Тази седмица в рубриката “Любопитно от областта” от областната администрация в Хасково ни отвеждат в община Маджарово.
През септември на 1913 година, докато българските войници се сражават на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат хиляди тракийски българи на гонения и изтребление, а цели села биват безкомпромисно опожарени. За да се спасят, те търсят убежище и защита в село Доганхисар, но само няколко дни след като са приютени, отново са нападнати от около 2000 башибозуци. Селото не удържа на атаката и населението побягва в посока Дедеагач, днешен Александруполис. Част от тях търсят защита при гръцкия владика, но за да я получат от мъжете се изисква да се погърчат. Те отказват и се обръщат към европейските консули, но и те не указват съдействие. Междувременно гръцката войска напуска Дедеагач и градът бил зает от османски аскер и башибозук. На 23 септември на българското население е наложено да тръгне в посока град Фере, тогава част от Османската империя. Страхувайки се от това какво им предстои, една част от хората отказват да се подчинят и около 10 човека биват разстреляни на място. Така с бой и плач, хората са принудени да напуснат Дедеагач и да тръгнат на изток към град Фере. Сформираната колона наброява 12 000 души. Те нощуват край село Урумджик, където жените са изнасилвани, а мъжете са бити и ограбвани. След тази кошмарна нощ, изпълнена с писъци и човешко страдание, колоната продължава пътя си на изток. В този критично-напрегнат момент в помощ на тракийското население се явяват четите на Димитър Маджаров и Руси Славов. Те са предупредени точно откъде ще премине колоната от тракийски българи и предварително проучват удобните позиции в южните покрайнини на град Фере, откъдето устройват изненадваща засада. Четниците успяват да ликвидират водача на османлиите и в създалата се суматоха, приканват населението да бяга към доганхисарския балкан. За кратко населението се изтегля и укрива в гората. По това време башибозукът отмъщава на изостаналите тежкоподвижни селяни, избивайки ги с неподозирана жестокост.
На 25 септември една група от около 1000 души се отделя от колоната и по ирония на съдбата е пресрещната от османската редовна войска, която е тръгнала от село Батурен към село Пишман, за да прочисти балкана от бунтовнически елементи. Войниците се нахвърлят на жените и децата – грабят, изнасилват и плячкосват.
На 28 септември Димитър Маджаров събира старейшините и решават да преведат населението от вече приблизително 20 000 души, събрани от околностите, в поход към България. Два дни след това нощуват в балкана на връх Коджаеле, където е валяло сняг, уморени и премръзнали, загиват над 100 души.
Походът продължава седем дни и на 4 октомври, 1913 година, в близост до село Ятаджик, днешно Маджарово, рано сутринта ги посрещнала засада от башибозук. В този ден се водят най-големите сражения. Четите спасяват, колкото могат от населението. След засадата уплашените жени и деца тръгват надолу по дерето под връх „Чаталкая“, за да преминат р. Арда, която в този момент е граница на България. Там попадат под обстрела на картечница, която става причина за кръвопролитната смърт на хиляди тракийци по пътя им към живота. В мразовития октомври месец, реката е пълноводна, а от кръвта на хилядите убити тракийци водата тече червена и безпощадно повлича голяма част от децата и по-възрастните хора, които се опитват да преминат през нея. Самият Маджаров подава от ръка на ръка дечица. За да прекосят реката хората решават, да се хванат за ръце и заедно да се опитат да се спасят. От другия край на реката ги очакват български граничари, които се впускат в помощ на бежанците.
Над 2000 души, сред които жени и деца били избити и удавени в р. Арда, останалите били спасени благодарение на храбростта на Димитър Маджаров и Руси Славов. С дни реката е влачила труповете на загиналите. В знак на признателност към тракийския войвода, селището Ятаджик по късно Дупница, през 1959 година е преименувано на Маджарово. Обявено е за град през 1974 година.
С тържествена церемония във фоайето на Дома на културата в Кърджали беше открита паметна плоча на маестро Петър Филипов – основател на Детския струнен оркестър, дългогодишен музикален педагог и почетен гражданин на града. Събитието съвпадна с рождения му ден – на тази дата Филипов щеше да навърши 92 години. На церемонията присъстваха десетки..
Днес, 12 септември пред ОДМВР Кърджали огнеборци, съвместно с представители на БЧК и служители на Центъра за спешна медицинска помощ показаха пред гражданите как реагират при произшествия. Демонстрацията се проведе при голям интерес и с нея бе кулминацията на събитията по повод Седмицата на пожарната безопаснот и професионалния празник на..
Служителите на РИОСВ-Хасково извършиха 136 проверки за дейността на 122 обекта, работещи на територията на областите Хасково и Кърджали през изминалия месец. За спазване на екологичното законодателство са дадени 53 предписания за отстраняване на констатирани нарушения или изпълнение на законови изисквания, съобщиха от екоинспекцията. През август..
Митническите служители откриха недекларирани 4000 кг хладилен агент при проверка на товарен автомобил, влизащ в страната от Турция, съобщиха от пресцентъра на Агенция "Митници". Случаят е от 6 септември. Товарна композиция от влекач с полуремарке с турска регистрация, управлявана от турски гражданин, пристига на МП Капитан Андреево на входящо трасе от..
На 12 септември от 10 часа във фоайето на Дома на културата в Кърджали ще бъде открита паметна плоча на маестро Петър Филипов - почетен гражданин на града, изтъкнат диригент, музикант и педагог. Той е основател на Детския струнен оркестър, през който за повече от половин век са преминали близо 400 деца, с над 500 концерта у нас и в чужбина...
Най-стойностният и най-класният автомобил на Ретро парад Хасково 2025 година е Ролс Ройс Силвър от 1959 година, собственост на Райчо Илиев от Търговище. Купата на кмета спечели BMW от 1984 на Екатерина Драгиева от Хасково. След безапелационния победил – аристократичния Ролс-Ройс Силвър, се наредиха Спасимир Арсов с Мустанг от 1967г...
„Живеем в едно много бездуховно и безморално време. Малко са начините, по които можем да съхраним възпитанието, което нашите родители и техните родители имат. Мисля, че може би единственият начин и най-приятният, който те обогатява не само мисловно, но и душевно, е това да разгърнеш вярата си“. Тези мъдри думи сподели пред Радио Кърджали..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478