Кавалджията Георги Иванов на 70 години: Чуеш ли народна музика, ако си истински българин, ще ти затупа сърцето

Роден е през 1948 г. в с. Ханово, Ямболско в музикален род. По това време в селото няма изявени изпълнители, но се учи от стари кавалджии в съседното Тенево. От малък започнах да се занимавам с ръчно направени овчарски свирки. След това дядо ми купи кавал и от 1963 г. до днес свиря на този инструмент. По препоръка на мои колеги от ДНА – Сливен, главният художествен ръководител на Тракийския ансамбъл – Стоян Гагов ме покани за солист-оркестрант и останах 23 години в състава, разказва музикантът. В ансамбъла се усъвършенства като изпълнител, изучава изразните средства и формите на сценичното изкуство. Спомня си началото на изпълнителската дейност: Някога бях голям импровизатор. Каквото чуя от големите кавалджии слагах по нещо от мен. Да, но после осъзнах, че човек трябва да се наложи със собствен почерк, защото не може да копира другите. Трябва да си като тях или по-добър от тях, а те са признати майстори. Стоян Гагов ми показа класическия начин, по който се развива дадена тема. В Тракийския ансамбъл (днес ансамбъл „Тунджа” – М.В.) мина много репертоар от различни области, но като солист се представям само с теми от нашия регион. Получавал съм съвети и от други колеги. Никола Ганчев бащински ми даваше кураж, че съм тръгнал по прав път. Стоян Величков пък казваше: „Ти за Ямбол си все едно като за мен Драган Карапчански”. 

продуцентката на народна музика Красимира Стефанова поиска да й предложа няколко мелодии и след прослушване ме покани за запис с оркестъра на радиото. Бях горд, че записвам с музиканти като Стоян Величков, Господин Станев, Пенко Георгиев, Михаил Маринов, Атанас Вълчев. Беше ми изключително приятно да работя с тях. С по-младите колеги от оркестъра направих последните ми записи. Годините минават, спрях звукозаписната дейност, но мога да споделя, че се чувствам един щастлив човек.  

Особеностите на странджанско-тракийския инструментален стил Георги Иванов предава и на млади изпълнители, търсещи подходи за усвояването му. От него се учат на „занаят” професионалните кавалджии – Иван Петров от Зимница, Кирил Бележков от Пловдив, Дамян Йорданов от Варна и др. Кирил Бележков, доктор по музикознание, подчертава някои качества на изпълнителя: Георги Иванов вероятно е първият от неговата генерация кавалджии, който разчупва тоналния стереотип в сравнение с представители на предишни поколения, използващи удобни за кавала тоналности. Благодарение на своя усет и стремеж той развива възможностите на инструмента в тонално отношение. Иванов е търсен и от чуждестранни  музиканти, участва в практически семинари за обучение на млади кавалджии. Трябва да се подчертае неговото отношение към проблемите в народната музика, които го вълнуват. За това не пропуска дискусии сред професионални музикантски общности: Не упреквам младите кавалджии, но трябва мелодията да се изсвири с характерния макам, който трудно се постига. Тази тема е много сложна. На времето всички тръгнаха по примера на Матьо Добрев – виртуоз, наследник на баща си бай Добри, също голям кавалджия. Ето например Петьо Костадинов от оркестъра на БНР е прекрасен гайдар – млад човек пък свири типично в гайдарски стил, има голяма дарба. Веднъж го попитах как се е учил и отговори, че се е интересувал от записи на гайдари като Шахпаз Салиев, Мехмедали Алиев и др. 

Този месец БНР представи нов музикален проект „Тайните на българските инструменти”. „Изкуството на кавала” е първият концерт от поредицата, в който взеха участие няколко поколения кавалджии. Като солист на оркестъра за народна музика Георги Иванов изпълни „Маринкина песен и Странджанско хоро” в обработка на Коста Колев.

Разговора с Георги Иванов и негови изпълнения можете да чуете в звуковия файл.