В Исторически бележник Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.
Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - „Успение Богородично“ - построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.
Ако искате да се запознаете с възрожденския „прототип“ на днешния таблет, или пък искате да усетите чара на отколешното образование и учителската мода от 19 век, е добре да посетите някогашното Взаимно училище, с подредена Музейната сбирка. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че тя е втората по рода си у нас, след тази в Априловската гимназия в Габрово. Експозицията е разположена на два етажа и в нея може да се види възстановка на класна стая с типичните учебни пособия, учителска стая, всекидневна на семейството на учителя и мястото, където са си почивали учителите - открит кьошк, част от просторна веранда. Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд. То е и първото светско училище в Южна България. 
Ема Александрова, уредник в музея на просветното дело в Златоград ни запозна с характерните особености на Взаимното училище, построено с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Освен всичко останало, в музея се пазят и книги с преписки, вещи, снимки и документи за историята на Златоград. Общо тук се съхраняват над 3500 музейни експоната.
По старите калдаръмени улички на Стария Златоград може да видите малки дюкянчета, работилнички - тъкачница сарач, ножар, златар. Тук е развито Абаджийството. Това е вид занаят, при който се изработва аба - дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Затова се отбиваме при Здравка Чолакова - терзийката, за да разберем повече за родопската носия. 
Не може да посетите родопското градче и да не опитате Въртяното златоградско кафе на пясък. Една ориенталска традиция, пренесена в Родопите от Сирия, която Етнографският ареален комплекс в Златоград поддържа вече повече от 17 години. Между старите бели къщи на Беловидово, където се събират две малки тесни улички, се намира кафето на пясък. За това как и защо майсторът на въртяното кафе - Кардашлъка, е пренесъл тази традиция преди повече от век ни разказва Ваня Печева - жената, която ще ви сервира по атрактивен начин това кафе, и която дотолкова е усвоила занаята, че може със затворени очи да завърти таблата с малките чашки на нея, без да падне и една капка от гъстата черна течност.
Малкото кафене в стария Златоград е като местната социална мрежа. Всеки идва тук, за да се види с приятели и познати, разказва Ваня Печева. 
Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в Етнографския ареален комплекс се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. В центъра на града се извисява паметник на Делю войвода прегърнал вълюбената му Глфие, а срещу тях преди 2-3 години откриха паметник на космическата песен "Излел е Делю хайдутин". 
Чуйте повече в прикачения звуков файл.
Управителката на Фондация „ПУЛС“ Мюжгян Адем представя основните акценти около фотоизложбата „Да спрем мълчанието“ – силен визуален разказ, посветен на жените, преживели насилие. В изложбата са включени carefully подбрани истории, а проектът поставя акцент върху посланията, които достигат до различни общности, както и върху участието на оцелели жени..
Д-р Виолета Йорданова – молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, представя подробна информация за варицелата – заболяване, което често се смята за леко и неизбежно, но всъщност съдържа редица особености и потенциални рискове. В изложението си д-р Йорданова обяснява какво представлява вирусът Varicella zoster , по какъв начин..
Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..
Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..
Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно
