Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Агоп Узунбохосян: Даваме ли си сметка, ако пратим космонавт, какво ще се върне в българската индустрия

Агоп Узунбохосян: Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии.
Снимка: Валентина Иванова



Вече е втората седмица на Школата по астрономия "Бели брези" 2019. Това е 49-то издание на звездната лятна академия като близо 70 астрономи на възраст между 13 и 50 години от страната и чужбина се събраха в курорта „Бели брези” край Ардино. В продължение на 2 седмици докторанти от различни университети ще предадат своя опит в използването на цифрови апарати и камери при наблюдения на небесни тела. 
Илияна Типова разговаря с Агоп Узунбохосян, директор на Астрономическата обсерватория "Славей Златев", който разказва какъв е акцентът на тазгодишната среща: 

Акцентът с годините се е променял. В началото беше предимно визуални наблюдения на космически обекти и явления, докато в момента вече акцента е на цифрова фотография, цифрова фотометрия, т.е. измерване на светлината с помощта на цифрови фотоапарати, професионални приемници. И начинът по който се прави това нещо, програмите които учат нашите участници са универсални. Един ден на тях биха им послужили дори да станат лекари.    

Иначе казано, с навлизането на новите технологии и подобрението им се променя и акцентът на самата астрономия?


Не само се е променил акцентът на самата астрономия, но се променя и акцентът на работата на нас, които популяризираме и обучаваме ученици и студенти. За да може те да бъдат в крак със съвременната наука, със съвременните технологии.


Могат ли учениците да прилагат знанията си в училище при положение, че работят със съвременни технологии? Използват ли се в училище такива технологии?


Много е трудно във всяко едно училище да въведем тези технологии. Въпреки че на някои места вече има електронни микроскопи и подобни съоръжения. Цифровите фотоапарати не са нещо екзотично за голям клас от хора така, че нещата които тук учат и усвояват могат да им послужат и през учебната година. И едно от нещата които искаме да направим тук е като се приберат в градовете от които идват да могат самостоятелно да работят.


Има ли деца които са с траен интерес към астрономията, заради лятната школа?


Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии. Стават лекари, инженери, учители и т.н.


Мислите ли, че днешното образование е насочено към кадрите от които се нуждае държавата?


Аз не искам да правя оценка, така да се каже нямам право да направя оценка за съвременното образование, но категорично мисля, че неглижирането на физиката и природните науки в средното училище не са нещо добро. Ние знаем, че всяка година на България й трябват около 10 000 – 15 000 ИТ-специалисти, инженери и хардуеристи,а в същото време завършват около 5 000-6 000. И обратно на България й трябват около 5 000-6 000 икономисти и юристи, а завършват над 10 000. Това не е добър показател. Вярно е, че популярността в изучаването на природни науки в целия свят, като че ли е спаднала. Тези данни ги взимам от едно интервю на Теодосий Теодосиев

Така например, ние ако искаме да пратим космонавт или космически апарат, даваме ли си сметка какво след това ще се върне в българската индустрия. Разбира се, обикновения човек си казва „Ние нямаме, например „а“ и „б“, пък хвърляме пари за един космически апарат“, но това са хвърлени пари на вятъра ако те не се върнат обратно в индустрията. Ако те се върнат, това са реализирани средства. Така например, от програмата „Аполо“ американците от всеки инвестиран долар са си върнали около 7-8 долара, т.е. възвръщаемостта е очевидна. 


Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Мариана Ликова и Стефан Петков

За да правиш изкуство в наши дни, трябва да имаш съмишленици

„Това музикално произведение, което е едно преживяване наистина емоционално, е благодарение на тази симбиоза между нашия Музикален театър и Стефан Петков, който със неуморимата си енергия толкова месеци даде всичко от себе си това нещо да се случи. С общи усилия успяхме да направим един продукт, който включва най-емблематичните и обичани песни..

публикувано на 18.11.25 в 15:03
Шенай Бекир

Шенай Бекир: 80 % от обжалванията на ТЕЛК-решения са успешни

В 80 процента от случаите на обжалване на решение на ТЕЛК-комисия за даден процент инвалидност, Националната експертна лекарска комисия уважава жалбата и дава по-висок процент. Това съобщи за Радио Кърджали Шенай Бекир, регионален координатор за Кърджали на Съюза на инвалидите в България. В последната една година тя е помогнала на над 50 души да..

публикувано на 18.11.25 в 10:24

Проф. Дайнов: Не очаквам да излезе нещо сериозно от новоучредената партия на Доган

В събота беше учредена новата партия „Алианс за права и свободи“ с почетен председател Ахмед Доган. Политологът проф. Евгени Дайнов коментира в ефира на Радио Кърджали, че това е крайно неубедителен жест, който имитира дейност. „Лекомислено е да имаш четирима съпредседатели плюс един почетен, който се занимава с оперативна..

публикувано на 17.11.25 в 16:06

Антон Петров:Сега е време да засадим овошките

В средата на ноември – как да се грижим за овошките в градината.  Агрономът Антон Петров препоръчва три процедури, които трябва да се направят. Да се подхранят с торове, да се напръскат и стъблата да се побелят.  Препаратите за зимни пръскания са на медна основа, а побелването на дръвчетата става с разтвор на гасена вар и син камък...

публикувано на 17.11.25 в 14:02

Голям e интересът към проекта „За по-чист въздух в община Кърджали“

"Проектът „За по-чист въздух в община Кърджали“,  който цели подмяна на печките на дърва с климатици  се прие с голям интерес в Кърджалийска област" , споделя Кристина  Лазарова,  управител на фирмата  реализираща проекта съвместно с Община Кърджали. Той е насочен към подобряване качеството на въздуха в град Кърджали чрез редица мерки за..

публикувано на 17.11.25 в 12:23

От Родопите до Калифорния: Една сбъдната мечта на момиче от Кърджали

След завършване на средното си образование  Ели Мюмюн   е приета в Американския университет в Благоевград и заминава на студентска бригада, което става нейният първи контакт с Америка. Първоначално работи в Бостън, впоследствие се установява в Ню Йорк и Лос Анджелис и така сбъдва детската си мечта. Минава през различни професии – от..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Александър Митушев: Хотелите в Златоград готови за празниците при почти непроменени цени

  Запазва се тенденцията от предходните години за ръст на туристите в Златоград. Освен културно-историческия туризъм, най-южният град в България става притегателен център и заради спа-туризма. Паралелно с това успешно се развива и риболовния туризъм. Основният процент на хората посещаващи  Златоград са българи. Гърците пък идват предимно заради..

публикувано на 13.11.25 в 17:01