Иначе казано, с навлизането на новите технологии и подобрението им се променя и акцентът на самата астрономия?
Не само се е променил акцентът на самата астрономия, но се променя и акцентът на работата на нас, които популяризираме и обучаваме ученици и студенти. За да може те да бъдат в крак със съвременната наука, със съвременните технологии.
Могат ли учениците да прилагат знанията си в училище при положение, че работят със съвременни технологии? Използват ли се в училище такива технологии?
Много е трудно във всяко едно училище да въведем тези технологии. Въпреки че на някои места вече има електронни микроскопи и подобни съоръжения. Цифровите фотоапарати не са нещо екзотично за голям клас от хора така, че нещата които тук учат и усвояват могат да им послужат и през учебната година. И едно от нещата които искаме да направим тук е като се приберат в градовете от които идват да могат самостоятелно да работят.
Има ли деца които са с траен интерес към астрономията, заради лятната школа?
Целта на тази школа не е да произвеждаме астрономи, но в крайна сметка някои от тях поемат по пътя на професионалната астрономия, някои от тях стават физици в различни браншове на физиката, но някои от тях взимат много по-различни професии. Стават лекари, инженери, учители и т.н.
Мислите ли, че днешното образование е насочено към кадрите от които се нуждае държавата?
Аз не искам да правя оценка, така да се каже нямам право да направя оценка за съвременното образование, но категорично мисля, че неглижирането на физиката и природните науки в средното училище не са нещо добро. Ние знаем, че всяка година на България й трябват около 10 000 – 15 000 ИТ-специалисти, инженери и хардуеристи,а в същото време завършват около 5 000-6 000. И обратно на България й трябват около 5 000-6 000 икономисти и юристи, а завършват над 10 000. Това не е добър показател. Вярно е, че популярността в изучаването на природни науки в целия свят, като че ли е спаднала. Тези данни ги взимам от едно интервю на Теодосий Теодосиев
Така например, ние ако искаме да пратим космонавт или космически апарат, даваме ли си сметка какво след това ще се върне в българската индустрия. Разбира се, обикновения човек си казва „Ние нямаме, например „а“ и „б“, пък хвърляме пари за един космически апарат“, но това са хвърлени пари на вятъра ако те не се върнат обратно в индустрията. Ако те се върнат, това са реализирани средства. Така например, от програмата „Аполо“ американците от всеки инвестиран долар са си върнали около 7-8 долара, т.е. възвръщаемостта е очевидна.

Българските политици често използват образни сравнения, когато говорят за държавния бюджет – „постна пица“, „мазнинка“, „брашно на заем“. Т ези метафори не са случайни, а отразяват реални финансови затруднения и служат за по-достъпно обяснение на сложните процеси пред обществото, коментира в ефира на Радио Кърджали политическият анализатор проф...
Мюжгян Адем, управител на Фондация „ПУЛС“ – клон Кърджали, представи пред слушателите на Радио Кърджали старта на кампанията „16 дни на активизъм срещу насилието над жени и домашното насилие“ , която ежегодно се провежда от 25 ноември до 10 декември. Фотоизложбата ще бъде открита от 10:30 ч. в търговски комплекс „Орфей“ и показва различните..
Специалистът логопед Айлин Халилова споделя, че най-често родителите търсят помощ, когато детето не говори или речта му е трудна за разбиране. В практиката ѝ най-честите причини за забавено речево развитие са прекомерното време пред екрани и липсата на активна комуникация между възрастни и дете. Екраните предлагат еднопосочна стимулация, която..
Изложба провокация "Естествен интелект" показва Владимир Чукич в пловдивската галерия Дяков . Защо изкуственият интелект не може да измести естествения ? Въпреки революцията в сферата на високите технологии, благодарение на които компютърен алгоритъм рисува като Ван Гог, или пък създава песни с гласа на Майкъл Джексън, творчеството от..
В БАН се проведе 12-та сесия на Ученическия институт към Академията, на която млади хора от цялата страна защитаваха научни идеи и разработки в различни направления, върху които работят в последната година. По традиция област Кърджали винаги има представители, които стигат до финалния етап и печелят награди за своята работа. Тази година..
Проф. Павел Пенчев /председател на Българска асоциация по подземни води (БАПВ)/ съобщава, че край Ахрянско е разкрит нов водоизточник с дебит около 100 куб. м /ден , което е важна стъпка за подобряване на водоснабдяването в Ардинския регион. "Районът е красив, но хидрогеоложките условия са неблагоприятни и много населени места разчитат на малки..
Андрей Тамахкяров е родом от Кърджали, но в продължение на години живее в Кипър, Германия, Англия и Испания. В Кипър се запознава със съпругата си, имат дъщеря и по-късно се местят в Испания, заради по-добър климат и условия. Семейството решава да се върне в Кърджали, за да расте детето им близо до роднините и българската култура. Андрей..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478