В казармата се сприятелихме с кавалджията Стоян Георгиев Величков от Зидарово, Бургаско. Бяхме най-добрите музиканти, любимци на 3000 души полк. В помещението имаше радиоточка и по нея обявиха конкурс за гъдулари в Радио София. Аз не исках, но Стоян каза: Тръгвай! Хората ще те питат къде отиваш с гъдулката, а ти ще отговаряш „на работа”, разказва Нено Иванов. 
На 1 юни 1954 г. постъпва в оркестъра към Ансамбъла за народни песни при Радио София. Паралелно с работата в оркестъра музикантите Костадин Варимезов (гайда), Стоян Величков (кавал), Нено Иванов (гъдулка) и Йордан Цветков (тамбура) сформират инструментална група. От този период гъдуларят си спомня:
Приеха ме първа гъдулка, трета категория. Диригент на оркестъра беше Борис Петров. Той е от селото на Цвятко Благоев – Угърчин, Ловешко. Варимезов предложи да направим една камерна група, защото мелодиите от Бургаския край те ги знаят и аз от Стоян Величков – също ги знам. В края на 1954-та и началото на 1955 година сложихме името – Странджанска група. Тогава започнахме да кръщаваме и хорàта: „Гергебунарско хоро”, „Зидаровска ръченица”, „Дюлгерлийска” и т.н. 
По това време Странджанската група е най-известният и предпочитан състав за звукозаписи в радиото, търсен е за изяви в страната и чужбина – концерти, семейни и селищни празници, съпровод на танцови състави. Като инструменталист Нено Иванов активно участва в концертни програми, свири на първия събор в Граматиково, акомпанира на изпълнители по време на националните събори-надпявания. За своите индивидуални записи музикантът разказва:
Когато започнах да записвам солово най-лесно ставаше с кавала, гайдата и тамбурата, но имам и записи с оркестъра. Балканджийската ръченица е обработена за гъдулка и оркестър. После записах „Дралфенска ръченица” и след записа диригентът Коста Колев ме попита за заглавието. Казах, че колегите Величков и Варимезов ги кръщават на селата си и аз реших да запиша ръченицата на родното ми село Дралфа. 
Отговорното отношение към онова, което изпълнява, вероятно е причина Ненов Иванов да не записва често самостоятелно. Последните записи осъществява през 1989 г. – бавни мелодии върху познати песни: „Свекър Петкани думаше”, „Тръгнали ми са, тръгнали”, „Теньовата стара майка”, „Помниш ли мъри, Добро”. Иванов има и дългогодишна педагогическа дейност. Той е един от първите преподаватели по гъдулка в детско-юношеския ансамбъл „Изворче”. Ръководи състави в Кремиковци, Орландовци, село Томпсън, Софийско и оркестъра към Дома на транспортните работници в София. Днес не се разделя с народната музика, слуша младите изпълнители и се възхищава на таланта им:
Много добри музиканти има сега, голяма техника развиват. Като слушам младите музиканти ми се пълни душата. Едно време ние не свирихме по този начин и не сме предполагали, че един ден може да се достигне такава техника с тези селски народни инструменти. Музиката пак е хубава, но сега е по-технична, инструментите имат по-големи технически възможности. Който разбира от народна музика да продължава и да развива тази техника. В музиката – или можеш, или не можеш. 87-годишният гъдулар Нено Иванов често изминава разстоянието от София до родния дом в Дралфа, където продължава да звучи мелодията на бащината гъдулка. Разговора с Нено Иванов и негови записи от фонда на БНР може да чуете в звуковия файл.
. 
Управляващото мнозинство в парламента се саботира само. Натрупва се напрежение, което говори ясно за предстоящи избори. Вече е очевидно, че Расен Желязков няма още дълго да е премиер, коментира политическата ситуация в страната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в интервю за Радио Кърджали: През миналата седмица видяхме три дни без кворум..
На 3 октомври в Смолян ще бъде открит юбилейният Устовски панаир, който тази година отбелязва 100-годишен юбилей. За историята и празничната програма говори заместник-кметът на община Смолян Марин Захариев. „Панаирът започва през 1925 г., а сведенията сочат, че подобни търговски събития са се провеждали и по-рано“, разказа Захариев. „Основно става дума..
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..
Тракийската певица и преподавател Дарина Славчева Славова продължава своята мисия да съхранява и популяризира българската народна песен. Само преди месец тя отправи поредното си онлайн предизвикателство „Да запеем заедно“, което този път беше насочено към певческите фолклорни групи в страната. „В предизвикателството се включиха 15 групи от различни..
През почивните дни ивайловградското село Хухла отново стана сцена на фестивала „Мистериите на Хухла“, който се проведе за 27-и път. Двигател на инициативата е писателят и журналист Иван Бунков – родом от селото, а кръстник на фестивала е неговият приятел Пламен Димитров от издателство „Пламар“. „Случайно станах кръстник на фестивала, но Хухла ми е..
Понякога един човек остава в историята на семейството не просто като роднина, а като институция. Такъв беше дядо поп Георги – не като личност от плът и кръв, а като символ. „То се говори за него с няккав признателност, с много уважение, с голяма почит“, като памет, вкоренена дълбоко в поколенията. Така започва „пътуването в спомените си“..
От 22 до 28 септември в град Момчилград ще се проведе Петият Балкански студентски архитектурен пленер в памет на арх. Станислав Луков, който е вдъхновител на събитието. Инициативата ще се състои за първи път в България, като 12 студенти ще предлагат архитектурни идеи за Тракийското светилище в село Татул - национален паметник на културата с..
Дъжд
Превалявания
