Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Агоп Узунбохосян: Даваме ли си сметка, ако пратим космонавт, какво ще се върне в българската индустрия

Агоп Узунбохосян: Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии.
Снимка: Валентина Иванова



Вече е втората седмица на Школата по астрономия "Бели брези" 2019. Това е 49-то издание на звездната лятна академия като близо 70 астрономи на възраст между 13 и 50 години от страната и чужбина се събраха в курорта „Бели брези” край Ардино. В продължение на 2 седмици докторанти от различни университети ще предадат своя опит в използването на цифрови апарати и камери при наблюдения на небесни тела. 
Илияна Типова разговаря с Агоп Узунбохосян, директор на Астрономическата обсерватория "Славей Златев", който разказва какъв е акцентът на тазгодишната среща: 

Акцентът с годините се е променял. В началото беше предимно визуални наблюдения на космически обекти и явления, докато в момента вече акцента е на цифрова фотография, цифрова фотометрия, т.е. измерване на светлината с помощта на цифрови фотоапарати, професионални приемници. И начинът по който се прави това нещо, програмите които учат нашите участници са универсални. Един ден на тях биха им послужили дори да станат лекари.    

Иначе казано, с навлизането на новите технологии и подобрението им се променя и акцентът на самата астрономия?


Не само се е променил акцентът на самата астрономия, но се променя и акцентът на работата на нас, които популяризираме и обучаваме ученици и студенти. За да може те да бъдат в крак със съвременната наука, със съвременните технологии.


Могат ли учениците да прилагат знанията си в училище при положение, че работят със съвременни технологии? Използват ли се в училище такива технологии?


Много е трудно във всяко едно училище да въведем тези технологии. Въпреки че на някои места вече има електронни микроскопи и подобни съоръжения. Цифровите фотоапарати не са нещо екзотично за голям клас от хора така, че нещата които тук учат и усвояват могат да им послужат и през учебната година. И едно от нещата които искаме да направим тук е като се приберат в градовете от които идват да могат самостоятелно да работят.


Има ли деца които са с траен интерес към астрономията, заради лятната школа?


Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии. Стават лекари, инженери, учители и т.н.


Мислите ли, че днешното образование е насочено към кадрите от които се нуждае държавата?


Аз не искам да правя оценка, така да се каже нямам право да направя оценка за съвременното образование, но категорично мисля, че неглижирането на физиката и природните науки в средното училище не са нещо добро. Ние знаем, че всяка година на България й трябват около 10 000 – 15 000 ИТ-специалисти, инженери и хардуеристи,а в същото време завършват около 5 000-6 000. И обратно на България й трябват около 5 000-6 000 икономисти и юристи, а завършват над 10 000. Това не е добър показател. Вярно е, че популярността в изучаването на природни науки в целия свят, като че ли е спаднала. Тези данни ги взимам от едно интервю на Теодосий Теодосиев

Така например, ние ако искаме да пратим космонавт или космически апарат, даваме ли си сметка какво след това ще се върне в българската индустрия. Разбира се, обикновения човек си казва „Ние нямаме, например „а“ и „б“, пък хвърляме пари за един космически апарат“, но това са хвърлени пари на вятъра ако те не се върнат обратно в индустрията. Ако те се върнат, това са реализирани средства. Така например, от програмата „Аполо“ американците от всеки инвестиран долар са си върнали около 7-8 долара, т.е. възвръщаемостта е очевидна. 


Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Иво Инджов

Доц. Иво Инджов: Спойката „страх“ ще задържи правителството за по-дълго време

Кабинетът ще се задържи известно време, защото в противен случай две от партиите рискуват да се маргинализират,  коментира пред радио Кърджали политологът доц. Иво Инджов. Той смята, че правителството няма да се разпадне след няколко месеца, защото има една основна спойка – страхът от предсрочни избори. Според политологът, предсрочните..

публикувано на 17.01.25 в 12:57
Иво Инджов

Кабинетът "Желязков": Коалиция на страха или компромис в името на България

След девет месеца без редовен кабинет и седем парламентарни избора, България отново има правителство. Кабинетът "Желязков", съставен от коалиция между ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", "Обединена левица" и "Има такъв народ", бе подкрепен и от Демокрация, права и свободи - ДПС, които ще участват в парламентарното мнозинство, но..

публикувано на 17.01.25 в 10:29

Радослав Милев: Кабинетът "Желязков" няма да изкара дълго

Предложеното правителство на Росен Желязков няма да изкара дълго време, смята областният председател на Демократична България в Кърджали Радослав Милев. Според него противоречията и несъвместимостите в това, което предлагат политическите формации, са твърде големи, за да съществува този кабинет за дълъг период от време. "Струва ми се, че малко..

публикувано на 15.01.25 в 17:37
Иво Маев, политолог

Иво Маев: Не съм оптимист за живота на това правителство

Като единствено възможен в тази ситуация на крайно политическо противопоставяне определи проекта за кабинет политологът Иво Маев в ефира на Радио Кърджали. "От гледна точка на идеологическия профил не бих казал, че това е най-добрия избор. По-скоро това е единственият възможен избор в такава ситуация на крайно политическо..

публикувано на 14.01.25 в 13:47

Четири села в Кърджалийско със смущения в електрозахранването

Две са селата със смущения в електрозахранването в община Крумовград - Ручей и Лимец, и две в община Кърджали – Орешница и Мургово. Това каза в ефира на Радио Кърджали Петър Костадинов, говорител на ЕВН. Той обясни, че  около 70 екипа на дружеството работят средно  на терен към момента.  Достатъчно са и аварийните екипи, и техника, но..

публикувано на 14.01.25 в 13:20

Билял Чауш: Трудоемко е да се отглеждат пчели

Билял Чауш от село Токачка отглежда над 100 кошера пчели, от които добива до 1 тон мед годишно. Но, както сам споделя, пчеларството е всичко друго, но не и лесна работа.   Освен с пчели, той се занимава и с дърводелство, изработвайки кошери както за собствените си нужди, така и за продажба. Какви са тайните на този занаят и какво изисква той, ще..

публикувано на 14.01.25 в 12:23

Ресторантьорите настояват за запазване на 9% ставка в бранша

Цените в ресторантите няма да бъдат повишени засега. Това обясни Кадир Мустафов, председател на местната структура на Българската асоциация на заведенията в Кърджали по повод връщането на 20 процента ДДС в бранша oт 1 януари.  Косвеният налог беше намален заради Covid-пандемията и запазен няколко поредни години. По думите му от Българската..

публикувано на 07.01.25 в 11:05