Както при повечето родопски певци и в репертоара на Ангелина Никова най-голям дял заемат седенкарските, сватбените и гурбетчийските песни – „Слана падна, Гане”, „А га са жениш Минко”, „Росице, руса девойко” и др.
Много се радвам на младите изпълнители, които разпространяват народната песен и така да продължават. Чувствам се горда, когато чуя моя песен и въобще народни песни от цяла България. Не мога да живея без музика, слушам непрекъснато. Това е моят живот, казва 85-годишната певица със запазен родопски стил, репертоар и диалект. Последовател в семейството на Ангелина Никова е племенникът й Тома Карапаунов, дългогодишен хореограф на ансамбъл „Родопа” – Смолян, преподавател в НУФИ „Широка лъка”, възпитаник на Държавното хореографско училище.
Разговора с Ангелина Никова в „Полет над Родопите” и нейни записи от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Кърджалийци се срещнаха с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер по инициатива на Спортно-интелектуален клуб "Ахридос" в приятелска атмосфера и наситен на емоции следобед. Председателят на клуба Елена Топалова даде начало на събитието, к ато обясни, защо в неговия надслов доминира любовта. Литераторката на клуба прочете..
Цената на агнешкото месо не би трябвало да надхвърля 24 лева в търговската мрежа , каза за радио Кърджали Бойко Синапов. В момента, по думите му се внася замразено новозеландско месо и се предлага за българско. Това е куриозна ситуация и пореден шамар за нас, казва председателят на "Обединени български животновъди". Голяма част от..
Причината да не се извозва боклука от махала Дар дере в кърджалийското село Перперек е, че живеещите там не плащат такса смет. Това обясни кметът Халил Бекир. По думите му повечето от къщите са незаконно построени. Имало и предположение, че някои хора, в нарушение на правилата, се прикачали и към електропреносната мрежа през къщите на съседите..
В епизод 48 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" водещият Нурай Садулов представя, след дълга обиколка из долината на Лоара, последния департамент в регион Център Вал дьо Лоар, а именно Лоар е Шер. Ще чуете: Откъде идва името на департамента? Коя песен допринася за известността на департамента във Франция? Кои са..
След това ще ви разкажа как премина срещата на ценителите на словото с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер. А Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на..
През месец април Бургас ще се превърне в сцена на фолклорно вдъхновение и съхранена традиция с третото издание на Националния фолклорен конкурс „С песните на Златка Ставрева“. Събитието, което носи името на емблематичната странджанска певица, ще се проведе на 25 и 26 април, като официалният старт е предвиден за 09:30 часа в Дома на културата на..
И тази пролет, на 12 април, лазарки от Народно читалище „Родопски фар“ ще обиколят домовете в кърджалийския квартал „Гледка“, за да благославят и пеят за здраве и плодородие. За възобновената традиция разказа Здравка Димитрова – библиотекар в читалището. „И тази година ще спазим обичая лазаруване. След шестгодишно прекъсване, миналата година..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478