В Исторически бележник Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.
Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която през 1977 г. е включена в Златната плоча на Вояджър като музикално послание от Земята към далечния космос. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите - „Успение Богородично“ - построена през 1834 година, сградата на най-старата пощенска станция в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите.
Ако искате да се запознаете с възрожденския „прототип“ на днешния таблет, или пък искате да усетите чара на отколешното образование и учителската мода от 19 век, е добре да посетите някогашното Взаимно училище, с подредена Музейната сбирка. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че тя е втората по рода си у нас, след тази в Априловската гимназия в Габрово. Експозицията е разположена на два етажа и в нея може да се види възстановка на класна стая с типичните учебни пособия, учителска стая, всекидневна на семейството на учителя и мястото, където са си почивали учителите - открит кьошк, част от просторна веранда. Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд. То е и първото светско училище в Южна България. 
Ема Александрова, уредник в музея на просветното дело в Златоград ни запозна с характерните особености на Взаимното училище, построено с дарения и доброволен труд на златоградчани през 1852 г. Освен всичко останало, в музея се пазят и книги с преписки, вещи, снимки и документи за историята на Златоград. Общо тук се съхраняват над 3500 музейни експоната.
По старите калдаръмени улички на Стария Златоград може да видите малки дюкянчета, работилнички - тъкачница сарач, ножар, златар. Тук е развито Абаджийството. Това е вид занаят, при който се изработва аба - дебел тепен вълнен плат, използван за производството на мъжки дрехи. Занаятът е особено популярен в България, застъпен в балканските и подбалкански селища, силно развит в края на 18 и началото на 19 век. Тъкането на шаяк и аби в миналото е тясно свързано с облеклото на населението. То е едно от постоянните домашни занаяти. Затова се отбиваме при Здравка Чолакова - терзийката, за да разберем повече за родопската носия. 
Не може да посетите родопското градче и да не опитате Въртяното златоградско кафе на пясък. Една ориенталска традиция, пренесена в Родопите от Сирия, която Етнографският ареален комплекс в Златоград поддържа вече повече от 17 години. Между старите бели къщи на Беловидово, където се събират две малки тесни улички, се намира кафето на пясък. За това как и защо майсторът на въртяното кафе - Кардашлъка, е пренесъл тази традиция преди повече от век ни разказва Ваня Печева - жената, която ще ви сервира по атрактивен начин това кафе, и която дотолкова е усвоила занаята, че може със затворени очи да завърти таблата с малките чашки на нея, без да падне и една капка от гъстата черна течност.
Малкото кафене в стария Златоград е като местната социална мрежа. Всеки идва тук, за да се види с приятели и познати, разказва Ваня Печева. 
Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в Етнографския ареален комплекс се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите дворове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника. В центъра на града се извисява паметник на Делю войвода прегърнал вълюбената му Глфие, а срещу тях преди 2-3 години откриха паметник на космическата песен "Излел е Делю хайдутин". 
Чуйте повече в прикачения звуков файл.
За една тиквена рецепта, както за още две сладки изкушения - с последните смокини и крема сирене, разговарям с народния изпълнител Федан Меров, който е солист в ансамбъл "Родопа" в Смолян. Но това във втората част на предаването . А в първата - бърканица от кешкек, малко хухленски рецепти и преживяванията на Маги Гигова в будистки манастир сред..
Наближава поредното издание на националния фолклорен фестивал по танци „Перпера“ в Кърджали. Организатори са народно читалище „Тракия - 2009“ и тракийското дружество „Димитър Маджаров“. „Това е 10-ото юбилейно издание на националния фолклорен танцов фестивал. Организираме го съвместно с община Кърджали и читалище ‘Тракия 2009’“, обясни Яни Янев,..
Пет десетилетия, изпълнени с музика, любов и вдъхновение – така народната певица Ирина Бойчева от Стара Загора отбеляза своя 50-годишен юбилей в музиката. Честването се състоя в Музей „Литературна Стара Загора“ и събра приятели, колеги и почитатели на народната песен. Ирина Бойчева израства и запява първите си песни в родното село Хрищени – място,..
На 11 и 12 октомври Хасково ще се превърне в столица на българската народна песен. В обновената зала на Народно читалище „Заря – 1858“ ще се проведе 6-ият национален фолклорен фестивал „С песните на Тодор Кожухаров“, организиран от Народно читалище „Проф. д-р Асен Златаров“. Фестивалът, посветен на живота и творчеството на народния певец Тодор..
Управляващото мнозинство в парламента се саботира само. Натрупва се напрежение, което говори ясно за предстоящи избори. Вече е очевидно, че Расен Желязков няма още дълго да е премиер, коментира политическата ситуация в страната лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в интервю за Радио Кърджали: През миналата седмица видяхме три дни без кворум..
На 3 октомври в Смолян ще бъде открит юбилейният Устовски панаир, който тази година отбелязва 100-годишен юбилей. За историята и празничната програма говори заместник-кметът на община Смолян Марин Захариев. „Панаирът започва през 1925 г., а сведенията сочат, че подобни търговски събития са се провеждали и по-рано“, разказа Захариев. „Основно става дума..
Младият родопски изпълнител и солист на Фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, Фидан Меров, представи своята нова авторска песен „Тодор си конче йездеше“. Това е поредната му творба, вдъхновена от красотата на Родопите и живата традиция на родопската песен. „Това е новата ми авторска песен, която направих преди около година и половина, но сега дойде..
Значителна облачност с дъжд
Краткотраен дъжд
Дъжд
