Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Агоп Узунбохосян: Даваме ли си сметка, ако пратим космонавт, какво ще се върне в българската индустрия

Агоп Узунбохосян: Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии.
Снимка: Валентина Иванова



Вече е втората седмица на Школата по астрономия "Бели брези" 2019. Това е 49-то издание на звездната лятна академия като близо 70 астрономи на възраст между 13 и 50 години от страната и чужбина се събраха в курорта „Бели брези” край Ардино. В продължение на 2 седмици докторанти от различни университети ще предадат своя опит в използването на цифрови апарати и камери при наблюдения на небесни тела. 
Илияна Типова разговаря с Агоп Узунбохосян, директор на Астрономическата обсерватория "Славей Златев", който разказва какъв е акцентът на тазгодишната среща: 

Акцентът с годините се е променял. В началото беше предимно визуални наблюдения на космически обекти и явления, докато в момента вече акцента е на цифрова фотография, цифрова фотометрия, т.е. измерване на светлината с помощта на цифрови фотоапарати, професионални приемници. И начинът по който се прави това нещо, програмите които учат нашите участници са универсални. Един ден на тях биха им послужили дори да станат лекари.    

Иначе казано, с навлизането на новите технологии и подобрението им се променя и акцентът на самата астрономия?


Не само се е променил акцентът на самата астрономия, но се променя и акцентът на работата на нас, които популяризираме и обучаваме ученици и студенти. За да може те да бъдат в крак със съвременната наука, със съвременните технологии.


Могат ли учениците да прилагат знанията си в училище при положение, че работят със съвременни технологии? Използват ли се в училище такива технологии?


Много е трудно във всяко едно училище да въведем тези технологии. Въпреки че на някои места вече има електронни микроскопи и подобни съоръжения. Цифровите фотоапарати не са нещо екзотично за голям клас от хора така, че нещата които тук учат и усвояват могат да им послужат и през учебната година. И едно от нещата които искаме да направим тук е като се приберат в градовете от които идват да могат самостоятелно да работят.


Има ли деца които са с траен интерес към астрономията, заради лятната школа?


Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии. Стават лекари, инженери, учители и т.н.


Мислите ли, че днешното образование е насочено към кадрите от които се нуждае държавата?


Аз не искам да правя оценка, така да се каже нямам право да направя оценка за съвременното образование, но категорично мисля, че неглижирането на физиката и природните науки в средното училище не са нещо добро. Ние знаем, че всяка година на България й трябват около 10 000 – 15 000 ИТ-специалисти, инженери и хардуеристи,а в същото време завършват около 5 000-6 000. И обратно на България й трябват около 5 000-6 000 икономисти и юристи, а завършват над 10 000. Това не е добър показател. Вярно е, че популярността в изучаването на природни науки в целия свят, като че ли е спаднала. Тези данни ги взимам от едно интервю на Теодосий Теодосиев

Така например, ние ако искаме да пратим космонавт или космически апарат, даваме ли си сметка какво след това ще се върне в българската индустрия. Разбира се, обикновения човек си казва „Ние нямаме, например „а“ и „б“, пък хвърляме пари за един космически апарат“, но това са хвърлени пари на вятъра ако те не се върнат обратно в индустрията. Ако те се върнат, това са реализирани средства. Така например, от програмата „Аполо“ американците от всеки инвестиран долар са си върнали около 7-8 долара, т.е. възвръщаемостта е очевидна. 


Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

платена публикация
За шеста година Фонд за подкрепа на бизнеса в Крумовград финансира проекти

Фондът за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес в община Крумовград откри нов приемен период за финансиране на проекти. Сдружението е учредено от златодобивната компания "Дънди прешъс металс" Крумовград и общината в града. То се ползва с голяма популярност от представителите на бизнеса в родопския град.  "Обявили сме, че Фондът..

обновено на 18.02.25 в 17:39

Антоанета Василева: Бум на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа, само за година те са достигнали 1 750 000

Рекорден скок на сигналите за сексуална онлайн експлоатациа отчитат за 2024 година от Националния център за безопасен интернет. 1 милион и 750 хиляди са били те през миналата година, докато през предходната 2023 – броят им е бил 46 000. Това каза в интервю за радио Кърджали Антоанета Василева, координатор на Националния център за..

публикувано на 18.02.25 в 17:34

Благотворителен турнир "Да помогнем на Арджан" ще се проведе в Кърджали

Волейболен турнир ще се проведе на 23 февруари, неделя, от 10 часа в зала „Арпезос“ в Кърджали. Каузата е „Да помогнем на Арджан“ . Вече няколко отбора от Кърджали, Кирково и Момчилград са заявили желание за участие. Записването продължава, каза организаторът Боян Вазов. Входът ще е свободен. В залата ще бъдат поставени кутии за..

публикувано на 18.02.25 в 10:23
доц. Михаил Околийски

Доц. Михаил Околийски: В България липсва воля за подобряване в психично-здравното обслужване

Наблюдаваме ефекта на дългогодишното занемаряване от психично-здравното обслужване у нас, което се дължи на стигматизирането на психичното здраве, оставянето му в „задния двор“ на медицината. С това върви както липсата на достатъчно финансиране и довеждането на новите, модерни подходи на лечение, психо-социална рехабилитация, наблюдение на..

публикувано на 14.02.25 в 17:00

Съвременните сатри на виното се намират в Момчилград

В Момчилград се намира единствената регистрирана винарска изба в област Кърджали. Собственикът Венцислав Драмалиев е създал уютна зала за дегустации, в която хората могат да опитат вината, които се произваждат там. Освен това ще ви посрещне задължително с домашно приготвени мезета. Венцислав Драмалиев разказа за Радио Кърджали как е възникнала идеята..

публикувано на 14.02.25 в 16:57

Ресторантьори от страната обсъждат мерки за защита на 9% ДДС

Ресторантьори от страната се събират на национална среща във Велико Търново, за да приемат мерки за защита на диференцираната ставка от 9% за Данъка върху добавената стойност за заведенията. В проектобюджета на държавата, който предстои да бъде приет от парламента, се предвижда ДДС за заведенията за хранене да се върне на 20%, както беше преди..

публикувано на 13.02.25 в 11:35

Георги Георгиев:"Възраждане" подкрепя бойкота на чуждестранните хранителни вериги и категорично застава зад българското производство

Ггледам да купувам предимно български стоки и от производители. В големите вериги влизам рядко или инцидентно. Реално съм ги бойкотирал отдавна и за постоянно, това коментира народният представител от ПП"Възраждане" Георги Георгиев. От интервю дадено за Радио Кърджали, става ясно, че "Възраждане" подкрепя бойкота на чуждестранните..

обновено на 12.02.25 в 14:08